Лозите, рязани от грижовната ръка на агроном Ники Димов, полудяха да раждат!

Колегата-блогър Ники Димов забелязвам тази сутрин, че ме е изпреварил и вече е писал за това, с което с него се занимавахме вчера цял ден, а именно бяхме на На зелена резитба на лозе в гр. Куклен (като натиснете линка можете да отидете в неговия блог и да прочетете как той е описал работата ни там). Аз също искам да кажа нещичко, което ме впечатли.

Наистина през ранната пролет ние с него рязахме същото това лозе, по-варно казано, той го ряза, а аз помагах, събирайки и изнасяйки пръчките. (Ние от тази резитба тогава направихме и клипчета, дори и цяло едно предаване по Пловдивската обществена телевизия!) Интересното е, че Ники режеше лозето по нов, непознат за мен, а също така и за съседите начин, тогава именно един възрастен човек му рече:

- Момче, неправилно режеш лозето, така лозе не се реже, нищо няма да роди, голяма грешка правиш! - а Ники му се смееше и му казваше, че по неговия начин трябва да се реже лозето, че той така е учил в Аграрния университет, че така било правилно, абе изобщо влязоха в спор, в който никой не можа да убеди опонента си.

Е, вчера дойде моментът на истината, за която аз съм свидетел: лозите, рязани по метода да Ники, с просто око се вижда, че са родили много повече от лозите на съседите, рязани по стария и разпространен начин, лозите, рязани от Ники, са се скъсали да раждат, полудели са да раждат, така да се рече! Съвсем обективно и честно казвам това, просто съм свидетел, знаете, за мен истината е свята. И ние вчера рязахме същите тези лози, за да помогнем това прекалено много родило лозе да може да узрее, явно реколтата тази година ще бъде изобилна - дай Боже да няма градушки!

И още нещо искам да отбележа: аз отидох на резитба почти веднага след нощна смяна, недоспал, а работата се оказа много, три дълги реда, два по-къси, абе изобщо утрепахме се от работа с Ники, този път той научи и мен да режа, та значи шест часа рязахме и носихме изрезките без никаква почти почивка! Уж не беше слънчево, имаше облаци, ала беше много задушно времето, здравата се потихме, бързахме да свършим навреме (Ники имаше ангажимент вечерта с т.н. неделно хоро в Пловдив, същото това, дето в момента се провежда под ботушите на окупатора Альоша!), аз лично капнах, скоро така много не се бях изморявал, но, слава Богу, издържах, справих се. 

А Ники е млад, не се плаши от никаква работа, да, голям работар е това момче, много работи; не мога да пропусна тук да кажа и това, че голяма късметлийка ще бъде онази млада дама, която успее да спечели сърцето на Ники (и той нейното де!) - и стане негова жена! Такъв работлив мъж като него е същинско съкровище, тъй че си позволявам да кажа и следното: скъпи дами, дето четете този текст, вслушайте се в моите думи, нашето момче Ники е много работливо, освен това е образован, също така е много добър, сърдечен, усмихнат, не му правя тази "реклама" от чисто приятелски чувства, а защото почитам истината, та значи кажете за Ники на вашите неомъжени дъщери или внучки, дайте да ги запознаем, голям късмет, повтарям, ще има онази щастливка, която ще успее да спечели неговото сърце! Толкова по този пункт, но се почувствах длъжен да кажа и това, срамота ще е да бях утаил такава една важна, направо съдбовно значима истина.

Та значи Ники въпреки че много работихме вечерта бързаше за хорото под Бунарджика и ми казваше ухилен, че много му се рипа хоро, че бърза да си поиграе на неделното хоро, а аз едва се довлякох до нас и легнах на дивана като труп! Такива работи...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А аз днес, живот и здраве да е, подновявам гражданския си протест, към 14.30 часа възнамерявам да бъда на традиционното си място за протести на площад "Джумая джамия".

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo