Защо пък и в европейската столица на културата Пловдив четящите книга в автобуса да не пътуват гратис?!

Публикацията под заглавие А пък в Румъния, моля ви се, уважават четящите книги хора, а ние уважаваме нечетящите, непипналите книга мутри! предизвика мигновено първия скептически коментар, на който се наложи да огвоторя веднага, а във връзка с това се роди в съзнанието ми една добра идея, която почти мигновено реализирах в постъпка, на дело, ето, прочее, как стана това:

Анонимен каза: Ако и тук направят така, българите също ще започнат да симулират четене, докато се возят.

Ангел Грънчаров каза: "Симулирането" на четене, ако почне да се прави редовно по причина на това да се возиш "на аванта" или "гратис" в автобуса дали пък няма да доведе дотам, че волю-неволю някои хора да почнат без да искат да се заразяват с истинско четене? Като всеки ден човек по 20-тина минути, да речем, по неволя "се упражнява в четене", дали пък това няма да доведе в някои случаи дотам, че някои хора да започнат истински да четат? Е, тогава за контрольори в автобусите ще трябва да се слагат хора, които внимателно наблюдават дали четящите наистина четат или само се преструват; който не чете, дали не трябва да бъде мигновено санкциониран като бъде поканен да слезе от автобуса?

При тия условия дали няма хората да се видят принудени да почнат да четат не наужким, а истински? Прочее, в разговора ни в този момент ми хрумва идеята: дали не е добре да опитаме у нас с експериментална цел да приложим румънския опит и по тази причина да предложим на кмета на европейската столица на културата Пловдив да се въведе такова нещо и в Пловдив поне до края на годината, докато сме европейска столица на културата?

Да, идеята е хубава, на мен много ми е интересно да разбера реакцията на г-н кмета на такава една крайно екстравагантна (по моя преценка) в неговите очи инициатива или акция - щото обикновено г-н Кметът не е реагирал никак на нито една моя инициатива, на нито едно мое писмо не е отговорил, нищо че дори законът го задължава да отговаря той пак не отговаря, старайки се явно да покаже и докаже на дело, че нашата (мутренска) власт се ръководи от правилото да спазва законите само когато си иска, тоест когато й скимне да ги спазва.

Та значи за да проверя реакцията на кмета решавам ето сега да му напиша кратко писъмце, в което да му подхвърля тази идея, да видим как и дали изобщо той ще реагира някак, речено-сторено, ето, започвам да пиша това свое ново отворено писъмце:

До г-н Иван Тотев, Кмет на гр. Пловдив

до г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник ан РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ под формата на отворено писмо

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен, репресиран, опраскан и остракиран от държавното образование учител-дисидент по философия и гражданско образование - и небезразличен гражданин на Пловдив

Уважаеми г-н Кмете,

Уважаеми г-н омбудсман,

Уважаема г-жо Началник,

Пиша Ви това свое поредно писъмце с надеждата този път да реагирате значително по-позитивно. Ето за какво става дума.

Тази неделна сутрин узнах нещо почти невероятно, което се било случило в съседната на нас страна Румъния, за която ние обикновено, кой знае защо, си мислим, че едва ли не във всяко, но особено в културно отношение, е по-назад от нас; да, ама не, оказва се, че тя вече е значително по-напред от нас във всяко едно, дори и в културно отношение, изпревари ни напоследък, дето се казва, по всички линии. Та значи в румънския град Клуж Напока един не по-малко смахнат от мен гражданин предложил на кмета следната шантава, да не кажа прекалено тъпа идея: всички, които пътуват с обществен транспорт, ако носят със себе си и четат книга, да не си плащат билета, представяте ли си?! Да, ама кметът на този румънски град, моля ви се, откликнал позитивно, приел го веднага и го подкрепил публично във Фейсбук! Аз публикувах тази заран новината под ето това провокиращо заглавие А пък в Румъния, моля ви се, уважават четящите книги хора, а ние уважаваме нечетящите, непипналите книга мутри!, а пък после, в разговор с първия коментиращ, ми хрумна следната съвсем щура идея: да предложа на Вас, г-н Кмете, същата тази идея, т.е. да се присъедим първи към челния опит, така да се рече, на братята и сестри румънци от някакъв си там град Клуж Напока, което е съвсем разумно предвид, първо, че в момента сме европейска столица на културата, а най-вече защото и в нашия тъй културен град човек много рядко, да не кажа никога, може да види в автобуса човек, държащ и четящ, моля ви се, книга, нали така?!

Е, значи явно имаме голяма нужда от такава една стимулираща, насърчаваща гражданите към четене и напълно народополезна инициатива. Воден от такава една възвишена цел си позволявам да Ви подхвърля и предложа същата тази идея, не крия, че намерението ми е да проверя най-вече как Вие ще реагирате, дали като кмета на град Клуж Напока нема да се изложите, или, в нашия роден типечен управленски стил чисто и просто ще си замълчите, както, ако сме честни, ще признаем, че досега винаги сте правил, не отговаряйки на нито едно мое писмо или жалба (правите го независимо от това, че дори и законът ви задължава в срок да отговаряте на молбите и предложенията на гражданите!).

Ето, аз Ви предлагам: напишете писмо на транспортните фирми, печелещи от обслужването на транспортните нужди на града и им препоръчайте, че е добре (поне във времето до края на годината, в която Пловдив е европейска столица на културата) всеки пътник, носещ и четящ книга в автобуса, да не бъде таксуван, да не плаща нищо за превоза си! Вярвам, че транспортните фирми ще поемат временно този огромен риск да загубят част от немалките си печалби, но ще го направят с ясно осъзната благородна и културна цел, а именно да покажем, че ний, пловдивчани, сме не по-малко културни европейци от румънците. В писъмцето си до фирмите, с оглед да ги подкупите, може под линия да добавите, че не е зле превантивно да се въведе правилото: щом броят на четящите книга в автобуса стане застрашително голям, примерно, четащите станат повече от половината пътуващи, тогава безплатното пътуване отпада, щот явно се злоупотребява с промоцията, така да се рече. Вие сам ще решите как да си напишете писмо, да не Ви давам съвети, достатъчно културен и интелигентен човек сте! Благодаря Ви за вниманието и отзивчивостта този път! 

Г-н омбудсман, моля с авторитета си да подпомогнете тъй културната и народополезна инициатива като въздействате на управляващите да не премълчат за моето писмо и този път, както са правили винаги досега.

Понеже се обръщам към Вас, да се възползвам от случая и да Ви кажа нещо странично, ала не по-малко важно, свързано е с казуса на баба Марийка: научих тия дни, че баба Марийка, така да се каже, е била подведена, е била "подхлъзната" от управителя на приюта за бездомни единствена да подпише уведомлението си за напускане на приюта, поради което гонят сега само нея, докато към други обитаващи приюта не е било постъпено така, кой знае защо, може би те са "от наште", не знам, но е факт, че от приюта в момента гонят само 87-годишната баба Марийка, а в същото време в него остават значително по-млади и способни да се оправят в живота хора, което аз лично оценявам като крайно несправедливо. По тази причина Ви моля, уважаеми г-н омбудсман, да звъннете където прецените за нужно, да предадете каквото научавате сега, да попитате примерно зам.-кмета Титюков (или направо кмета) защо властите имат такъв дискриминиращ, обиден и несправедлив двоен аршин спрямо живеещите в приюта, и други необходими въпроси можете да им зададете, разбира се; вярвам във Вашата интелигентност и съм убеден, че безобразието с изгонването на най-възрастната обитателка на приюта за бездомни, благодарение на Вашата решителна намеса, ще бъде най-после спряно!

Госпожо Началник на РУО-Пловдив, пращам това писмо и на Вас за да Ви помоля да ми отговорите най-после на предишното ми писмо до Вас, в което Ви предложих среща с оглед обсъждане на някои насъщни проблеми около моя граждански протест, Вие обаче не благоворихте, предполагам, даже и да прочетете писмото ми, а там има доста важни въпроси. Много Ви моля да откликнете по достоен и човешки начин на предложението ми, защото наистина е грозно спрямо възрастен, болен и несправедливо уволнен от образователната сфера човек и учител като мен РУО-Пловдив да продължава постъпва по толкова безчовечен начин, принуждавайки ме да продължа да протестирам в летния пек и в нетърпимата горещина през цялото лято!

Ще се радвам това отворено писмо най-сетне да има известен благотворен ефект върху Вашия управленски манталитет, което ще се отрази благотворно и върху управлението на нашия град - и ще вдъхне живот и нашето образование и култура, разбира се!

30 юни 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo