Тази вечер колегата-блогър Ники Димов си унищожи блога https://agronomnikidimov.blogspot.com, можете да проверите на този линк и да се уверите, че такъв блог вече не съществува. Причината за това негово решение е написаното по негов адрес в публикацията ми от вчера със заглавие Обмислям съвсем сериозно възможността да изчезна завинаги от този свят още преди да съм издъхнал!, където заявих, че решавам повече да не му помагам в кампанията му в изборите за общински съвет тази есен - по причина на това, че се усъмних, че опитвайки се да му помогна, фактически му вредя.
Ники, който е твърде чувствителен, е приел много надълбоко това мое изказване, сторило му се е, че аз изоставям неговата борба (за промяна в политиката, в управлението на града), ето на това основание е взел прибързаното решение да ликвидира блога си. Днес през целия ден по телефона и месинджъра обсъждахме ситуацията, тази вечер той дойде и в една беседка доста разговаряхме; той не смята, че моята помощ за него има бумерангов ефект, противно на моето убеждение той смята, че аз, въпреки обществената си изолация, имам известен авторитет сред гражданите на Пловдив, т.е. бих могъл да му помогна да се представи добре на изборите; аз пък в последните дни съм крайно разочарован от всичко, сериозно обмислям възможността да се оттегля от всякаква обществена изява, включително да премахна блоговете си, да спра участието си в предаванията на ПОтв, да се откажа и от битката си със самозабравилата се образователна бюрокрация за връщане в системата на образованието, да се откажа от учителстването и прочие.
Е, аз все още не съм взел решение какво да правя и как да продължа живота си, а Ники, поради младежката си импулсивност, сам си премахна блога; след разговора ни тази вечер той вероятно ще си възстанови блога (запазил е файл от него), а аз пък обещах да преосмисля позицията си по моята помощ около неговото участие в общинските избори. Ще видим какво ще стане, аз продължавам упорито да мисля защото проблемът за (прекратяването на) моята по-нататъшна дейност си стои открит. Но на него с каквото мога ще му помагам: приятелството ми с него нещо изключително значимо тъкмо защото той за мен символизира поколението на свободата, с което аз свързвам толкова много надежди за по-добро бъдеще на България. Стига да мога да помагам, а не да вредя. Той смята, че не вредя като му помагам, аз не съм убеден в това. Знаете, че тоталното безразличие на гражданите ме убива значително по-ефективно дори и от злодеянията на разпищолилите се тотално властници...
Приятна вечер ви желая! А вие лично как понасяте собственото си безразличие?!
ДОБАВКА: Блогът Ники Димов е възстановен, сега се намира на ето този адрес. Можете да го посещавате, всички стари публикации са там, само дето са с автоматично променени адреси, поради което трябва да ги търсите чрез заглавията им в търсачката.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Айде пак латино/турска мелодрама - нов сезон?
Другарко, животът е доста по-различен от Вашата тъй бедна представа; ний, нормалните хора, ний, човеците, ний, некомуноидите, спорим за всичко и то твърде разгорещено понякога; ето това е нещото, което вие, комуноидите, никога няма как да разберете - камо ли пък да възприемете като стил на живот...
Публикуване на коментар