Капитулирахме ли вече пред безогледната инвазия на бездуховността, материализма и нихилизма?

Групата на небезразличните граждани е написала ново писмо до ръководителката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова - в отговор на неин отговор на тяхно по-раншно писмо (виж: Ново писмо от групата на Небезразличните граждани изпратено до някои от институциите. Отново упълномощен да изпрати писмото е колегата-блогър Ники Димов, очакваме той да публикува писмото съвсем скоро. Понеже това писмо касае съдбата на моето семейство (съпругата ми също е учителка, тя също беше на два пъти уволнена - и то просто защото е съпруга на отчаян учител-бунтар и гражданин, борещ се за промяна на закостенялата и ретроградна образователна система!), по етични съображения те ми изпратиха писмото си и до мен. Пълният текст на това този път сравнително кратко, но за сметка на това не по-малко съдържателно и важно писмо ще можете да прочетете когато колегата Димов го публикува, аз сега се задоволявам да публикувам само един абзац от него:

...

7.) Можете ли да си дадете сметка какво показва това, че Вие лично (под влияние на тъй войнствено настроената и отмъстителна, не можеща да търпи талантливи личности покрай себе си директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") не можахте да оцените подобаващо и по достойнство заслугите и постиженията на такъв изтъкнат и високо квалифициран, първокласен философ като г-н Ангел Грънчаров? Съзнавате ли с каква позорна слава се покри периодът, в който възглавявате пловдивското образование – и в който допуснахте г-н Грънчаров да стане обект на такива безпрецедентни административни изстъпления, гонения, гаври и прочие?! Вие лично нима не чувствате никаква вина за всичко това, което му сторихте? Можете ли да се постараете да вникнете малко по-сериозно и да се опитате да откриете автентичния, верния смисъл на стореното от Вас лично и от възглавяваната от Вас институция спрямо него? Бихте ли се опитала да постигнете този смисъл сама – и ще го споделите ли с Вашата подчинена, с ръководената от Вас директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която доказа, че съвсем не съзнава какво фактически дръзна да стори?!

8.) В тази връзка ако самостоятелно не сте способна да откриете този автентичен и съдбовен, душеспасителен смисъл, то тогава защо продължавате да се инатите и не се възползвате от възможността да обогатите съзнанието си – като престанете да пречите за отпочване на работата на предложената от г-н Грънчаров "Кръгла маса" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в училищните общности на Пловдив и областта?! Нима с това свое поведение искате да ни убедите, че сте вътрешно мотивиран враг на демокрацията и на модерното образование (което е неделимо от нея)? Ясно ли Ви е, че Вашите лични политически убеждения, пристрастия и ограничености не бива да ръководят Вашето поведение като длъжностно лице, намиращо на ръководна длъжност в една демократична по идеята си държава?! Знаете ли какво означава в демократичната държава на ръководна длъжност да са лица с ярко изразен недемократичен или антидемократичен манталитет? Ще Ви помогнем да осъзнаете поне това: означава че заемат място, което не им се полага нито по право, нито по компетентност.

9.) Госпожо Киркова, крайно ни е неудобно да Ви казваме всички тия неща (защото рангът Ви изисква да Ви уважаваме и да щадим човешкото Ви достойнство!), но най-вече ни е неприятно да Ви кажем, че всичко това, за което на нас се наложи да Ви пишем (кажем), Вие предварително и сама следваше да се сетите – стига да имахте съвест и стига на тази основа да бяхте осъзнала истината за всичко това, което Вие и ръководеният от Вас апарат на РУО-Пловдив позволиха да бъде сторено на г-н Грънчаров и на неговата съпруга; да, ама не, Вие не само че не се сетихте сама, но и ето, за жалост, продължавате да упорствате и да не желаете да приемете тази тъй проста истина. И затова заедно с тъй войнствената и безжалостно отмъстителна, съвсем самозабравила се директорка на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” (угаждайки на тъй неразумните й капризи!) Вие, уважаема госпожо Киркова, сторихте голям, страшен грях! Чували ли сме, че в азиатска страна като Япония единствено учителите имали привилегията да не се покланят на самия Император, да, по начало, по идея учителите са святи, богоизбрани хора – тъкмо защото духовната им мисия е така възвишена, съкровена и неизразимо ценна на човеците и обществото. Непростимо е това, което дръзнахте да направите на двама учители, ако спрямо този прецедент ние, гражданите, не реагирахме по начина, по който реагираме, това означава, че сме капитулирали пред безогледната инвазия на бездуховността, материализма и нихилизма. Водени от тези висши и благородни подбуди ние си позволихме да защитим свещените права на учителството като като пазител на духовността, които Вие, независимо че сте ръководител от висш ранг на самата образователна институция, за жалост потъпкахте по безцеремонно грозен и груб начин.

...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo