КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Получих отзиви от играещи на неделното хоро, които са силно възмутени от моите провокации към тяхното съзнание, които си позволявам отвреме-навреме не защото имам нещо против самото неделно хоро (на мен то ми харесва, оценявам го като нещо много хубаво, като една изява, съхраняваща народната музикална и танцова традиция!), а защото смятам, че мястото, на което в момента се играе това неделно хоро, е съвсем неподходящо за такъв род прояви. (Защото за мен това е едно скръбно място: отгоре се извисява, подобно на граблива, на хищна птица, огромният гранитен мастодонт на паметника на окупатора Альоша, а отдолу е миниатюрното бюстче не на кой да е, а на самия Апостол на българската свобода, у мен лично такава една грозна историческа несправедливост предизвиква чувство на възмущение - и изпълва душата ми с мъка, с усещането за една непоносима гавра с националното достойнство на България! Така аз чувствам нещата и по тази причина не мога да разбера какви са чувствата у душите на предимно младите хора, които играят на това хоро, правя си някакви предлоложения, че и в техните души вероятно има някакви чувства, родствени на моите - защото и те, да се надяваме, се възприемат като българи!) Та ето това ми е единственото възражение - за мястото, смятам го за неподходящо за изразяване на весели емоции, каквито обикновено се съдържат в народните хора и танци. Има някаква нетърпима амбивалентност, която мен лично ме смущава. Но както и да е, за жалост моите възражения останаха съвсем неразбрани. По тази причина се виждам принуден да поднеса своите извинения на ония играчи на неделното хоро, които са се почувствали силно уязвени и засегнати от моите толкова добронамерени по същество провокативни възражения.
Толкова. Желая ви приятна вечер! Бъдете здрави! Това, че имам мнение, различно от вашето, приятели, не ме прави задължително ваш враг или някакъв изрод, който не заслужава да живее, нали така? Ето и това като учител и възпитател с многогодишна практика се чувствам длъжен да ви кажа.
Разумните хора обикновено се вслушват в предупрежденията на философите. За другите това не се отнася...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Късно е, Грънчаров.
Изложихте се много. И продължавате да го правите.
Какво стана с агронома? Гледам, само Вашите коментари публикува...
Сдобрихте ли се?
С какво толкова се изложих ма, другарко? Бихте ли опитала да конкретизирате поне малко това свое тъй фриволно твърдение? (Което в този си вид е напълно голословно.)
Публикуване на коментар