Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 21 юни 2019 г.

Сбъркана е цялата парадигма на правене на учебниците по история, липсва жив език, малко са свидетелствата от епохата



През новата учебна 2019/2020 година десетокласниците ще изучават тоталитарния режим в България и понятия като комунизъм, репресивен апарат, "Народен съд", терор, атентат. Един от инициаторите на промените на учебните планове проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград съобщи, че учители от страната, които оценяват новите учебници, са изказали съображения по тях.

"Има неща, които ги смущават и ги карат да смятат, че няма да се постигне качествено ново преподаване по история, каквато беше амбицията на тази програма", каза Келбечева в интервю за "Дневник".

... По принцип учебниците формално спазват програмата, която беше приета след много ожесточени дискусии. Аз също се запознах с учебниците, по които учителите в момента дават своята оценка. Това не са учебници по "История и цивилизации" - те претендират да са такива, но липсва теоретичната норма и съдържанието, което да обясни смяната на цивилизационните модели, да изведе характеристиките им, да покаже както онаследяването, така и потъпкването на ценностите. ...

... В тази рамка липсват основните социокултурни процеси, които маркират различните епохи в българската история. Например това, което става на 9 септември 1944 г. с окупацията от Червената армия - между другото термин, който яростно беше отхвърлен от историци, свързани с бившата БКП, и не влезе в програмата, макар че то е ясно, че сме окупирани от Червената армия, за което плащаме милиарди. За това нищо не е споменато. Тези фундаментални социокултурни процеси, които сменят многовековни традиции, манталитет и стереотипи на българското общество - това отсъства като разказ, като извеждане на огромните исторически разлики между тези епохи. Сега говорим много за евроатлантически ценности, но и те някак си формално са показани. Да не говорим, че през целия период от 1944 до 1989 г. става дума за потъкване на човешки права - това е смешно дори като формулировка, защото ние знаем, че при тоталитарна система няма никакви човешки права или те са много ограничени. Изразът "Потъпкване на човешки права" е подмяна.

... В петте учебника, които видях, няма и дума за една от най-тежките форми на терор - която е над т.нар. безследно изчезнали без съд и присъда след 9 септември до края на октомври - началото на ноември, когато започва т. нар. законова форма на преследване на политическите опоненти на режима.

По данни, които бяха изнесени веднага след 10 ноември 1989 г. от тогавашния вътрешен министър, те са между 18 и 30 хиляди души. Масови гробове се откриват навсякъде и това е страшното на този терор - че обхваща цялата страна и внася такъв страх и ужас, който е несравним с нищо. Това обезглавяване на местния политически и културен елит доказва колко масово и методично се прави това унищожаване и всичко е заповядано от Москва. Лично Георги Димитров следи този процес и казва, че трябва да се реже до дъно. Размерът на терора е ужасяващ, а просто няма и дума за него в учебниците. ...

... Помним каква истерична реакция имаше БСП срещу новата програма по история, но какво правят потомците на хората, които са били унищожавани и душевно, и физически по време на режима? Къде са тези, които настояват за политическа справедливост и истина? Къде е онази част от българското общество, която знае истината за престъпленията на комунизма? Това са хората, които могат да участват в този дебат, в създаването на памет. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

5 коментара:

Анонимен каза...

Тая може да бъде професор само по ядене на грантове от ЕС и от западните посолства!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко путинке, що не земете да се качите на кепето на Альоша и не скочите оттам, та да отървете човечеството от напълно ненужното си и вредно предателско присъствие?!

Ангел Грънчаров каза...

... антибългарско присъствие...

Анонимен каза...

Който владее настоящето, владее миналото. А който владее миналото, владее бъдещето.

Народ, който не познава миналото си, е обречен да го повтаря. Those, who do not know its past, are doomed to repeat it.

Nedelin Boyadjiev

Анонимен каза...

Имайте предвид, че подстрекателството към самоубийство е подсъдно.
За всеки случай препратих поста ви на имейлите на МВР, те да преценят.