Може ли лице, чиито действия се ръководят от чисто субективни капризи-копнежи за лично отмъщение, да е ръководител на образователно и възпитателно учреждение?

Няма как, налага ми се отново да пиша документ (възражение и жалба) срещу неуморната директорка на славната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", чиято най-нова глупост е да ме опраска финансово, така да се рече, т.е. за да си отмъсти за всичкото добро, което съм й направил (аз от години я уча, преподавам й безценни уроци по свобода, по демокрация, по правов ред, по управление, обяснявам й що е това власт, изтъквам непростимите й грешки и прочие), дръзна да ме даде на частен съдебен изпълнител (въпреки факта, че аз съвсем доброволно си изплатих задължението, присъдено ми от тъй "справедливия" български съд!), а когато й обясних какъв подъл и злоумишлен гаф е направила и възразих по надлежния ред (след като доброволно съм си изплатил цялото задължение не мога да разбера защо трябва да бъда обременяван с огромна за моите възможности сума - за хонорари на приближените й адвокат и частен съдебен изпълнител!), тогава тя си позволи да напише документ, който е сюблимен, в него се съдържат и лъжи, и глупости, каквито един ръководител на държавно учебно-образователно и възпитателно учреждение не може да си позволи даже и в сънищата; та ето, сега ми се налага да изоблича тъй грозната й машинация, сиреч, отново да направя опит да повлияя по посока на вразумяването й, т.е. да я предпазя от по-нататъшно затъване в грешки и глупости; ето документа, който написах, той е отговор на написан от адвоката на въпросната неуморна директорка документ, който вече побликувах ето тук: Снощи с куриер получих този така интересен, направо многозначителен документ...:

До г-н Росен Раев, частен съдебен изпълнител

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдието

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ВЪЗРАЖЕНИЕ-ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, жертва на произвола, осъществяван от частен съдебен изпълнител, изпълняващ злонамерените абсурдни инициативи с цел отмъщение на неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

Уважаеми г-н частен съдебен изпълнител,

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

Уважаеми г-н Министър на правосъдието,

Очевидно представата за управленско величие, битуваща в съзнанието на многоуважаемата госпожа директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", изисква тя да разговаря с жертвите на нейния произвол чрез какви ли не посредници – шефове на полицейски участъци, адвокати, частни съдебни изпълнители, съдии, прокурори и прочие; също така, понеже е филоложка, тя предпочита да разговаря с жертвите си винаги и само в писмен вид; ето, подчиняваме се отново на този неин каприз, отговарям на поредния шедьовър, сътворен от имащата силно влечение към лирическата поезия госпожа директорка, който е подписан от нейния адвокат. Става дума за документ със заглавие "СТАНОВИЩЕ по молба на длъжника", продиктуван от г-жа директорката и подписан от сериозно подведения и поради това добре изложил се неин адвокат. Понеже въпросният документ е забележително творение, плод на влечението на г-жа директорката към литературния жанр на лирическата поезия, ще ми се наложи да напиша своето възражение в жанра на безпощадния заради защитата на истината дискурсивно-аналитичен, чисто философски трактат – моя милост пък, като философ, изобщо не си пада по фантасмагориите на необузданата във фантазиите и лъжите си лирическа поезия. Ще вървим стъпка по стъпка, анализирайки тъй клатещите се построения на въпросния шедьовър на падащата си по задушевната лирика директорка-филоложка:

1.) Г-жа директорката е наредила в лиричния текст, подписан от адвоката й, още в първото изречение да бъде написано твърдение, което се намира в дълбоко противоречие с фактите, а именно, че частното съдебно производство било инициирано "добросъвестно", което означава, че представата на лиричния герой-и-творец за "добросъвестност" е съвсем сбъркана, е съвсем не отговаряща на същината на това, което целокупното човечество разбира под "добра съвест"; доколко е изопачаващо реалността, т.е. доколко е лъжливо това твърдение ще се разбере неоспоримо в светлината на изложението на самите факти в последващия ми анализ:

– Да, тъкмо на 20.03.2019 г. излезе решението на Върховния Касационен съд, в което е присъдено да изплатя на пловдивската ПГЕЕ съдебни разноски в размер на 950 лева;

– Няколко дни след това в надлежен писмен вид аз като длъжник уведомявам г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" за намерението си напълно доброволно да си изплатя задължението, в това писмо, изпратено и до г-жа Началника на РУО-Пловдив и до г-н омбудсмана на Пловдив, аз ги призовавам да влязат в ролята на посредници във воденето на преговори с г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" за начина, по който да изплатя дължимата сума; познавайки отмъстителния манталитет на г-жа директорката, аз по този начин направих нужното да я предпазя от грешката да ме даде мигновено на частен съдебен изпълнител;

– Получавайки писмото ми, г-жа директорката на ПГЕЕ беше овладяна от нов прилив на пословичната си недиалогичност, т.е. биде отново овладяна от своята маниакална наклонност докато упорито мълчи да крои пъклени планове за отмъщение, напълно несъвместима със статута й на длъжностно лице, намиращо се на обществена, финансирана от данъкоплатеца длъжност;

– След като тя помълча доста време, обезпокоен (защото добре предвиждах какво тя ми крои, т.е. от какви кроежи е овладяно съзнанието на неуморната г-жа директорка!) аз отидох при г-н омбудсмана и при г-жа Началника на РУО-Пловдив и ги помолих да се свържат с тъй недиалогичната и своенравна управничка на ПГЕЕ и да я попитат какво тя мисли по моята инициатива да си уредим отношенията на човечна, доброволна основа, без да се налага да прибягваме до някакви съвсем ненужни нови репресии, плод на нескриваната жажда за отмъщение на г-жа директорката (тя до този момент беше загубила всички съдебни дела, заведени от мен или от други нейни жертви, съдът отмени всички нейни заповеди за уволнение, което обяснява тъй неудържимата й жажда най-сетне да ми отмъсти за преживените унижения!);

– Омбудсманът г-н Стаматов в проведения разговор с мен ми заяви (вярвам, че той е готов да свидетелства за казаното тогава от него, т.е. да потвърди реално случилото се), че е водил тежък разговор с г-жа директорката, от който е разбрал, че тя не желае да разговаря за един по-човечен, съотносим с възможностите ми начин на изплащане на задължението ми (все пак, заради приумиците на г-жа директорката на ПГЕЕ в последните 5 години аз цели 4 години съм бил безработен, в голяма част от това време без никакви средства за съществуване!); по тази причина г-н омбудсманът, също като мен изпълнен с лоши предчувствия относно това какво крои в съзнанието си г-жа директорката, ме посъветва, въпреки тежкото финансово положение, в което се намирам, да направя, според възможностите си, първия банков превод по сметката на училището; г-н омбудсманът отново лично се свърза с директорката и главната счетоводителка на гимназията и помоли, с оглед на това, че желая да започна изплащането на задължението си, да ми бъде даден номера на банковата сметка на училището, което беше сторено, г-н омбудсманът получи имейл от ПГЕЕ, където фигурираше необходимата ми банкова сметка (този документ съм го приложил към жалбата си до г-н Министъра на правосъдието и също така до г-н частния съдебен изпълнител); веднага щом вече имах нужната ми банкова сметка на ПГЕЕ, аз направих превод по нея, изпращайки единствената банкнота, която имах в оня момент в себе си, именно изпратих въпросните 50 лева;

– Обзет от лоши предчувствия за това какво ми крои г-жа директорката аз отидох при г-жа Началника на РУО-Пловдив, г-жа Иванка Киркова ме изслуша и има добрината и късмета да се свърже по телефона с г-жа директорката на ПГЕЕ (оказа се, че г-жа директорката първоначално удари "червена слушалка" на позвъняването на шефката си, та се наложи да бъде търсена по друг начин; е, в крайна сметка тъй своенравната директорка на ПГЕЕ биде разкритикувана в мое присъствие от г-жа Началника, беше й обяснено, че би следвало да вдига телефона когато види, че й звъни Началника на РУО-Пловдив и пр.); тогава вече г-жа Киркова в мое присъствие помоли г-жа директорката на ПГЕЕ да направи нужното, свързвайки се с финансовите органи на МОН, и да проучи възможността задължението ми да бъде изплатено разсрочено, на посилни за мен вноски (в момента съм принуден да работя като нощен пазач за минималната работна заплата!), с оглед да бъде проявена известна човечност; от разговора им разбрах, че в близките дни г-жа директорката на ПГЕЕ ще проучи доколко такава една възможност за разсрочено плащане на задължението ми е законна и ще докладва на г-жа Киркова, която пък ще предаде на мен какво е станало; излязох от кабинета на г-жа Началника на РУО-Пловдив с плахата надежда, че нищо чудно г-жа директорката на ПГЕЕ този път да прояви известна човечност и да не ме даде на частен съдебен изпълнител (знаем, народът неслучайно е нарекъл въпросните лица "кожодери", аз самият веднъж вече бях изпил такава една горчива чаша, тогава същата г-жа директорка на ПГЕЕ по друг случай ме даде на частен съдебен изпълнител, същия този г-н Росен Раев, който тогава успя от мен да вземе сума, три пъти надвишаваща първоначалната, лишавайки ме цели три месеца от каквито и да било средства за съществуване!); напълно съм убеден, че г-жа Киркова, ако се наложи, ще потвърди изцяло изложената тук информация около нейния забележителен разговор с тъй своенравната и обзета от неудържима жажда за отмъщение директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин";

2.) Наистина на 04.04.2019 г. г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е отишла в съда и е получила лично изпълнителния лист по делото, в който, както научих значително по-късно, освен присъдената от ВКС сума от 950 лева фигурира и още една сума от 500 лева, предполагам това е хонорара на адвоката на г-жа директорката за водене на делото на първата инстанция;

– Вместо, както изисква елементарната коректност, този изпълнителен лист да ми бъде изпратен за да зная какво точно всъщност дължа, г-жа директорката на ПГЕЕ, както разбрах значително по-късно, започва да държи изпълнителния лист на скришно, той също така не ми беше изпратен и от съда, предполагам защото съдът е разчитал на това, че документът ще ми бъде предоставен от получилата го директорка на ПГЕЕ;

– Директорката на пловдивската ПГЕЕ кри от мен и държа на скришно място изпълнителния лист точно две седмици, с оглед да изтече срока за доброволното изплащане, сиреч, за да може "напълно законно" да ме даде на частен съдебен изпълнител; този пункт е решаващ за установяването на несъмнената зложелателност на нейното поведение, диктувано от сляпата жажда за отмъщение; на 16 април, когато вече няма време за да реагирам, тя се обръща към ЧСИ Раев, който мигновено завежда обжалваното сега от мен изпълнително дело (за което аз, прочее, ще науча едва на 1 май 2019 г., независимо от това, че живеем във века на най-модерните комуникации, което пак издава несъмнената зложелателност на разпоредителката на въпросното изпълнително дело!);

– Не знаейки нищо за злоумишлените действия на толкова отмъстителната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", ала силно обезпокоен от нейното злотворно мълчание (понеже съм психолог, понеже познавам прекрасно манталитета й, аз, разбира се, имах крайно лоши предчувствия!), се видях принуден да почна да искам заеми от мои приятели и на 24 април, след като събрах остатъка от цялата сума (900 лв.), се явих в сградата на ПГЕЕ и поисках среща с директорката; г-жа директорката отказа да се срещне с мен и след настояване от моя страна (наложи ми се по телефона да поискам съдействието на РУО-Пловдив, разказах на секретарката на г-жа Киркова за случващото се, заявих, че искам да се разплатя, ала директорката дори не ме пуска в сградата!) в крайна сметка, предполагам, под натиск от страна на РУО-Пловдив, директорката изпрати с мен да разговаря зам.-директорката Атанаска Милева; с г-жа Милева отидохме до касата на училището, където аз внесох остатъка от дължимата, по решението на ВКС, сума от 950 лева; тогава именно касиерката ми заяви, че според изпълнителния лист от съда (който аз до този момент изобщо не бях виждал!) съм бил дължал още 500 лева, което за мен, така да се рече, беше нещо като "гръм от ясно небо"; тогава именно аз заявих на присъстващите, именно на г-жа Милева и на касиерката, че ще разговарям с адвоката си за това каква е тази нова за мен сума и ще направя нужното да събера пари за да изплатя и нея колкото се може по-скоро; помолих двете свидетелки (вярвам, че те ще го потвърдят ако се наложи, стига да не изменят на съвестта си - с оглед да угодят на тъй отмъстителната си началничка!) да уведомят криещата се в момента някъде в училището директорка, че имам намерението да изплатя и тази сума съвсем доброволно, помолих ги изрично тя да изчака няколко дни и да не ме дава на частен съдебен изпълнител (аз в оня момент не знаех, че това нещо тя вече го е сторила!); двете дами обещаха да предадат думите ми на намиращата се в училището, но не желаеща обаче да ме приеме директорка;

– Успях да взема нови заеми от мои приятели и на 30 април 2019 г. с банков превод преведох и тази нова за мен сума от 500 лева, фигурираща в крития от мен до 24 април изпълнителен лист; на следващия ден, на 1 май 2019 г., на самия празник на труда, на мен с куриер ми беше връчена "Покана за доброволно изплащане" от ЧСИ Р.Раев, с която той ме призоваваше постфактум да плащам отново това, което вече бях изплатил, именно въпросните 500 лева – плюс, разбира се, неговия и на адвоката на директорката хонорар и някакви такси, общо в размер на нови 777 лева!!!

Толкова по първата лъжа на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", че била, видите ли, действала "добросъвестно"; ако това е "добра съвест", каква ли в нейните представи, мили Боже, пък е лошата съвест?! (Като философ, като специалист в областта на етиката съм длъжен тук да констатирам, че г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" има една толкова оригинална, авангардна за нашето така непреднало време, т.е. чисто ленинска представа за добро и зло, която в корена се разминава с традиционните представи на целокупното човечество по този тъй фундаментален за нашата човечност въпрос!)

3.) От гледна точка на вече изнесената фактическа информация, очертаваща реалната картина на станалото, може да се оценят колко струват твърденията на г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", че, видите ли, по моя вина е било заведено частното изпълнително дело, щото съм бил изплатил цялата сума на задължението си "след" завеждането на частното изпълнително дело; да, но аз не съм бил известен за това дело, понеже, както се видя, се намирах в процес на напълно доброволно изплащане на задължението си, за което г-жа директорката знаеше пределно точно; също така е неоспоримо, че с нея се намирахме в процес на преговори по изплащане на задължението ми, което изключва възможността да се действа зад гърба ми, това е в противоречие с всякаква, дори и най-елементарната коректност и етичност; разчитайки все пак че имам работа с що-годе зрял човек, аз до 1 май 2019 г., когато научих за даването ми на ЧСИ, не съм предполагал, че спрямо мен може да се постъпи толкова подло и злонамерено, все пак и аз, и г-жа директорката сме учители, сме възпитатели на младежта и прочие, как да очаквам от нея, че е способна да погази така грубо и най-елементарните норми на човечността?!

4.) Г-жа директорката в продиктувания от нея и подписан от адвоката й документ си позволява следната фалшификация, която е крайно некоректна от всяка една гледна точка: тя си позволява да се крие зад институцията "ПГЕЕ", т.е. позволява си неправомерно и неоснователно да отъждествява субекта "директор на ПГЕЕ" със самата институция "ПГЕЕ", което се дължи на това, че в нейното съзнание явно се мержелее някакво вечно пребиваване на този пост; емпирическото лице "директор на ПГЕЕ" и институцията "ПГЕЕ" са две различни неща, лицето, както видяхме и се убедихме, е способно на какви ли не гафове, грешки, то се поддава на всякакви неразумни емоции, страсти, капризи и прочие, докато самата институция просто няма душа; и затова няма как действията на длъжностното лице да се прикриват с достолепието на институцията (чиито имидж обаче, няма как, доста може да пострада заради толкова фриволните действия на директорката й!); тези неща са елементарни и се знаят от всичките ми ученици, завършили при мен в 10-ти клас предмета "Етика и право", ала ето, г-жа директорката, за жалост, се оказа невежа в тази област на науката за морала. Та значи, като извод: институцията не може да опрости някакви финансови задължения, но нищо не пречи злонамерено действащата директорка сама да заплати, от джоба си, ония средства, които са се натрупали благодарение на това, че си е позволила да подвежда институции като държавата, като "частен съдебен изпълнител", дръзнала е да използва лицето ЧСИ като бухалка, с оглед да задоволи своята неистова жажда да отмъщение и пр.

5.) Още една груба лъжа си позволява г-жа директорката в своя текст, подписан от адвоката й, който заявява, че (цитирам) "... Доверителят ми не е водил преговори с Длъжника относно дължимите от него суми...", тук "Доверителят" е самата г-жа директорка, видяхме вече от изложените по-горе факти (които могат да се потвърдят със свидетелства на участващите, именно уважаемите г-жа Началник на РУО-Пловдив и г-н омбудсмана на Пловдив, също така на касиерката на училището, на зам.-директорката Милева, на секретарката на г-жа Киркова), че в случая г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" си позволява да направи нещо недопустимо за един образователен деец и особено пък на един ръководител на образователно-възпитателно учреждение, а именно, позволява си да лъже, и то в писмена форма, което е особено неразумно (което говори за силата на обзелата и владеещата нейната многострадална душа емоция и дори страст за отмъщение, затъмняваща даже и разсъдъка й!).

5.) Още една не по-малко фриволна лъжа си позволява тъй своенравната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", диктувайки на адвоката си да запише, че аз самият, именно длъжникът, не съм се бил явил на поискана от мен среща, която трябвало да се проведе на 24 април 2019 г., т.е. в деня, в който аз вече бях в сградата на ПГЕЕ за да внеса основната част от дължимата сума; аз бях там, ала директорката в същото това време не благоволи да се появи, тя се скри и сама изпрати на преговори с мен своята заместничка! Никаква договорка за нова среща от 14.00 часа между мен и нея не имало по простата причина, че самата г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" категорично отказа да разговаря с мен, тогава как ще се договорим за някаква среща като изобщо не сме разговаряли в този ден, по причина на това, че г-жа директорката в този ден се скри?! Или каква ще е тази среща, за която аз не съм бил изобщо уведомен?!

6.) Доколко пък е бляскав моралът на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" си личи от това, че тя е продиктувала на адвоката си да напише, че длъжникът, сиреч моя милост, не бил безработен (!!!), тя била приложила и справка за моите "трудови договори" (!!!), поради което, видите ли, аз трябвало да плащам разноските по едно частно изпълнително дело, което изцяло е продукт на нейните козни и мании за отмъщение! Разбира се, аз нямам никакво намерение да плащам за нейните субективни капризи, нормалното е за капризите си да си плаща тя самата.

7.) Похвална е тъй старателно демонстрираната от страна на многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" загриженост за състоянието на администрирания от нея бюджет на училището; но ако беше истинска, а не лицемерна тази загриженост, тогава госпожа директорката щеше да плати от собствения си джоб всички ония много хиляди левове за изплащането на съдебните разноски и обезщетенията на неправилно уволнените от нея учители, знайно е, че съдът отмени доста нейни заповеди за уволнение на учители; да, но тя не направи това, не върна от своя джоб ония наистина много хиляди левове от бюджета на училището, които бяха потрошени заради нейни управленски грешки, заради нейните напълно неразумни, емоционално (страстно и капризно) мотивирани управленски решения! Поради това оценяваме загрижеността й към училищния бюджет за личностно мотивирана (определена от своекористния й личен интерес), а като такава я оценяваме и като лицемерна.

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Във връзка с изложеното си позволявам да Ви задам само един твърде необходим обаче въпрос: как смятате, може ли длъжностно лице с властнически пълномощия, чиито съзнателни управленски действия се ръководят от чисто субективни капризи и копнежи за лично отмъщение и под влиянието на такава една изцяло неразумна страст си позволява дори и многократно да лъже, да продължи да бъде не само ръководител на едно учебно-образователно и възпитателно учреждение, но и да продължи да бъде учител и възпитател на младежта?! Ще се радвам не само да чуя Вашия аргументиран отговор, но и да го разчета във Вашите последващи, спешно наложителни организационни действия!

3 юни 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo