Колегата-блогър Ники Димов (който все още не е посетил блога му може да го направи като отиде по ето този линк: Агроном Ники Димов) ми се обади преди малко по телефона и ми съобщи, че минал през новото място в Пловдив, където могат да се намерят мои книги (става дума за подлеза, който е преди тунела - до "Понеделник пазара"), видял там няколко мои книги и решил да ме подпомогне малко (предвид това, че в момента съм в тежко финансово положение, знаете, директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и наетият от нея частен съдебен изпълнител Росен Раев ме опраскаха жестоко, обраха ме до шушка, задлъжнял съм с близо 3000 лева), решил да си купи една моя книга; речено-сторено, купил книгата, пък след това му хрумнало... да ми подари моята собствена книга - с оглед да мога пак да я дам на търговеца на книги и отново да я продам! По този повод между нас се проведе следния диалог (предавам го почти дословно):
- Ники, приятелю, защо да подаряваш на мен моята книга, аз имам от нея още много екземпляри; като си я купил, сега книгата ще си остане за теб - та да си я четеш когато имаш време и настроение!
- Не, защо да ти чета книгата като аз мога да разговарям на живо с теб, нека да ти четат книгите тия, които не могат да разговарят с теб, а аз като разговарям с теб почти всеки ден и затова мога да обсъждам с теб всякакви теми, значи е глупаво в същото време да седна да ти чета книгите, нали така? Затова ти подарявам на теб твоята книга, така ти хем ще спечелиш малко от парите, които платих за нея, хем ще можеш да я продадеш още веднъж, та да спечелиш пак! - казва ми това Ники и се смее в слушалката!
- Значи искаш да ме облагодетелстваш два пъти, така ли? Как ти пък хрумна това: на мен, автора, да ми подариш собствената ми книга? Аз обаче мога да и да се обидя че ето, дори и ти, не щеш да ми четеш книгата, купил си я, пък веднага искаш да се отървеш от нея и затова ми я подаряваш! Толкова ли са страшни за теб философските книги?
- Не, не са страшни изобщо, но аз като общувам с теб почти всеки ден, мога направо от теб самия да научавам каквото ме интересува, затова е излишно да ти чета книгите. Та нали авторите пишат книги за да кажат мислите си на хора, с който не могат да общуват непосредствено. На времето не е имало интернет и затова хората са измислили книгите. В днешно време хората четат все по-малко щото има интернет и човек, ако иска, може да си говори непосредствено с авторите, с философите. По този начин аз се запознах с теб. - ето в тоя дух Ники продължава да философства сладко-сладко и същевременно се смее, щото и на него явно много му харесва шегата с този така необичаен подарък.
Поговорихме си, посмяхме се на хрумването му (на него често му идват в главата такива нестандартни идеи!), пък като свърши разговора аз реших да опиша случката в блога си - та да зарадвам дежурните по блог злобарки, които, горките, са така петимни за разни поводи да си упражняват злобата (такива нещастнички си хранят душите със злоба!). Аз сега от няколко часа вече съм в Долна баня, в родната си къща, от доста време не бях идвал, едва днес успях да отделя малко време за да дойда (заради тия нощни смени не само си разбих съня и здравето, но и изобщо нямам време за каквото и да било друго освен моите всекидневни занимания около протеста и пр.). Тук, в Долна баня, въпреки тъгата ми по моите починали близки (загубих в последните няколо години двама най-скъпи за мен хора, моята майка и моят брат, Бог да ги прости!), по някакъв начин хем се успокоявам, хем в името на паметта на моите скъпи покойници се зареждам с енергия, с духовна сила - за да мога да устоявам на изпитанията, които ми сервира животът.
Ето, след малко ще отида да гробищата да прекопая и да почистя от трева гробовете на моите скъпи покойници, а пък тук, в къщи, всяко нещо ми е мило - защото е докосвано от техните ръце. Такива работи, не мога да опиша настоението и чувствата, които ме връхлитат когато съм в Долна баня. А утре пък е голям празник, Спасовден, има събор, със съпругата ми (тя още по-тежко изстрада и също така плати жестока цена заради моите борби със самозабравилите се властници в пловдевското образование!) ще си починем малко, ще се поразведрим малко, въпреки тежките обстоятелства на живота (тя беше на хонорар учителка по английски език в едно пловдивско село, ала за за обидно малко възнаграждение, но и него загуби след 30 май, сега пак е напълно безработна!).
Спирам дотук. Бъдете здрави! Приятна вечер ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Английският не е за всяка уста лъжица.
Публикуване на коментар