Из: Иво Инджев: С Девети май Русия се опитва да оправдава престъпленията, които извършва през 21 век
Лъжата е заседнала дълбоко в съзнанието на българите и стърчи победоносно в самия център на София - карат ни да смятаме окупаторите си за “освободители”
В Москва да вдигнат паметник на Константин Муравиев, наредил на българите в униформа да не убият нито един съветски гражданин на наша територия
За българските охранители на руския интерес у нас руското джудже си остава като съветското- най-голямото и най-любимото на света, каза пред Faktor.bg журналистът и анализатор
Интервю на Васил Василев
- Г-н Инджев, Кремъл готви за днес военен парад за 9 май, но вече стана ясно, че нито един европейски лидер няма да присъства на него, какъв знак дават световните водачи?
- Това е напомняне на универсалното правило, че едно престъпление не може да бъде оправдано с позитиви със задна дата. Фактът, че СССР е бил съюзник със Запада срещу своя националсоциалистически германски конкурент по време на Втората световна война е осребрен от СССР и Русия многократно. Но опитът той да бъде употребен отново за оправдаването на руската агресивност и през 21 век се натъкна най-сетне на западната колективна съпротива. (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Свидетел на окупацията: „Братушките” са го ударили през просото – грабят, бият, насилват
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар