Румънците за разлика от нас имат църква, служеща на Христос, а първенците на нашата църква служат на кагебистките сатанисти-антихристияни в Кремъл

Из: Папа Франциск и патриарх Даниил в общо моление, с православен и католически хор

Нашата БПЦ отказа участие дори в Молитвата за мир с представители на пет вероизповедания

Като братя папа Франциск и румънският православен патриарх Даниил влязоха в новата катедрала в Букурещ, посветена на спасението на народа, открита през ноември миналата година, съобщи Ватикан нюз, цитирана от news.bg.

"Като братя те преминават по централния кораб до олтара, за да молят "Отче наш", първо на латински, а след това на румънски. Молитвената церемонията е съпровождана от песнопенията на православен и католически хор." - се казва в кореспонденция от румънската столица.

След срещата си със Светия Синод на Румънската православна църква, папа Франциск се отправи към новата православна катедрала, посветена на Възнесение Христово и апостол Андрей Първозвани, но повече известна и с името "Спасението на народа".

На срещата си с румънските архиереи той изрази пожелание: "Заедно под знака на братството на кръвта, за да продължим да вървим заедно със силата на паметта на корените, в слушането на Господа и към нова Петдесятница на Евангелската вест и мисията." (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo