След като г-жа Урсула фон дер Лайен се е доказала в своето семейство, дали това не е гаранция, че ще постигне същия успех в голямото семейство на цяла Европа?!

Из: Урсула фон дер Лайен не е без пороци, но стана пророк в родината си, BY ИВО ИНДЖЕВ

... Преди всичко обещавам да не споменавам, че е майка на 7 деца… Опа, май току що си признах, че това не е възможно…

Разбирам някои от нейните критици, особено онези, които изразяват несъгласие с нейните недостатъци като кандидат за шаф на ЕК на ЕС от десни позиции. Малката й преднина в гласуването, с което спечели поста, появата й изобщо сред кандидатите изневиделица в твърде напреднал стадий от преговорите кой да оглави най-важния пост в съюза, реверансите към леви и зелени с цел да ги “умилостиви”, както и неубедителното й представяне в ролята на военен министър на Германия, наистина не приличат на причина да бъде възнаградена с високата чест.

Но все пак нека да попитам риторично: ако всички сме приели, че политиката е изкуство на възможното, защо това да не бъде съотнесено и към мама Урсула, както винаги е било и с мама Меркел, която никой не е провиждал като наследник на могъщата фигура на Хелмут Кол, оприличаван като обединител на Германия на Бисмарк (че и на Европа) ?

Пак по същата логика трябва се признае валидността на добре познатото от практиката правило, че в политиката изпъкват далеч не най-добрите, а онези, които успяват да получат подкрепа, включително чрез компромиси. Историята е пълна с примери за това, как до върха на монархии и републики стигат тъкмо компромисни фигури – много често с идеята, че няма да се справят и че се запазва шансът на силните играчи зад кулисите в един момент да ги отстранят.

Това последното едва ли е валидно за Урсула фон дер Лайен, но е факт, че нямаше безспорна кандидатура и тогава се появи спорната, но печеливша фигура на жената, която отдавна заявява, че представя половината от европейския свят, т.е. жените. Женомразците могат да си говорят каквото искат, но точно нейната майчински доказана женственост няма как да бъде оспорена. Т.е. тя се е справила по твърде рядък в днешния модерен свят, изтъкан от комплексни задължения, с немислимата за огромен брой хора (жени пък още повече) да съчетаят кариерата с отглеждането на голямо семейство. Казано образно, какво е за една жена, победила на този фронт, някаква си Европейска комисия, за чието отглеждане има хиляди “домашни помощници”? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo