Нека гражданите на европейската столица на културата цяло лято да гледат до какво положение беше докаран един български учител по философия!

Когато преди 13 години (!!!) аз, философът, станах блогър, т.е. създадох си блог, в който да пиша (преди това пишех по вестниците), появата на блога ми беше приета много добре, скоро почнаха да ме канят по централните телевизии, вземаха интервюта от мен, влязох в престижни класации, (пре)публикуваха текстовете ми в авторитетни сайтове, почнах да участвам в конференции и какви ли не други признаци на внимание получих.

В момента обаче, в който в блога си признах, че всъщност съм учител по философия в една гимназия в Пловдив, т.е. обявих, че се прехранвам по този начин, именно като учителствам, мигновено, като с нож, народът сякаш се разочарова (!) - и постепенно интересът към блога ми и към написаното от мен пресекна, телевизиите престанаха да ме канят на интервюта, сайтовете престанаха да ми публикуват статиите и прочие. Нима в България е толкова непрестижно и дори унизително за един човек да е "прост учител"?!

Да, ама аз съм, дето се казва, "шило в торба" и мирен не стоя. Щом като почнах да пиша за своето всекидневие на учител, който има по-различни, нетрадиционни, да го наречем новаторски, реформаторски и прочие възгледи и подходи за това как се прави нещото, наречено образование, изведнъж тотална война ми обяви властващата образователна бюрокрация! Почнаха се репресии над мен, подложен бях на какви ли не административни гаври, на натиск да се откажа от разбиранията си, да склоня да бъда натикан в прокрустовото ложе на баналната учителска типовост и "стандартност" (да се изразя така този път!), е, аз не кандисах и предприех риска да отстоявам правата си на личност, на учител с по-творческа настройка и подход, тогава именно превърнах своя блог в арена или в трибуна на борбите си за ново, за демократично, за коренно реформирано училище и образование.

Понеже вътре в системата (и в училището) се намериха тесногръди началства, които се опитаха да ми запушат устата (примерно, не ми разрешаваха да говоря на учителски съвети, на съвещания и пр., всеки мой опит да се изкажа завършваше със скандал и с ропот на недоволство от страна на подмазващите се пред началствата!), аз именно в оня период, както казах, превърнах блога си в място, където открито и публично заявявах какво мисля, как провеждам своите часове, обяснявах пунктуално какво е новото в моя подход, почнах да публикувам поредици от доклади, жалби, предложения до умиращите от скука самовластни образователни институции, поставях точно ония най-важни, горещи, даже парещи въпроси, на които управниците се стараеха да не обръщат никакво внимание. И какво стана ли?! Ами близко е до ума, ама ще ви го кажа, ей-така, за всеки случай.

За ставащото в нашето училище благодарение на блога ми научи цялата страна (пък и извън нея се заинтересуваха, примерно, на тази основа се свързах с философи от Украйна, станахме приятели, заедно започнахме да издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което бях създал години преди това). Е, почнаха се всекидневни проверки от директорката на моето училище (пловдивската ПГЕЕ, известна като "ТЕТ Ленин"!), от МОН и от Инспектората в Пловдив, бюрокрацията запретна ръкави да ми скалъпва компромати, с оглед да подготви опраскването, уволнението ми - и то не закъсня, за първи път бях опраскан-уволнен след нареждане отгоре през май 2014 г., и то твърде нагличко, два дни преди празника 24 май. Да, ама аз вече, на базата на моя блог, бях написал цяла поредица от книги, които третират темата за това как училището трябва и може да бъде осъвремено, демократизирано, декомунизирано и прочие. Опраскаха ме, но за сметка на това от цялата история остана нещо ценно: това бяха моите книги, написани на базата на всекидневните ми есета, писани по тия горещи проблеми именно в моя блог.

Спечелих съдебните дела срещу първото ми опраскване от мутренската "образователна", с извинение, власт - и отново, за година и почти три месеца, бях учител пак в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Интересно е, че за всички тези скандални истории медиите мълчаха стоически, сякаш са дали строг обет за вечно мълчание! Все едно случващото се с мен, български учител с толкова дългогодишен стаж, изобщо не се случваше; а може би то беше напълно безинтересно за медиите, а може би и за публиката?! Както и да е, мълчанието беше пълно - и на висота! Аз лично имах чувството, че комунизмът беше възкръснал - или поне вампирясал!

Е, щом като обществото прояви такова едно покъртително единодушно безразличие към случващото се, властта набра смелост да ме опраска (уволни) още веднъж; пак с чудесни компромати (събирането им, старателното им произвеждане аз отразих с всекидневни есета пак в блога си!), пак с какви ли не гаври и с нечуван произвол, с отвратителни злоупотреби с власт аз бях победоносно опраскан-уволнен от самозабравилата се власт преди две години, през март 2017 г. Тогава, съвсем сам, започнах отчаяна борба с арогантната властваща образователна бюрокрация, примерно на два пъти провеждах многодневен граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии над авангардно и творчески мислещите учители, над учителите-новатори. Да, ама нито народът, нито медиите се заинтересуваха от случващото се, което насърчи властта да се почувства в правото си да си прави каквото й скимне. Е, разбира се, малка група будни граждани ме подкрепиха, писаха петиции в моя подкрепа, пращаха ги на институциите, но ефект никакъв нямаше. Пак заведох съдебно дело (бях уволнен по най-гнусния и обиден параграф, подведоха дейността ми под сюрреалистичния параграф "пълна липса на качества да бъде учител", т.е. имах честта да бъда обявен не само за пълен некадърник, но и за истински дисидент спрямо казионната и прогнила "образователна" система!), водих тежък съдебен процес, бюрократите доведоха в съда нагли лъжесвидетели, процесът общо взето беше пародия на правосъдие, излишно е да казвам, че нито една медия не му обърна никакво внимание (сякаш вече имаше забрана в медиите да се споменава името ми, само в Националното Радио, програма "Христо Ботев", една журналистка се осмели да представи в своето предаване "Законът и Темида" моя тъй скандален казус!), както и да е, въпреки всичко спечелих съдебното дело на етап Окръжен съд, т.е. на втора инстанция, съдът отново ме върна на работа, да, ама властта, окуражена от липсата на обществена реакция, не пожела да изпълни съдебното решение за възстановяването ми на работа, тя дръзна да поиска касиране на решението от ВКС, намериха си адвокати "с много връзки", абе властта е тяхна, колко му е да организират спечелването на едно дело срещу някакъв си там учител, е, стигна се до абсурда със съдебно решение да бъда фактически лишен от преподавателски права!!! Нещо повече, за тия последните две години и съпругата ми, също учителка, с две магистратури, по английски език и по начална педагогика, беше двукратно опраскана (уволнена), беше също като мен оставена без работа, с невъзможност да си намери работа, семейството ми беше поставено, за отмъщение, в най-унизителни условия на съществуване, без никакви доходи, виждате, че мутреската власт не си поплюва в разправата с ония, които са дръзнали да не клечат пред нея! Разбира се, медиите у нас не забелязаха нищо от случилото се, независимо от това, че моя милост, с цялата си наглост, си позволи редовно да им праща всички отразяващи събитията публикации от блога си. Въпреки това те оставаха твърди като... комунист на разпит!

Защо пиша всичко това ли? Ами защото тази сутрин ми хрумна да разкажа историята около моето блогърстване. Разказах, чини ми се, най-важното. Имам вече, спечелих си имиджа на най-лош човек, на скандалджия, с когото благоразумните хора предпочитат да не се свързват, предпочитат да стоят по-далеч. Даже и моите политически приятели, даже и тия, които се афишират като привърженици на новото образование, заеха позата на безучастни сеирджии, никой не ми протегна ръка (ако не броим това, че Явор Ганчев веднъж, понеже беше в Пловдив, участва в протестна акция в ТЕТ "Ленин", тогава той беше нападнат по изцяло мутренски начин от пазачите - за да му скъсат твърде революционния плакат!). Това е в общи линии. И в София протестирах (през сградата на МОН) съвсем сам, и в Пловдив е комай същото. Е, неколцина граждани участваха на няколко пъти в т.н. предложена от мен "КРЪГЛА МАСА" по непосредствената и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - и това е. Когато гражданите са безучастни, когато народът спи, властта, разбира се, се разпищолва, това е най-естественото нещо на този свят. А какво да правя сега ли, в така и така сложилата се ситуация?!

За да оцеляваме някак в тия тежки условия (съпругата ми все още фактически е безработна, взема някакви часове като лектор, но получава най-мизерни пари!) аз се принудих да стана... нощен пазач, да, станах охранител, да, станах това, което е бил нашият любим премиер в най-славните му мутренски и бандитски години! (Е, сега охранителите не са мутри, а са нещастни хора като мен, които, за да оцеляват някак, са принудени да работят често и за заплата, значително по-ниска и от минималната!) Добре де, но какво да правя, има ли някакъв изход, мога ли все пак да си върна правата на учител, отнети ми по безцеремонно грозен начин?!

Мисля по тия въпроси всеки ден напоследък. Какво да предприема - или да се примиря, да тегля една майна на всичко и да стана като всички вас, дето мърморите, ала нищо не правите да си промените положението, да променим положението някак в свидното ни отечество, което отива вече по дяволите, виждате властта че се е разпищолила до крайна степен?! Имам някои идеики за това какво да правя, какво е разумно да се прави в такава една ситуация, но тези мои идеи са твърде дискусионни, така да се рече. Или са странни, а може би и "безсмислени", знае ли се? Да, глупави наричат умните хора моите идеи за борба, щот най-умното било нищичко да не правиш!

Ето една такава идея, които ми хрумва и ми се чини не съвсем безсмислена. В Пловдив нали тази година е "европейската столица на културата", е, какво ще кажете по повод на хрумването си да прекарам цялото това лято като... просяк на Главната улица на Пловдив, разбира се, за да покажа защо съм в това положение, т.е. за да покажа докъде беше докаран от властващите един български учител аз ще се оградя там, на Главната, с някои лозунги, там ще изкарам и своите книги, не за да ги продавам (това е забранено, у нас, понеже цари пълна законност, е най-забранено гладуващ безработен учител да си продава книгите без касов апарат, мигновено властта ще го арестува и ще го прати в затвора!), а за да ги подарявам, да, ще си подарявам книгите, защо пък не, така и така ще се гладува, нека поне да не се опозорявам на стари години. Остават ми 4-5 годинки до пенсия, е, ще прекарам това лято в многодневен граждански протест на Главната улица, нека гражданите на тъй културния град Пловдив да гледат с очите си до какво положение беше докаран един български учител по философия, който е обучавал в мислене, в свобода, в добродетели хиляди млади хора! Дали ще им хрумне нещо в главите като ме гледат гражданите там, долу, под прозорците на Инспектората, на площад "Джумая джамия", там смятам да протестирам отново, а пък отгоре охранените и нещо не правещи, изнемогващи от скука скъпоплатени с твоите пари, драги данъкоплатецо, чиновници нека да ми се смеят и да ми се подиграват! Що да не устроя този спектакъл, а?!

Или нещо друго ще трябва да направя. дали да не ида да протестирам пред... Министерския съвет, знаем, че в свидното ни отечество нищо не може да бъде направено ако за него не се разпореди самият падишах, имам предвид г-н Премиеро, е, дали да не отида там, дали това не ми е последният шанс да си върна правата като учител?! Кажете де, защо мълчите? Мълчете си, щом толкова ви харесва да мълчите...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А аз се оттеглям... за известно време, питам се: ако престана да говоря дали няма по-голям шанс някой да ме чуе?! Не говоря за съчувствие, не, ний такива буржоазни и неолиберални лигавщини не ги харесваме, за най-обикновено чуване говоря...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo