Ilian Vassilev: Хайде да спретнем един протест за да изразим безкрайната си благодарност на "най-успешния" че е издигнал "момчето от крайния квартал". Тези от Младост се нервират на подобни определение, той вероятно има Симеоновската школа. На всяка цена ще "уважим" президента Радев за ветото. От сърце ще го обгрижим. Там са крайни и като локация, и като посредственост. Време си е.И без значение от партии, НПО, движения - всички на които им е драго разделението на властите, и демокрацията - защото е ясно че след Гешев тя е приключила.
Кратък мой коментар: Като домъкнаха Царо и го туриха за премиер, ченгетата от ДС (сиреч водачите на мафията!) все едно отрязаха единия крак на току-що почналата да прохожда млада българска демокрация; инсталирането на власт на триумвирата Доган-Дмитрич-Симеон означаваше, че те отрязаха дясната й ръка и й избодоха едното око; възцаряването пък на бодигарда Боко Банкянский означаваше, че покровителстващите го ченгета-мафиоти (на които он е покорен слуга и усърдно им рипа по свирката!) все едно заразиха организма на младата ни демокрация със смъртоносен вирус; "избирането" на милиционера Гешев за главен прокурор е равностойно направо на обезглавянето на демокрацията ни!
Ликвидирането на българската демокрация пред нашите, на всички българи очи пък значи, че ние, гражданите (народът!) допуснахме мафията да... "такова майката" на българската демокрация!
Наздраве, търпеливци! Наздраве, мижитурки! Наздраве, роби!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар