Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 18 юли 2019 г.

Капитулирахме ли вече пред безогледната инвазия на бездуховността, материализма и нихилизма?


Групата на небезразличните граждани е написала ново писмо до ръководителката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова - в отговор на неин отговор на тяхно по-раншно писмо (виж: Ново писмо от групата на Небезразличните граждани изпратено до някои от институциите. Отново упълномощен да изпрати писмото е колегата-блогър Ники Димов, очакваме той да публикува писмото съвсем скоро. Понеже това писмо касае съдбата на моето семейство (съпругата ми също е учителка, тя също беше на два пъти уволнена - и то просто защото е съпруга на отчаян учител-бунтар и гражданин, борещ се за промяна на закостенялата и ретроградна образователна система!), по етични съображения те ми изпратиха писмото си и до мен. Пълният текст на това този път сравнително кратко, но за сметка на това не по-малко съдържателно и важно писмо ще можете да прочетете когато колегата Димов го публикува, аз сега се задоволявам да публикувам само един абзац от него:

...
7.) Можете ли да си дадете сметка какво показва това, че Вие лично (под влияние на тъй войнствено настроената и отмъстителна, не можеща да търпи талантливи личности покрай себе си директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") не можахте да оцените подобаващо и по достойнство заслугите и постиженията на такъв изтъкнат и високо квалифициран, първокласен философ като г-н Ангел Грънчаров? Съзнавате ли с каква позорна слава се покри периодът, в който възглавявате пловдивското образование – и в който допуснахте г-н Грънчаров да стане обект на такива безпрецедентни административни изстъпления, гонения, гаври и прочие?! Вие лично нима не чувствате никаква вина за всичко това, което му сторихте? Можете ли да се постараете да вникнете малко по-сериозно и да се опитате да откриете автентичния, верния смисъл на стореното от Вас лично и от възглавяваната от Вас институция спрямо него? Бихте ли се опитала да постигнете този смисъл сама – и ще го споделите ли с Вашата подчинена, с ръководената от Вас директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която доказа, че съвсем не съзнава какво фактически дръзна да стори?!

8.) В тази връзка ако самостоятелно не сте способна да откриете този автентичен и съдбовен, душеспасителен смисъл, то тогава защо продължавате да се инатите и не се възползвате от възможността да обогатите съзнанието си – като престанете да пречите за отпочване на работата на предложената от г-н Грънчаров "Кръгла маса" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в училищните общности на Пловдив и областта?! Нима с това свое поведение искате да ни убедите, че сте вътрешно мотивиран враг на демокрацията и на модерното образование (което е неделимо от нея)? Ясно ли Ви е, че Вашите лични политически убеждения, пристрастия и ограничености не бива да ръководят Вашето поведение като длъжностно лице, намиращо на ръководна длъжност в една демократична по идеята си държава?! Знаете ли какво означава в демократичната държава на ръководна длъжност да са лица с ярко изразен недемократичен или антидемократичен манталитет? Ще Ви помогнем да осъзнаете поне това: означава че заемат място, което не им се полага нито по право, нито по компетентност.


9.) Госпожо Киркова, крайно ни е неудобно да Ви казваме всички тия неща (защото рангът Ви изисква да Ви уважаваме и да щадим човешкото Ви достойнство!), но най-вече ни е неприятно да Ви кажем, че всичко това, за което на нас се наложи да Ви пишем (кажем), Вие предварително и сама следваше да се сетите – стига да имахте съвест и стига на тази основа да бяхте осъзнала истината за всичко това, което Вие и ръководеният от Вас апарат на РУО-Пловдив позволиха да бъде сторено на г-н Грънчаров и на неговата съпруга; да, ама не, Вие не само че не се сетихте сама, но и ето, за жалост, продължавате да упорствате и да не желаете да приемете тази тъй проста истина. И затова заедно с тъй войнствената и безжалостно отмъстителна, съвсем самозабравила се директорка на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” (угаждайки на тъй неразумните й капризи!) Вие, уважаема госпожо Киркова, сторихте голям, страшен грях! Чували ли сме, че в азиатска страна като Япония единствено учителите имали привилегията да не се покланят на самия Император, да, по начало, по идея учителите са святи, богоизбрани хора – тъкмо защото духовната им мисия е така възвишена, съкровена и неизразимо ценна на човеците и обществото. Непростимо е това, което дръзнахте да направите на двама учители, ако спрямо този прецедент ние, гражданите, не реагирахме по начина, по който реагираме, това означава, че сме капитулирали пред безогледната инвазия на бездуховността, материализма и нихилизма. Водени от тези висши и благородни подбуди ние си позволихме да защитим свещените права на учителството като като пазител на духовността, които Вие, независимо че сте ръководител от висш ранг на самата образователна институция, за жалост потъпкахте по безцеремонно грозен и груб начин.
...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

13 коментара:

Анонимен каза...

Това писмо е съчинено от самият Грънчаров. Ники Димов не може да сътвори този словоред дори с помощта на тълковен речник. И второ, доколкото съм запознат, съпругата на Грънчаров не е уволнена, а е напуснала по взаимно съгласие.

Анонимен каза...

В Билата в Южен търсят хора. Трябва ли ти телефон?

Анонимен каза...

И пак не ти дойде акъла и ревеш като магаре! Нямаш право да преподаваш ВКС го потвърди, каква работа искаш какви 5 лева! Спри да ревеш! Не си никакъв учител!Може да те осъди началничката на РУО г-жа Киркова, ако продължаваш публично да я обиждаш и квичиш! Сега ще и пратя писмото ти да го прочете за да заведе дело срещу теб празен дърдорко!

Bacho Кольо каза...

" (под влияние на тъй войнствено настроената и отмъстителна, не можеща да търпи талантливи личности покрай себе си директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин")"

Интересно, кой "член на инициативния комитет" е автор на горното?!?
Един човек, поне малко запознат с натруфения и объркан стил на Грънчаров трудно може да бъде заблуден...

Анонимен каза...

Интересно; при 300 приятели, ако бяха ти дали по 5лв, да си се издължил до сега, а не да ти виси постоянно молбата за причастност, както наричаш просията. Мислиш ли, че някой ти вярва?- смешник:)

Ангел Грънчаров каза...

Другарко мари, като не вервате каква е числеността на групата на небезразличните граждани, тогава идете погледнете колко хора членуват във фейсбук-групата в моя подкрепа (към 800), вижте колко хора са подписали петицията да институциите, с която групата ни иска връщането ми на работа като учител, и тогава дърдорете. Панятна объснил?!

Ангел Грънчаров каза...

Колю, нашият "инициативен комитет" или, по-вярно казано, нашата група на небезразличните граждани се състои вече от около 300 човека. Сред тях има всякакви хора, интелигентни, учители, активни, ангажирани граждани, пишещи хора и прочие (аз съм един от пишещите, но не съм единственият пишещ, нали поне на това можеш да повярваш?). Е, в интерес на истината ще кажа, драги Колю, че тези писма ги пиша не аз, а един пишещ гражданин от нашата група, който обаче не желае да се афишира името му по причина на това, че документите, отворените писма, са именно от името на цялата ни група, иначе казано, авторът е колективен. Този човек обобщава идеите в нашите дискусии по подготвянето на отговора и след това написва вариант на писмото, който минава (по имейла или месинджъра) през цялата ни група. Внесените предложения, стига да се уместни и сполучливи, се добавят в писмото пак от човека, който го е написал и го редактира. Така в основни линии се подготвят тия писма-отговори.

Аз също имам някои предложения, които обикновено се приемат, има пасажи в писмото, които са написани от мен и са инкорпорирани в него, не крия това и не бягам от отговорност. Но има само отделни пасажи, писани от мен, цялото писмо е съчинявано обаче от друг човек и то на основата на предлож енията на цялата група.

Както и да е. Ако искаш ми вярвай на това, което ти казвам.

А относно "натруфения стил", драги Колю, като пишещ човек ще ти кажа, че оня текст, който се опитва да изрази един по-значим и духовно по-богат смисъл (а това значи и по-въздействащ смисъл!) винаги е "натруфен", сиреч, използва повече и по-различни понятия и думи. (Така се получава онази недостижима иначе философска пък и художествена понякога многозначност или дълбинна многозначителност, многосмислие, иначе казано неедноизмерност на текста, която няма нищо общо с разсъдъчно написаните едноизмерни, "плоски" текстове!) Завистливите некадърници, които обаче имат някакви литературни претенции, винаги се фащат за тази "натруфеност" и представят това било като "многословие", било като "логорея", било като т.н. "графомания", било като какво ли не още, каквото се сетят.

Но принципът всъщност тук е: многото мисли (с-мисли) изискват много думи и понятия, накои от които трябва да са доста гъвкави, алегорични, метафорични и какви ли не още. Това е разгадаването на тъй силбно заинтригувалата те загадка за това кой пише писмата на групата на небезразличните граждани.

Колю, ний, небезразличните граждани, ставаме все повече и повече, ти самият в някакъв смисъл на моменти си показвал известна причастност към нашата борба и затова все едно принадлежиш към групата ни, това е радващо, не мислиш ли?! (Нищо че се джафкаме с теб по политически причини, на морална основа имаме общност, нали така излиза?!)

Толкоз. Това е разгадаването на тъй интригуващата загадка кой пише писмата, изпращани от името на нашата група на небезразличните граждани, която вече наистина нарасна доста, благодарение на предаванията ми групата набъбна значително. Есента, живот и здраве да е, ще почнем по-сериозни протести... С Божията помощ истината, която ни вдъхновява, ще вземе своя заслужен реванш. Прави сме и затова победата ще бъде наша! - както казваше навремето тъй любимия ти таваришч Сталин, да завършаа с това. Бъди здрав!

Анонимен каза...

Грънчаров, може би трябва да намалите своите предложения или секретарят на групата трябва да попромени стила им. А и другите членове на групата трябва да са по-активни в предлагането на идеи за конкретен текст. Редакторът да приема, а не да отхвърля някои предложения. Казват "много баби - хилаво дете, но при участие на повече хора в съчиняването на груповите писма стилът им би се изменил осезателно. Пробвайте!

Анонимен каза...

Авторът, който генерира неуморно подобна клиширана словесна плява в грандиозни обеми е разпознаваем твърде лесно.

Ангел Грънчаров каза...

Като е толкова "клиширана" въпросната "словесна плява", другарко, тогава защо така силно Ви боли сърдечната област, та сън не Ви лови? Апропо, Вие, другарко, дето генерирате толкова клиширана в злобността си словесна плява сте съвсем разпознаваема, даже Ви знаем и административния пост, който заемате. Апропо, кога ще проявите елементарна почтеност та да престанете да пишете анонимно и да встъпите в открития публичен дебат, който така отдавна предлагам, но от който Вие така упорито, съвсем инатливо бягате - сякаш сте дяволица, която е зърнала нейде димящ тамян...

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, бихте ли дала пример за едно клише, което сте открила в текста, публикуван по-горе? Знаете ли изобщо що е това клише, разпознавате ли клишетата?

Анонимен каза...

Да не би другарката, спомената по-горе, да е имала в напредвид профанация?

Анонимен каза...

Ама това крайният вариант на текста ли е, след преглед от коректор и редактор?