Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 26 май 2019 г.

Тръгвам по Главната улица с паничка в ръка и с табелка "Подайте учителю за храна!" и ще ви тормозя докато нещо не замърда в твърдите ви като бетон сърца!


Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. (2 Тимотей 3:12)

"Нямам никакви забележки за твоята работа, доволни сме от теб ние, аз и прекият ти началник, но заради някои твои изявления, свързани с гражданския ти протест, се налага да те уволня! Понеже възложителят на работата на нашата фирма поиска да направя това, крайно много смутен от някои твои изявления..." - ето тия думи чуха ушите ми съвсем наскоро. Е, не ме уволниха, но ме преместиха на друг обект, а там заплащането е още по-малко, сиреч, поставен съм в ситуация сам да си тръгна (защото как ще си плащам заемите, които се наложи да взема - за да платя огромните за възможностите ми съдебни разноски, които тъй справедливият съд в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ ме осъди да платя?!). Да, но как ще си тръгна сам от работата след като добре зная, че е почти невъзможно да си намеря каквато и да било друга работа?! (А кошмарът на дългата принудителна безработица ме кара да изтръпвам - като си спомня преживяното съвсем наскоро; всъщност тъкмо дойде времето да получа първата си цяла заплата и тя ми беше отнета до стотинка от запора, който ми наложи частния съдебен изпълнител, когото ми прати тъй хуманната моя мъчителка от последните години, имам предвид неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; и ето, хем уж работя сега, пък заплатата ми бива обирана до стотинка - добре де, как ще живея при това положение?!)

Всичките ми приятели млъкнаха сконфузено и ме изоставиха напоследък след като въпреки всичко продължавам да си позволявам да описвам в блога си тия мои злочестини; предполагам го правят защото се отвратиха от мен, най-вероятно ме смятат, че съм някакъв долнопробен мошеник, знаете в какви времена живеем, пълно е с лъжци и измамници, толкова невероятно звучат нещата, които описвам, че народът не вярва, че това наистина се случва, мисли си, че съм превъртял или че мошенича, по тази причина всички масово се отвратиха от мен; да, хората изглежда ме мислят за съвсем полудял, а знаете, че хората са винаги тъй благоразумни - и бягат далеч от такива смахнати като мен! По тази именно причина, чини ми се, на 24 май не ме поздрави (почти) никой, нещо че през целия си живот съм работил като учител, нищо че съм бил учител, а пък ето какво ми написа едно изчадие вчера, четете, подивете се малко какъв перфектен морал демонстрира без капка неудобство това изчадие (коментарът е под публикацията със заглавие Потвърждение на Хегеловата теза, че всеки народ си заслужава управниците):

Анонимен каза: Господин Грънчаров ето Тео е истински учител защото е учил толкова много млади хора, получили златни медали в международните олимпиади: прочетете какво казва тук.

А вие щом не сте бил учител на нито един медалист, значи не сте никакъв учител. Така че недейте да се мислите за голяма работа, напълно права е директорката на тета че ви уволни за некадърност. И нейното заключение го потвърди не само МОН, но и българския съд. Така че размятайте кръчоли като пазач и си мълчете. Никой не се интересува от некадърник като вас. Затова и никой не ви поздрави по случай празника. Нищо че сте бил учител 30 години вие нямате отношение към българската колтура и образование. Вие сте тяхната най-черна страница.

Да, така е написал(а) този (тази) другар(ка) думите "кръчоли" и "колтура", очевидно освен много морална тя владее перфектно и правописа! Но е интересно и това: че в... злато се измерват вече и постиженията на учителите, видите ли докъде стигнахме?! На мен никога не ми е хрумнало да се опитвам да разбера какви постижения са имали моите ученици, колцина от тях са станали професори и прочие, в главата ми не е дошла, признавам си, такава една чудата мисъл. (За толкова важните медали също, признавам си, не съм се вълнувал никога през живота си...) Но думата ми тук е за нещо съвършено друго. Пак ще си го кажа, въпреки че вече нямам никаква надежда някой да ме разбере. Но аз се чувствам длъжен да го кажа.


Един учител, един възрастен човек на моите години е подложен на недопустими гаври в последните години от самозабравили се властнички в образователно-възпитателната сфера и това не впечатлява почти никой (е, неколцина човека, приятели, които се броят на пръсти, ми съчувстват...), но всички, които ме познават, в това число и хиляди мои бивши ученици, напълно безучастно наблюдават случващото се и, предполагам, си повтарят тъй мъдрите български поговорки-оправдания:

"Който слушка, папка, който не слушка - нему ритник!"
"Да би мирно седяло, не би чудо видяло!"
"Каквото повикало - такова отговорило!"
"Преклонена главица сабя не я сече!"
"Език кости няма, но кости чупи!"
"Всяка крушка си има опашка!"
"Мълчанието е злато!"

И прочие, не мога сега да се сетя за всичките поговорки, които тъй добре описват и интерпретират моя случай. По тази причина СЪВЕСТТА на безучастно гледащите превъзходния сеир около това как властите се гаврят, повтарям, с един по-различен и нетипичен български учител (и възрастен човек най-вече!) е съвсем чиста и невъзмутима, всичко онова, което ми се стовари върху главата, им се вижда явно "в реда на нещата". Голяма работа, че разпищолилите се властнички ще убият някакъв си там своенравен "бивш" учител, който, ако беше слушкал, също щеше да папка, но щом не е слушкал... си е заслужил гаврите и терора!

Има и още нещо, което е още по-страшно. Аз нали си позволих волността да кажа, че в главата ми се е появила мисълта, че заради терора, на който съм подложен, ми се налага, за вразумяване на разпищолилите се, да ги заплаша, че ще се самозапаля, нали си спомняте този мой "напълно недопустим гаф"?! Е, позволих си дързостта да си проведа такъв интересен социално-психологически експеримент, независимо от всички рискове си го позволих. И какво стана ли? Освен че сегашните ми работодатели (аз от три месеца работя от немай-къде като нощен пазач!) се смутиха и се почувстваха длъжни да ме уволнят (щот как така ще дават работа и заплата на толкова лош и смахнат човек, дето така налудничаво заплашва със самозапалване, по-добре е този човек, вместо да му се налага да се самозапалва, да си умре тихичко от глад и от унижения?!), ето как реагираха бившите ми работодатели от сферата на образованието и възпитанието. Аз не мога да кажа как те са реагирали, щото те имат превъзходната традиция да не дават никакъв израз на реакциите си, да, те упорито мълчат (а какво говори тяхното мълчание - това вече е друга работа!), но мога да кажа какви бяха реакциите само на тия две овластени лица, на които си позволих в очите да кажа за възможната (евентуалната) си отчаяна екстремна постъпка (самозапалване!), ето как реагираха те:

Омбудсманът на Пловдив инж. Б. Стаматов, като му казах, че в създалата се ситуация нямам друг начин да повлияя за вразумяването на разпищолилите се моите властващи тероризатор(к)и освен като заплаша, че ще се самозапаля, едва почака да си завърша изречението и започна да ми се кара, започна да ме обижда че аз, заради своите "философски глупости" сам съм бил довел нещата да стигнат до такъв жалък край, той, видите ли, без капка смущение се опита да ме убеди, че за всичко станало единствено аз съм бил виновният, ерго, ако аз си бях мълчал, т.е. ако не бях себе си, ако не бях философ, ако не се бях държал така, както смятам, че подобава да се държи един учител по морал и по право като мен, щях, естествено, най-спокойно да си доживуркам до пенсия, както правят всички други "нормални учители", ето тази беше в основни линии неговата многозначителна реакция (представена в резюме, сега нямам време и настроение да я описвам и представям по-плътно, в подробности!). Подчертавам, той, г-н омбудсманът, изобщо не вижда никаква вина у тези, които ме подложиха на какви ли не гаври, репресии, унижения и пр., причината е, предполагам, тази, че се старае да остане беззаветно верен на една друга крайно мъдра българска поговорка, а именно поговорката "Гарван гарвану око не вади!".

Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, докато й казвах същото (няма да го пиша наново, излишно е, казах й това, което казах час преди това на омбудсмана), демонстрираше трудолюбието си като преглеждаше разни документи, лежащи на бюрото й, а като чу думата "самозапалване", вдигна едната си вежда към мен, погледна ме с едното си око (с другото в същото време продължаваше да чете някаква много важна и увлекателна за четене инструкция, дошла "отгоре"!) и ми рече:

- Добре, това ли е всичко, ако нямаш друго, ме остави, щот, виждаш, съм много заета!

Да, тя ми каза само това. Аз като чух тия памятни думи, си позволих да й река:

- Блазе ви, че имате толкова хармоничен душевен мир - и такова здраво сърце!

А пък тя, като чу тия мои толкова нагли думи, и другото си око откъсна от тъй увлекателно написан министерски документ, сбърчи и двете вежди и благоволи да ми каже ето това:

- Внимавай какво си позволяваш да говориш, щото съм те взела на прицел и ще те дам под съд някой ден!

Хрумна ми в оня памятен момент да й кажа, че след като се самоизгоря, след като умра няма да има тази прекрасна възможност да ме съди, но се въздържах и на излизане само си повтарях ето тия думи:

- Боже мили, какво нещо е властта, какъв страшен наркотик е властта, мили Боже, помогни на наште тъй дрогирани властници!

Това, прочее, е моя любима тема, която безброй пъти съм се мъчил да обсъждам с разни властващи, опитвайки се да им припомня, че независимо от величавостта на поста си следва да се опитват да си останат човеци, а пък те са ръмжали и са се чудели как да ме оплюят за дързостта да им говоря такива възмутителни неща. Както и да е, знайно е, че с властващ българин не е възможно да се говори на плоскостта на истината, на морала, предполагам, с тях може да се говори единствено и само на плоскостта на лъжата - и на пределно лицемерното подлизурство. Смятате ли че мен някой щеше някога да ме уволни ако бях като другите една вечно ухилена подмазваща се мижитурка?!

И сега докъде я докарах? Вярно, бидейки учител и искайки да си остана такъв докрай, т.е. да си остана верен на своя дълг, аз си позволих да преподам някои необходими уроци на неколцина самозабравили се властващи персони в пловдивското образование. Те, за благодарност, ме подложиха на такива репресии, че в крайна сметка ме доведоха, дето се казва, до просяшка тояжка, тия дни аз наистина ще трябва да тръгна по главната улица на европейската столица на културата Пловдив с паничка в ръка, а пък на врата си ще ми се наложи да си сложа табелка, на която е написано същото, което е написано на плаката на ето този руски учител, дето е на изображението в началото на този текст.

Там пише "Подайте учителю на еду!", сиреч, подайте на учителя за ядене, за храна. Да, ще ми се наложи да направя това и да тръгна по Главната улица в Пловдив с такъв един плакат, макар че е напълно възможно тогава да ме подгонят данъчните и в крайна сметка да ме натикат в затвора, щото, предполагам, всеки просещ, който няма касов апарат, свързан директно с Агенцията по приходите, требва немедлено да бъде натикан в затвора! (В затвора поне ще ме хранят, дето се казва, безплатно, което е за предпочитане пред просенето!) Да, май наистина съм принуден да тръгна да прося (след като цялата ми мизерна заплата от 450 лева в близките шест месеца ще отива за да си плащам дълговете, в които ми се наложи да затъна за да си платя съдебните разноски на другата страна в тъй епичните дела срещу моето уволнение от работа, а също така и да плащам тъй тлъстия хонорар на безцеремонно продължаващия да иска възнаграждението си частен съдебен изпълнител, който не се трогна от нито едно мое писмо, което имах добрината да му напиша, за да му кажа истината за това какво си позволява да прави!). 

И, не крия, ми е много интересно да разбера как ще реагирате вие, гражданите на тъй културния град Пловдив след като видите на Главната улица на своя така велик град един просещ български учител, когото докара до просяшката тояга не нещо друго, а тъкмо вашето тотално безразличие към злодеянията на властващите в сферата на пловдивското образование! Предполагам, че като вървя по Главната уличка бос (да, налага се непременно бос да се събуя!) с паничка с ръка и с плакат "Подайте учителю за храна!", вие, пловдивчани, които не се трогнахте навремето от това, че бездомната 87-годишна баба Марийка месеци наред спа на тротоара (!!!), като видите този тъй противен и нагъл просещ учител, ще се стараете изобщо да не го погледнете и ще бягате далеч от него, нали така ще постъпите, а, или има надеждица някак по-инак да постъпите?!

Не знам. Но съм принуден, за да разбера каква ще ви бъде реакцията, да го проверя на практика, на дело, в опита. Не се самозапалих, разбира се, никога не съм твърдял (да кажа и това на неразбралите ме, ала въпреки това до дъното на душата си отвратени от мен умници!), че имам намерение да се самозапалвам, но сега ще си позволя наистина да направя нещо още по-неприятно ви, а именно, ще тръгна по Главната улица с паничка с ръка и с плакат "Подайте учителю за храна!" - и ще ви тормозя морално докато нещичко не се пробуди, не замърда в здравите ви като бетон сърца. (Да де, ще тръгна, но дали водачите на просяшката мафия, за да елиминират неочаквания конкурент, няма да ме прободат с някой нож право в сърцето, та да ви избавят от всички проблеми около моята тъй неспособна да живее по тъпите ви правила личност, дето ви плямпа от години някакви съвсем непонятни ви неща за духовност, за човечност, за морал, за доброта и пр.?!)

Толкова за днес! Идете да гласувате, гласувайте с чиста съвест за тъй добрите ви управници, без които, убеден съм, не можете да си представите живота си; майната му, не мислете изобщо за това, което ви написах, знам, че изобщо от нищо не можете да се трогнете, нещо повече, знам, че изобщо няма да дочетете този текст, причината е тази, че вие всичко си знаете и без да четете, нали така?! Да четат книгите и текстовете на разни невротизирани от глупостта си философи простите, тъпите хора, а ний, дето всичко си знаем без да четем, нема да те четем, Грънчаров, никогаш, да знаеш, никогаш нема да те четем!!!! Епа нема да те четем!!!

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако някой от вас, дочелите този текст (ако изобщо има такива, в което много се съмнявам!), има две минути, може да копира линка и да го сложи на моята страница във Фейсбук (от която бях опраскан след надлежния донос против мен!), също така не пречи да го сложи и на страницата в моя подкрепа, нищо че тя в последните дни се стопи набързо, щот хората вече не щат да имат нищо общо с толкова лош човек като мен, дето не мирясва, ами продължава да мърда и да протестира!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

19 коментара:

Анонимен каза...

Не ,че не ви предупредих като написахте оная простотия със самоубийството. Или имам пророчески възможности или беше мега логично като работиш в охранителната сфера да не си създаваш проблем с полицията.

Ангел Грънчаров каза...

Вие, другарко, наистина сте ясновидка! :-) Само че това нещо не беше "простотия", напротив, много умно беше, ето, направихме си експеримент, разбрахме толкова много неща, примерно това, че самозабравилите се властващи другарки в образованието са способни да оставят един учител да се самозапали и пак няма да им трепне окото - как щяхме да разберем тези безценни неща ако не бяхме си провели експеримента, а, другарко?!

Анонимен каза...

Всеки човек се ражда с правото да се самоубие. Естествено той си и носи последствията от този си избор. Естествено че някакви лелички ,които теоретично не могат да ви направят нищо повече от това да ви спрат една жалка заплата, нямат нищо общо с това. Решението да сложите край на живота си по такъв опасен за околните начин е дълбоко интимно и лично.

Анонимен каза...

Поне поставете правилно пунктуацията. Когато се обръщате към някого, в случая към учителите, поставя се запетая! "Помогнете, учителю!" (Щото не вярвам да сте изпаднали чак в такъв мозъчен спазъм, че да употребявате дателен падеж в език, където той не съществува.)

Анонимен каза...

Дайте на пазачът за храна, защото него го мързи и няма способности да си изкарва по друг начин прехраната.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, гледам че много Ви е харесала работата на пазач,що не напуснете сама училището и не станете пазачка, щот с Вашата умствена и морална инвалидност само вредите на учениците?

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, нема запетайка там, хем не знаете пунктуацията, хем не сте сфанала смисъли на изречението. Нема обръщение, а за падежи не говорете щот по този пункт сте хептен зян.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, сърдитите пак идиотщини, дължащи се на умствената Ви и моралната Ви импотентност. Никой нема право да се самоубива. А самоубиването, прочее, е вредно ли опасно само за самоубиващия се. Не е зле да опитвате да мислите малко поне когато зафанете да се изказвате.

Анонимен каза...

Вие говорите идиотщини. Едно е някой да се нагълта с хапчета а друго е да скочи от сграда. Може да размаже някой. А огромен огън в центъра на града? А съвети от приятел на самоубиеца да влезе в павилион с други хора и там да се запали?

Анонимен каза...

Потребявате дателен падеж. Само че бъркате езика. На български е "Помогнете НА УЧИТЕЛЯ". Марш обратно в отделенията!

Ангел Грънчаров каза...

Може да сте проста и неграмотна, другарко, но за сметка на това сте упорита. :-) За нас, писателите, не важат школските правила. Ной правим езика и си пишем както искаме. Можем да си говорим и пишем, другарко, на стар български език. Или на диалектен. Ние не сме коне с капаци като вас, недоучилите даскалки от рабфака. Теперь меня поняла?

Анонимен каза...

Човеко! За всичко си си виновен сам, не са те уволнили защото си "политически анализатор", а защото си некадърен и защото от родители до ученици, през учители, директори и министерство са съгласни с това, че не ставаш за учител. Лош учител си. Много пъти сам си го казвал, че няма да спазваш каквото и да е спуснато от министерството.

Не съм направил анкета (както преполагам, че ще питаш), а правя заключение на база на подкрепата от околните, което е нулево, НУЛЕВА ПОДКРЕПА. 150 хиляди човека стачкуваха в рамките на 2 седмици против Стратегията за детето, а при теб за 5 години 10 човека, 10 са нали ?

Бъди здрав, физически и психически!

Анонимен каза...

Кой да предположи, че ще паднеш толкова низко, философе! Явно само Анастасова може да го постигне! Къде отиде "философската" ти мъдрост?!... "Ум царува, ум робува, ум патки пасе!"

Анонимен каза...

Имате право като казвате, че говорите диалектно. По друг начин нямате възможност. Само така умеете.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, първо, нямате право да употребявате думата "човек", защото Вие лично нямате нищо общо с човека и човешкото.

На второ място, след като сама сте се поставила извън човека и човешкото (понеже криете собствената си самоличност), би следвало да мълчите, нещастнице, а не да се изживявате за нещо като адвокатка и говорителка на "цялото човечество". Апропо, самият бяс, който предизвиквам у изроди като Вас самата, драга комуноидке, за мен е най-високата човешка, професионална и морална атестация, за което въпреки всичко се чувствам длъжен да Ви благодаря!

На трето място, не съм Ви упълномощил да ми говорите на "ти", драга невъзпитана простачке, на "ти" говорете на тия, чиито крака целувате, на които се подмазвате. Има ли предел деградацията, която Вие, нещастнице, символизирате?!

Анонимен каза...

Чувствате ли високомерното интелектуално превъзходство и пренебрежение към плебейте по рождение?

Анонимен каза...

А аз тръгвам да те ловя и любя, куче!
Ще има публичен секс.
Ха, ха.
НГ

Анонимен каза...

Страховита история, достойна за в. Стършел (най-сериозният вестник към днешна дата) Те поне публикуват неправдите, с необходимото внимание, без да добавят сарказъм и пошлост.
Не мога да помогна с нищо, но Ви съчувствам, както и на много други, засегнати от самозабравени фирми, директори, служители и тн. гмеж, овластени от правилата на силния, и насърчавани от липсата на правораздаване в държавата ни.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за съчувствието! Относно невъзможността да помогнете (извън конкретния случай) съм длъжен да отбележа, че изречението "Не мога с нищо да помогна!" всъщност означава "Не искам да помогна!", защото човек винаги може эда помогне, но невинаги иска да помогне, нали така?