В речта си пред българския патриарх папата нарече българския народ “семпъл и добър” (semplice e buono), цитирайки Йоан XXIII. Че сме добри, кой, кой ще отрече, но за семплостта (това semplice, simple може да се преведе и не толкова щадящо, ама нейсе!) въпросът не е толкова семпъл... папата не каза ли буквално (пред президента) за България, че сме страна, “интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция”? Сега, това за Турция и Русия похвала ли беше, хладна констатация ли, подигравка ли, обобщение на цивилизационния ни избор ли, външнополитическо насърчение ли? ... (Пламен Сивов)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар