Публикувам един документ, за който не знаете, който досега не е публикуван (защото исках да проведа един експеримент, свързан с разгадаване на великите тайни на тъй непонятната българска душа, която, както е известно, е способна на всичко). Експериментът е приключен, потвърдих интересуващото ме за българската душа, а ето сега вие можете да се запознаете с документ, който в контекста на вече случилото се, показва категорично, че за българската комунодна душа по-специално нищо невъзможно нема, епа нема; ето, порадвайте се:
До доц. д-р инж. Десислав Балев,
Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
СЪОБЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, уволнен и безработен, и също така лишен от преподавателски права учител по философия и гражданско образование от Пловдив
Здравейте, уважаема госпожо Киркова,
Здравейте, уважаеми г-н Министър (за сведение изпращам и Вам това иначе любопитно и за Вас, да се надяваме, съобщение),
Здравейте, уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" (изпращам и Вам това мое писмо, независимо от това, че всички мои писма до Вас, както разбирам по липсата на Ваша реакция, явно са били скрити от Вас!)
Съобщавам Ви, уважаема госпожо Киркова, че днес направих още един банков превод, с което вече окончателно се издължих на ПГЕЕ (по задължението ми в изпълнителния лист от Районен съд в Пловдив, който директорката е получила още на 4 април т.г., но все още не е благоволила да ми го изпрати, т.е. да ме уведоми за него!), иначе казано, съм внесъл вече (на ръка и по банков път) цялата сума в размер на 1450 лева. Моля да уведомите Нейно Величество директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" за станалото, с което ще я предпазите от нова грешка, т.е. от завеждането на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител, както, убеден съм, тя ще направи всеки момент (ако не го е направила вече!) – щото това отговаря напълно, това напълно съответства на нейния тъй авангарден управленски стил.
Принуден съм да Ви помоля за съдействие и в този момент, тъй като самата директорка продължава политиката си на пълна недиалогичност спрямо ония, които не мислят като нея, знайно е, доказано е отдавна, че тя изпитва органична непоносимост към другояче мислещите личности, които не си позволяват да клечат в унизителна поза пред нейния тъй величав царски трон. Когато преди няколко дни занесох да й връча сумата на моето задължение (каквато е посочена в решението на ВКС, тогава аз още не бях виждал изпълнителния лист на Районен съд, оказа се, той е бил скрит в касата училището в изчакване да изтече срока, та "напълно законно" да бъда даден на частен съдебен изпълнител-кожодер!), директорката Анастасова не благоволи да ме приеме. Та именно по тази именно причина сега съм принуден да Ви помоля да я уведомите за издължаването ми, с оглед евентуално тя да успее някак да се възпре от изпълнението на замисления пъклен план да ме даде на частен съдебен изпълнител (който в условията на приказната страна МУТРОЛАНДИЯ изпълнява, както вече казахме, функцията на кожодер).
За да се изплатя на ПГЕЕ, т.е. за да изпълня "тъй справедливото" решение на българския съд, аз се принудих да взема заеми от повече от 10-тина приятели, които тепърва ще изплащам с месечни вноски от скромната си заплата на нощен пазач (равна по размер на минималната за страната). Пиша тия неща не просто за да се знаят от бъдните поколения (убеден съм, че ще е интересно те да знаят как мутренската власт си позволи да постъпи с един скромен и съвестен български учител, цели 36 години всеотдайно и неуморно работил на нивата на българското образование!), но и защото, не крия, ми е твърде интересно да разбера (за което Ви моля, ако позволите, да ми съобщите: стига сама да успеете да разберете това!) изпитва ли въпросната самовластна административна особа известни чувства на разкаяние за това, което тя самата ми причини, водейки се от капризите си на пълновластна господарка, заради които ми обяви тотална война в последните тъй бурни, изпълнени с какви ли не ексцесии, глупости и идиотщини, 7 години.
На мен лично като изследовател на нравите в тъй свидното ни отечество ми е крайно интересно, не крия това, да разбера как тя самата възприема стореното от нея, дали съзнава какво точно си позволи да направи; ако у нея липсват всякакви чувства на разкаяние и съжаление, ми се струва, че този феномен следва да бъде запазен за науката, щото, признайте сама, това наистина е феноменално! (Моля уважаемия г-н Министър в тази връзка да уведоми колегите от БАН за тъй интересната за науката находка, вярвам, нещо повече, дълбоко съм убеден, че ако учените от БАН се заинтересуват от въпросния природен и човешки феномен и се опитат да го обяснят, напълно е възможно България така много да напредне в науките за човека, че най-сетне и ние съвсем заслужено да получим Нобелова награда, примерно, за авангардни изследвания и за принос в разгадаване на тъй непостижимите тайни на човешката душа – и на човешкия морал най-вече!)
Уважаема г-жо Киркова, много Ви моля в писмен вид да ми изпратите становището на РУО-Пловдив и на самото МОН по зададения Ви от мен (в лична среща) тъй жизнено, направо съдбовно важен за мен лично въпрос: дали след като толкова славната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" има добрината да ме опраска (уволни) и то именно по член 328, ал. 1, т. 5 ("пълна липса на качества"), т.е., както е известно, тя има добрината да ме обяви за „пълен некадърник” като учител и след това върховната съдебна инстанция, не вниквайки в същината на казуса, дръзна да "узакони" нейния крещящ административен произвол (граничещ по абсурдизма си с формената идиотщина!), то в резултат на безпрецедентния случай имам ли право аз, "съдебно доказаният некадърник", да кандидатствам занапред за учителски места по моята специалност, т.е. ще бъда ли изобщо допускан до участие в такива „конкурси” (да ги наречем все пак така!), т.е. интересува ме дали не се оказва, че в резултат на стореното от тъй неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” аз фактически съм лишен от преподавателски права?
Този ми е въпросът към Вас. Вие тогава ми казахте, че можело в някои училища някога и да бъда допускан да участвам, но в други можело и да не бъда допускан, това зависело единствено от мнението на директора! Мен този отговор, получен в устна форма, изобщо не ме задоволява (не може капризът на директорите на училища да бъде поставян над закона, макар да се оказва, че в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в каквато днешната власт превърна свидното ни отечество, явно всичко може!), поради което се видях принуден да изляза в безсрочен граждански протест под прозорците на сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия".
В тази връзка моля да ми дадете съвсем официален отговор, та да мога да планирам следващите си протестни действия.
Предварително Ви благодаря за съдействието!
Желая Ви хубав ден и нови, още по-големи успехи в тъй благородното поприще на Вашето наистина мъдро и разумно, няма що, управление на пловдивското образование и възпитание на младежта!
30 април 2019 г., Пловдив
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар