Получих (с право на публикуване) следния документ:
ДО Г-Н Б. БОРИСОВ - ПРЕМИЕР НА РБЪЛГАРИЯ
ДО НАЧАЛНИКА НА РИО – БУРГАС
ДО МИНИСТЪРА НА МОН НА РБ
ДО Г-ЖА ЯН. ТАКЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБУ КЪМ КНСБ
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ,
живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.
относно: текуща кореспонденция между нас
Уважаеми дами и господа,
Тъй като от дълго време между нас се провежда писмена кореспонденция, касаеща проблеми в образователната система, резултатите от която засега не са удовлетворителни за мен, с настоящото бих желал да обобщя някои основни негативни явления в сферата:
1. Относно искреността на моите колеги-преподаватели:
Добре познавам човешката природа и смятам, че декларации от типа: „Аз обичам децата и искам да съм полезен и т.н”, заявявани от кандидати за учители по време на интервюта за работа, са просто голословни лозунги. Истината, която споделят с близки приятели, е съвсем различна и тя е, че са привлечени от сигурността, която им дава учителската професия: заплати, отпуски, кратко работно време, работа, несвързана с тежък физически труд и пр. - това, което липсва в работата в частния сектор. Тук не изключвам и себе си, т.е. и моята искреност следва да се поставя под съмнение. Вероятно съществуват и преподаватели, за които учителската професия не е просто източник на сигурни доходи, но те са изчезващ вид.
Същото се отнася и за морала на моите колеги, които не смеят да изкажат мнение публично или да защитят свой колега, страхувайки се да не изгубят работата си, ставайки неприятни на училищния директор.
Нашият руски колега Дмитрий Биков смята, че „учителят не трябва да е морален, а да бъде професионалист” и ние следва да се равняваме по него.
2. Относно констатираните груби нарушения в работата на училищните директори, трябва да си призная, че намирам това за забавно, въпреки че резултатите от тях, особено за подрастващите са плачевни.
Вероятно и аз на тяхно място бих бил изкушен да прекрача границата на законността, след като съм уверен, че няма да бъда наказан сериозно.
Г-н Министър, отправям следната критика към Вас: За да се научат да прикриват следите си, училищните директори следва да бъдат специално обучени за това. Прекалено много закононарушения излязоха наяве и това подкопава авторитета на представляваното от Вас просветно ведомство.
Също така съм доволен, че в районите, контролирани от ДПС, директори на училища, напр. този от с. Добромир, не изпълниха дадените от Вас предписания да ми предоставят писмен отговор в определен срок, тъй като това само подкрепя тезата ми, че тези хора продължават да своеволничат и да демонстрират, че законите в РБългария не се прилагат за тях. Очевидно те разполагат със своя автономна власт.
Г-н Борисов, Вие не смятате ли, че управлението на ГЕРБ в сферата на образованието търпи пълен провал и какви конкретни мерки възнамерявате да предприемете? Напр. инж. В. Илиева – Началник на РУО-Бургас се опита да защити г-жа Айтен Вели – директор на ОУ „Хр.Ботев”, с.Череша за сключените от нея 9-месечни трудови договори с висшисти с педагогическа правоспособност, дори въпреки противоположното становище на МОН. По този начин РУО-Бургас влизат в собствения си капан, веднъж съгласили се с действията на г-жа Вели, те трябва да я защитават до край. Същото се отнася и за изразите „съгласен съм” и „известно ми е”, които според РУО-Бургас и г-жа Вели са равнозначни, а според всеки първокласник са различни по смисъл. В този случай г-жа Вели заслужава по-голямо уважение, отколкото РУО-Бургас, тъй като тя успя да ги надхитри и да ги накара да заемат нейната тотално погрешна позиция. Г-н Борисов, за да Ви улесня да вникнете в същината на спора, приложено Ви изпращам извадки от кореспонденцията с РУО-Бургас и МОН.
3.Относно малцината учители, дръзнали да се противопоставят на негативните тенденции в образованието:
Тук решението отдавна е намерено от другаря Сталин с приписваната му фраза: „Нет человека - нет проблемы”. Ето защо тези неудобни учители трябва да бъдат извън системата на всяка цена. За постигане на добрия комфорт на директорите, най-малко те трябва да бъдат заточени в Белене, а най-добре – в Сибир. Това ще послужи за добър пример на другите учители, ще избие от главите им всякакви ненужни мисли за промяна и ще ги накара да осъзнаят, че трябва да са послушни, ако им е мила службицата.
4. Относно ръководството върху работата на учителите, осъществявано от директорите:
Г-жи и г-да директори, въпреки че не обичам да давам непоискани съвети, ще си позволя да Ви дам един:
Послушковците от подчинените Ви учители следва да бъдат стимулирани чрез по-високи възнаграждения, бонуси, безплатни екскурзии и т.н., а непослушковците следва да бъдат подобаващо наказани, за да влязат в правия път. От време на време би могло да им се подхвърля по някоя огризка, за да видят какво е благоденствие. Бъдете упорити до край, не се предавайте – повечето ще се укротят и смирят.
5. До всички от гореизброените адресати:
Както сте забелязали сами, в моите писма до Вас много често използвам ирония и сарказъм. Дори когато съм любезен, пак съм саркастичен.
Както много пъти съм заявявал, не съм наивен човек и не вярвам, че нещата може лесно да се променят или че всички адресати, до които съм се обърнал, ще се ангажират с някакъв вид съдействие. Много от тях дори реагират с неприязън, обидчиви са, заплашват ме със съдебни процедури, които аз очаквам с нетърпение, тъй като понастоящем скучая.
Г-н Министър, искрено желая да продължат назначенията на некомпетентни директори на училища, тъй като ще имам занимания и догодина!
В заключение ще отбележа, че чувството за хумор е присъщо само на интелигентни хора. Но въпреки че си позволявам да се шегувам, аз продължавам да настоявам и да очаквам от всички Вас сериозни и адекватни действия за промяна в системата!
Надявам се в крайна сметка да осъзнаете, че проблемите в образованието са доста сериозни и рефлектират върху бъдещите поколения, поради това изискват навременни и ефективни мерки!
м.05.2019 г.
гр. Бургас
С уважение: ....................../Д . Тодоров/
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар