Момчил Дойчев: След като внимателно проследих посещението на светия отец папа Франциск в София, неговите слова, поведение и послания и ги сравних със словата и поведението на пастирите от Българската православна църква у мен възниква въпросът: християнска ли е Българската православна църква, на българския народ ли служи, или на чужда, антибългарска и антихристова сила?
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ползвам се от случая да формулирам, на основата на написаното от колегата Дойчев, да формулирам следния въпрос, който ми се иска да обсъдя и със зрителите на воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, ето го този въпрос:
Християнска и българска ли е Българската православна църква?
Ще се радвам и тук да направим една хубава дискусия по него. Заповядайте, включете се! Вашето мнение има значение!
ДОБАВКА: За допълнителна информация по поставения проблем можете да се запознаете с ето тази публикация: Синод лицемери, с папата не може обща молитва, но се кланят в храма на руски светец - масов убиец и васал на монголите И още нещо, което може да ви послужи, ето примерно това разсъждение на г-н Атанас Попов (което вземам от страницата му във Фейсбук:
Вчера и днес не откъснах погледа си от Папа Франциск. Вглеждах се в искрящите му очи, които излъчват красота и доброта. Словото му е чисто, неподправено и неподкупно. Затова бързо грабва мисълта, поражда благородни чувства, които стоплят човешката душа.
Папата отправи мъдри Божи съвети, които не бива да забравяме, за да има мир и спокойствие в човешкия живот. Той ни посъветва да запазим т и ш и н а т а в сърцата ни, от която зависи спокойствието в нашия живот. И още нещичко можете да видите: Вселенският патриарх Вартоломей I и папа Франциск се поклониха заедно на Божи гроб
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар