Провеждам обучения за кандидат-студентски изпити по психология и философия

Вчера проведох втората консултация с девойката, която желае да стане студентка по психология и затова ме помоли да я обучавам за приемния й изпит. Искам тук да разкажа нещо в тази връзка, което ми се струва интересно.

С нея вече втори път обсъждаме различни въпроси, които евентуално на изпита могат да бъдат зазадени като тема за есе; тя желае да се упражнява и да се подготви най-вече за писането на есе. Това всъщност е и най-трудното за съвременните кандидатс-студенти: онова, което по начало би следвало за тях да е най-лесното, всъщност се оказва най-трудното. И причината е неправилно устроената, сгрешената в корена си образователна система. Която не дава възможност на младите да се подготвят за онова, което за тях е най-важното: да умеят да мислят самостоятелно, свободно, да умеят да изразяват мислите си в слово, да защищават аргументирано и убедително своята позиция. Точно в тази посока аз обучавах своите ученици, точно по тази причина и бях обявен за еретик, за дисидент спрямо тотално сбърканата образователна система - и бях подложен на репресии от тесногръди властващи бюрократи.

Интересното, за което най-вече искам да кажа тук накратко е следното: с това момиче, с тази девойка (а тя е изключително интелигентна!) установихме със задоволство и от двете страни едно пълно съвпадение на разбиранията по отношение на дефектите на традиционната, на господстващата у нас анахронична образователна система. А в лицето на тази девойка аз виждам един мислещ представител на нейното поколение; излиза, че моите разбирания изцяло съвпадат с позицията на младите, оттук пък може да се направи извода, че младите като цяло (в лицето на най-добрата си част!) са настроени рязко отрицателно спрямо образователно-възпитателната система, която им нанася такива жестоки и дори непоправими поражения, поражения в тяхното интелектуално, емоционално, душевно и личностно развитие. За мен тази констатация е свидетелство и потвърждение, че съм на верния път, след като съм встъпил в толкова тежка, неравна битка с арогантни представители на властващата образователна бюрокрация, изживяващи се от своя страна като крепители на печалното, на гибелното статукво в българското образование. Това, че за кой ли път констатирам пълно съвпадение на разбиранията ми с позицията на младите, да подчертая това, не само изключително много ме радва, но ме и импулсира да продължа да вървя по нелекия, но свободно избран от мен път.

Общуването ни с това момиче е изключително приятно и за мен, и за нея, тя изрично всеки път подчертава, че обсъждането ни й е било приятно, а това, че й е приятно си личи по време на самото обсъждане. Тя внимателно изслушва това, което й казвам, мисли върху казаното, същевременно взема живо участие в диалога ни, задава въпроси и пр.; обсъждаме даден въпрос, проблем или тема, след това на нея й се налага по същата тази тема да пише есе, свое разсъждение върху даден проблем; след това обсъждаме написаното (вече обсъдихме първия й опит) и така тя ще може да напредне в писането на съдържателни, смислово натоварени и сполучливо написани есета. За нея е много вълнуващ фактът, че учителят й в случая, сиреч моя милост, сам е доста напреднал в тази посока, именно в писането на есета; аз пък й донесох мои книги, които съм ги писал именно в такава една философско-есеистична и пределно диалогична форма, в моите текстове се води непрекъснато един жив диалог с опонента, с алтернативните разбирания. Силно я впечатлиха учебните помагала, написани от мен, особено това по психология и друго едно, по етика, където именно в есеистична форма са разгледани жизнено важни за младите хора въпроси; личи си, че това момиче е изненадано, че изобщо съществуват толкова близки до духа на младите хора философски помагала, до които тя до този момент не се беше докосвала. Дори и по време на разговора ни тя много често се зачита в текста на някое помагало и ми казва, че то, за разлика от официалните учебници (с които е добре запозната), е написано по един жив, човечен, въздействащ начин, езикът (стилът) тя го намира за пределно достъпен и разбираем.

Относно заплащането аз й заявих, че за мен този въпрос е твърде неприятен (тя на два-три пъти поставя проблема, но аз се захващах с други неща, този въпрос все го отлагах за по-нататък); казах й също позицията на Сократ, а именно, че да се вземат пари за такива неща е безнравствено, пък и глупаво: щото става дума именно за безценни неща, за мисли, истини, става дума за Божествена мъдрост, за разум и пр., които съвсем не могат да се оценяват в пари. Такава една позиция, за мое удивление, се оказа близка до усещането на девойката; но все пак, по нейно настояване, определихме и се споразумяхме за една много умерена цена на тези т.н. "частни уроци". Всъщност аз й подарих няколко мои книги и помагала, които тя може да използва за подготовката си, тъй че нямам никакви угризения за това, че тя пък ми подарява в края на занятието една банкнота (момичето работи и ми заяви, че ще плаща със спечелени от нея самата пари (а не с пари на родителите си). Дадох й също да ползва един огромен енциклопедичен речник на психологическите термини и понятия, който обаче ще ми го върне в края на курса на обучението си.

Това е в основни линии всичко, за което исках тук да пиша. С девойката ще се срещаме три пъти в седмицата. Продължителността на едно занятие ще бъде неопределена, докато ни е приятно ще обсъждаме, щом обаче се изморим, ще го прекратяваме, така се уговорихме. Провеждаме занятията на открито, в парка. Тъй че ако някой друг кандидат-студент по психология иска да се присъедини към компанията ни, да заповяда. Толкова засега. Желая ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo