Приятели ми помогнаха и сега имам предложение за работа като администратор в хотел (намиращ се на българското Черноморие), заплатата, която ми предлагат в този хотел, е чисто 800 лева (плюс храна и стая за спане). Днес-утре трябва да реша дали да се откажа от работата си като нощен пазач (за чисто 435 лева), на която съм сега - и да замина за два месеца на Черноморието (евентуално там да намеря също така работа и на моята безработна съпруга, също учителка, също уволнена като мен репресивно - за да отмъстят на мен, щото протестирам, щото дразнах открито да се боря с безобразията и беззаконията в образователната ни система).
Виждате какъв е този сега казус, който трябва да реша, поставям го защото на моменти се чувствам безсилен, та ако някой иска, да ми помогне със съвет. Щото ако отида на работа на морето ще мога да отделям част от парите, получавани там като заплата, за да си плащам големите заеми, в които затънах напоследък - за да си платя 1450-те лева съдебни разноски плюс 1270 лева "глоба", която несправедливо ми беше наложена чрез ЧСИ - въпреки че напълно доброволно вече си бях изплатил задължението. А и има и един друг аргумент, който ме кара да се замисля сериозно за такава една възможност да отида на работа на морето: защото безсънието като нощен пазач съсипа крехкото ми здраве, чувствам се отвратително като работя като нощен пазач, тази работа, уж "лека", се отрази много лошо на болното ми сърце. А на морето все пак поне ще мога да се отспя нощем, мечтая си за редовен сън, това нещо, безсънието, било много гадно нещо...
Като почнах по този начин да пиша в своя днивник, да кажа и още нещо, което силно ме вълнува тази сутрин: сънувах тази нощ, че съм се върнал като учител (то тази работа, така или иначе, си ми лежи на сърцето, цял живот съм работил само това!). Но в съня, кой знае защо, ме бяха назначили за учител не по философия, а по... история (вероятно това ми се присъни щото вчера писах в блога си по исторически теми, знам ли?). Та сънят ми беше следният: бързам аз за работа, първият ми ден като учител е, за мен най-неприятното нещо е да закъснея, така е било винаги, затова и винаги отивах в училището поне половин час преди началото на часовете ми, всички в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" знаят, че сутрин аз почти винаги съм пристигал сутрин пръв в учителската стая; да, ама в съня ми не само че закъснявах, ами взех, че вървях по някакъв кален, мокър път, крайно неприятна кал газех, окалях се целият, бързайки и хлъзгайки се на път за училището; хем бързам, хем колкото повече бързам, толкова повече закъснявам, щот затъвях в някаква противна кал, от която в един момент, като пристигнах в училището, е оказа, че съм нацапан навсякъде, сякаш се бях подхлъзнал и паднал в гадната кал, и по ръцете, и по лицето даже имах кал! Няма как, налага се да се измия, а това значи, че още повече ще закъснея за час, леле, какво да правя? А като капак на всичко не знам кой точно е кабинетът, който имам час - и в който вече отдавна ме чакат учениците (а дали ме и чакат, щот може да си тръгнали вече след като се ме почакали порядъчно!). Кошмарно положение, и тъкмо се чудя какво да правя, срещу мен върви ухилена радостно директорката на... ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", естествено, придружена и с трите си заместнички, и трите приветливо ухилени - и ми викат:
- Колега, абе много закъсня бе, виждаш ли, дори и с това най-просто нещо не може да се справиш, да дойдеш навреме, я и виж как си се омърсил, не, ти си толкова нечист, че не можеш да влизаш в школото ни, ще ни оцапаш коридорите, не, молим те, махай се веднага навън де, какво още чакаш, навън иди се мия някъде, ний ще влезем да преподаваме вместо теб, а ти се измий!
И аз им викам:
- Къде навън ще се измия, моля ви се, то чушмите са тук, нека да ида тук да се измия, пък после ако ви оцапам коридора, ще почистя и коридора, няма страшно, кал е това, не е нещо по-гадно!
А трите директорки, кой знае защо толкова щастливи, почнаха в един глас да ми крещят:
- Не, Грънчаров, тая ний нема да я допуснем, да ни оцапаш пътеките из коридора, махай се веднага навън! А пък не те ли е срам да почнеш още с пристигането си тук да се захванеш да правиш някакви предложения, я го виж ти, трябвало да се измие на училищните чешми, откъде-накъде, да си се мие където иска, нашите чешми да не докосва!
А аз, нали обичам дебатите, им казвам:
- Абе другарки директорки, миислете малко де, къде навън ще намеря вода за да се измия, навън нема чешми, що се правите на изоглавени сега, хайде стига глупости, не се ли изморихте да правите глупост след глупост?!
А те в хор запяха, а към тях в един момент се присъедини и цялото "учителско тяло", съставено все от доста едри, добре охранени даскалици, които в хор запяха следната ария, запяха някаква лудешка ария, съдържаща ето този речетатив:
- Хахаха, той нас ще ни учи какво е правилно, какво е разумно, какво е добро, вижте го пък тоя самозванец?! Ти веч не си даскал по философия, а веке ке преподаваш история! Гледай си шибаната история, не се ври във философията повече! Аман от тебе! Пак морал той ще ни преподава! Ний сами си знаем що е добро, що е зло, не ти щем твоите философски извратености! Ще преподаваш история занапред, и то най-правилната история, ще преподаваш само по новите учебници, имай смелост малко да мръднеш извън тях, веднага те опраскваме, този път завинаги! Ще разказваш на учениците колко добре сме си живели тогава, в тъй непрежалимото блажено време на Тодор Живков, ще разказваш на младите как хубаво, богато и сито ни хранеше и поеше тогава нашата любима партия, колко прекрасно си живеехме тогава, как тогава немаше нито бедни и богати, нито имаше демокрация, проклета да е! А кажеш нещо различно, опраскваме те мигновено, разбираш ли?! Този път сме инсталирали и микрофони в кабинетите и ще слушаме всяка твоя дума! Кажеш ли нещо различно от нашата тъй възхитителна митология за социализмо-комунизма, опраскваме те мигновено и ще те изритаме като мръсно коте от училището ни! Толкоз! Я го виж ти, ще ни философства той?! Немаш право повече да философстваш, разбра ли?!
В този дух пееха и ме проклинаха близо час, а аз треперех от страх и мъка щот се оказа, че немит от калта нема как да стигна до класната стая, а пък не ми разрешаваха да им ползвам шибаните чешми, леле, такъв кошмар скоро не бях преживявал! (Въпреки преживяното в последните години, въпреки ужасите в съдебните зали, където разни злобни подлизурки на директорката лъжесвидетелстваха безобразно срещу мен, аз такъв кошмар като в този снощен сън досега не бях преживявал!) В един момент пеещите дебеланки извадиха изпод фустите си по една сияеща червена петолъчка и тръгнаха да ме заплашват с нея, проклетите петолъчки се завъртяха като острите дискове на цинкуляри, представете си, те тръгнаха с тях да ме... режат на парчета! И когато първата режеща бясно въртяща се петолъчка се допря до месото ми, аз... се събудих, потънал в пот! Ох, майчице, това било само сън, а не истина: ох, как ми олекна! Боже, добре че не съм в оня ад, ох, камък ми падна от сърцето! Това било само сън, било само лъжлив кошмар насън!
Такива работи. И днес ще трябва да мисля и да решавам дали да не ида да работя на морето или да си остана тук, като нощен пазач, за минималната заплата. Имам и причини да не ми се ходи на работа на морето, примерно едната ще ви прозвучи съвсем глупаво: на село, в Долна баня, в родната ми къща има цветя в саксии, садени от покойната ми майка, позя ги още, ако замина за морето, те ще загинат. А да докарвам саксиите в Пловдив, няма как, щото тук имаме едно коте, което има любима работа: да рови в пръстта на саксиите, да унищожава саксии, това е любимото занимание на нашето миловидно иначе коте! Глупости са де, но такъв е животът, дето се казва. Хайде чао, да спирам да пиша, щото ще кажа още некоя глупост! Хубав ден и приятен уикенд ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
19 коментара:
Калта,която сънувате е същата,която хвърляте наляво и надясно по опонентите си.За съзнанието ви е късно,но явно подсъзнанието ви все още се опитва да работи.Злобата,прикрита зад някакви философски глупости, рано или късно ще ви се върне.
Другарко мари, аз не фърлям кал, а само бисери. Кал фърляте срещу мен вие, таваришчите комуноиди, дето сте побеснели от злоба и завист. А ме мразите толкова силно щото за разлика от вас не съм мижитурка и мухлю, а свободна и достойна личност, която не се харизва правата.
Паниемаете теперь? Аз ако фърлях кал по някого, калта немаше да бъде връз мен, а върху него, нали така? А щом калта е върху мен, значи некой друг я е фърлял връз мен, абе, другарко, мислете малко, мама му стара, вече хептен не умеете да мислите!
"Днес-утре трябва да реша дали да се откажа от работата си като нощен пазач (за чисто 435 лева), на която съм сега - и да замина за два месеца на Черноморието (евентуално там да намеря също така работа и на моята безработна съпруга, също учителка, също уволнена като мен репресивно - за да отмъстят на мен, щото протестирам, щото дразнах открито да се боря с безобразията и беззаконията в образователната ни система)."
Съгласявай се само при едно условие - да няма руски туристи в хотела ти. Ако има - спукана ти е работата. Ще имаш взаимоотношения с долния слой на руската средна класа - хора модерни, състоятелно, свободни и със самочувствие. Ще изпиташ културологичен шок и ще се върнеш в Пловдив още по-фрустрриран.
Бягай на морето, Грънчаров! Не се колебай и за сегунда! Така ще е по-добре за ВСИЧКИ - и за теб, и за всички пловдивчани, вкл. за РУО. Не се колебай.
Колю, аз с руснаци се разбирам прекрасно, толкова години съм живял с тях, но с комунисти и комуноиди не мога да се разбера, щот живеят на друга планета (или на друга галактика направо). Тъй че не бери грижа за това дали ще се разбера с руснаците. Аз имам руска диплома, между другото, значи това доказва, че с руснаците се разбирам прекрасно. С всички ЧОВЕЦИ се разбирам прекрасно. Само с комуноидите и комунистите не мога да се разбера. То с тях едва ли някой може да се разбере.
До другарката дуебилка, дето ме съветва да бягам на морето, щот много се е загрижила за... РУО-Пловдив! :-) Другарко, а заради Вашия съвет май няма да отида, не се ли усещате, аз не мога да направя нищо в този живот, от което комуноидите да се доволни...
Явно не сте разбрали съня си. Както е казал народът - волът рие,но на гърба му пада. Така че калта е хвърлена от вас и паднала на гърба ви. Учете малко психология.
Другарко, Вие явно сте много веща по сънищата. И по магиите. Но претенциите Ви в психологията са неоснователни. Аз преподавам психология, другарко, Вие поучете поне основите й... ала без морал това едва ли е възможно...
пееха и ме проклинаха близо час, а аз треперех от страх и мъка щот се оказа, че немит от калта нема как да стигна до класната стая, а пък не ми разрешаваха да им ползвам шибаните чешми
Типичен circulus vitulosus, порочен кръг в латинския език, понякога наричан още омагьосан кръг. За да се реабилитираш морално (пред твоите критици и опоненти) и социално (пред държавата и обществото), след като те изгониха от класната стая с решение на Върховния съд, трябва да се върнеш да преподаваш. Но без предварителна морална и социална реабилитация не може да бъдеш учител.
Тези конфликти и противоречия не са от вчера и днес. В Параграф 22, Ярослав Хашек е описал порочните (омагьосани) кръгове, които възникват по време на война. Франц Кафка е описал порочен кръг без начало и без край (защото няма и начало) в съдебната система. Ако се напънеш, сигурно ще се сетиш и за някой древногръцки пример за порочен кръг (аз сега не се сещам и не ми се рови из древногръцката литература и история).
Подсъзнанието също не намира решение, но поне ти показва същността на проблема в изкристаризирала, макар и алегорична форма.
Работата като администратор не е лоша, но ми е леко съмнителна по средата на сезона, непременно питай защо е напуснал предишния? Най-вероятната причина е, че не са му платили. Настоявай да ти плащат седмично, а не месечно и ако почнат да си намират оправдания се връщай обратно, защото и без друго няма да ти платят, само ще им работиш за без пари.
Това, че преподавате психология не означава, че разбирате практическото и приложение. Философите сте теоретици. Практиката ви е трудна. Вашата лична история го доказва.
Пак се изказвате без да мислите. Същностното практическо приложение на психологическата теория може да се постигне без да сте наясно с принципите на теорията. Освен това аз всеки ден практически проверявам своите идеи, експериментирам непрекъснато и човек трябва да е крайно предубеден или ограничен да не съзнава това. Но опазил ме Бог да получа признание от анонимно мрънкало като Вас!
НЕ може исках да напиша..ю
До предпоследния анонимен:
Аз няма за какво да бъда реабилитирван морално и социално по причина на това, че морално и социално не съм и съгрешил, нямам провинения в таи посока (както нямам и професионални такива). Други се нуждаят от такава една реабилитация - щото са се изложили до крайна степен. Но на тях никой не може да им помогне да получат такава реабилитация.
Говорите злонамерено. Върховният съд е отсъдил, че заповедта ми за уволнението ми не нарушава предвидената за това процедура (и това е съмнително дали е истина и правилно, но да приемем че е така). Върховният съд не се е произнасял по нито един друг въпрос. Тъй че не се нуждая от никаква реалитация - по причина на това, че нямам и престъпления. Други са престъпили и погазили всички до една норми на правото и на морала.
Нямате, но не съумявате да си намерите работа като учителче. Това много говори за вас.
Аморална и съвсем немислеща другарко, това не говори за мен, а говори за акъла и морала на тия властници, които в нашия 21-ви век си позволяват да репресират български учител като мен, който отдавна се е доказал като такъв. А самитя факт че не са способни да ме оценят говори достатъчно за това какво представляват тия същите самозабравили се властници, на които Вие така самоотвержено, ала прекълено некадърно адвокатствате... :-)
Аморална и съвсем немислеща другарко, това не говори за мен, а говори за акъла и морала на тия властници, които в нашия 21-ви век си позволяват да репресират български учител като мен, който отдавна се е доказал като такъв. А самият факт че не са способни да ме оценят подобаващо говори предостатъчно за това какво представляват тия същите самозабравили се властници, на които Вие така самоотвержено, ала прекалено некадърно адвокатствате... :-)
Не се разправяй много, а заминавай за чужбина! Нямаш работа тук, както се оказва напоследък.
И за теб ще е по-добре, и за нас, които ще останем тук. Панял?
Как няма да ви е по-добре без мен тук, другарко, та аз развалям идилията в кочинката ви... :-)
Но точно по тази причина ще остана тук и ще си умра тук... прочее, вие се грижите да ме убиете колкото се може по-скоро та по-скоро да ви се възцари идилията...
Публикуване на коментар