Дали в отношенията си към... котките не проявяваме истинския си лик като човеци?

Колегата-блогър Ники Димов е намерил това клипче, което го е впечатлило че е първото, което съм направил на нашето домашно коте (направено е на следващия ден след като хсъм го намерил на улицата и съм го донесъл в къщи) и го представя в блога си с няколко думи ето тук: Представяне на една интересна котка. Той самият напоследък силно се е привързал към нашето коте и дори ми е поръчал да му намеря едно коте (та да си го отглежда у тях), но изискването му е то да е бяло, т.е. да прилича на нашето. Когато той дойде у нас, нашето коте го приема вече много добре и му се умилвква в краката, което доведе дотам, че те двамата много са се привързали. Изобщо нашето коте предизвиква симпатия и любов у всеки, който го види - причината е неговата общителност и гальовност. А на това клипче котето ни е все още доста мъничко - а сега вече е пораснало и е станало още по-добро.

Като видях датата на качване на това клипче (6.02.2015 г.) установявам, че това е бил периодът на най-разюзданата кампания, която директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" водеше срещу мен, кампания за моето дискредитиране като личност и преподавател, която предшестваше първото ми опраскване-уволнение, то ще се проведе след около три месеца - тя ме опраска тъкмо в навечерието на празника на учителите и на просветата, на духовността 24 май. В онова славно време срещу мен директорката организираше нещо като "народни съдилища", на които аз бях представян като "народен враг", като "злодей на човечеството", беше същински кошмар. Та в тази връзка можете сами да си поставите въпроса: може ли човек, който има такива отношения с едно коте, в същото време да бъде враг на човечността и на човечеството, за какъвто ме представяше тогава комуноидната клика, водеща война на живот и смърт срещу "народния враг Грънчаров"? Дали пък в отношенията си с животните ние не проявяваме истинския си лик като човеци?

Ето още едно подобно клипче, пак изровено от Ники Димов:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo