Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 9 май 2019 г.

Кратко включване във фейсбук по технически причини



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Мислех да остана инкогнито ! Но ти, по тайнствен за мен начин защото нямам опит в такива предавания-саморазкрития-общувания ме откри! :-)

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Дойде ми събощение че си дошъл. Не че имам някакви чудесни способности, нея нямам, просто дойде съобщение. Бъди здрав!

Анонимен каза...

Ти също - надявам се да ми простиш за мълчанието! Знаеш, че със съчувствие и със съучастие следя гигантските ти борби, особено ожесточили се напоследък и, поради твоето положение! И с безчовечието на известната директорка, и с упоритото анонимстване на постоянния ти коментарен опонент...без да броим пътьом срещаните тъпанари...от рода на охранителя в сградата на кметството, или изцепките на известни и именити, а и не толкова известни, и, съвсем не толкова именити личности...Но основно и с упоритото, и с бай-ганьовското ли, или андрешковското ли...какво ли... бг-клетото ли мълчание на публиката, към част от което, вероятно спада и моето Анчо...:-) Наистина би следвало да имаш желязното здраве, да не говорим за психичните опит и издържливост от твоя страна, за да им противодействаш толкова разумно, така човеколюбиво и мъдро! Възхищавам ти се искрено! С теб съм ...знаеш ...Засега уви, само на думи! А съвети....Получаваш ги, видно от коментарите в блога, май в доста по-големи дози от допустимите и...почти нямаш нужда от други, включително и от моите...:-)

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря много! Няма проблеми. Вярно, ако поне 10-20 граждани бяха проявили едно по-активно отношение и примерно бяха изразили възмущението си срещу безобразията и беззаконията, не само моето положение щеше да бъде съвсем друго, но и нещата в образователната сфера щяха да са значително по-добри. Да, ама народът нехае. Всеки гледа себе си, не му пука за другите. Или за общото благо. Затова и нямаме напредък. Избива ни на мърморене, не на действия, насочени към промяна. За жалост така е. Тежко е. На моменти се отчайвам. Но докато дишам - ще се боря. Животът е това: борба. Без борба животът става живуркане.