Безразличният човек ли е - или е човекоподобно комуноидно зомби, отказало се от личността и от свободата си?

Публикацията със заглавие ПОБЕДА!!! Налага се пълната ми реабилитация в светлината на обрата в политиката на МОН по отношение на учителската свобода! предизвика доста и то твърде различни коментари и в блога, и във Фейсбук. Най-интересното е, че се роди гениалната идея като алтернатива на нашата група на небезразличните граждани да бъде създадена група на БЕЗРАЗЛИЧНИТЕ ГРАЖДАНИ, което звучи чудесно, а какво ще кажете?! Ето това изключително добро предложение, взел съм го в оригинал:

Анонимен каза: "Имам доверие на Върховния съд. Повече от неговата присъда не е потребно никому."

Има много съгласни с това мнение, затова предлагам да напишем Поздравление към ВС под формата на Отворено писмо - аз ще го напиша, а ще е от името на Безразличните граждани. Съставяне на списъка с Безразличните граждани и изпращане лични данни - на адреса на Психодиспансера - до поискване от някой безразличен.

Това пише там. Но аз се питам: интересно, а колко ли човеци биха обезумели дотам, че да се запишат в една такава група на напълно безразличните граждани? От една страна действително безразличните граждани в свидното ни отечество, уви, са прекалено много, но от друга страна съществува ли изобщо напълно безразличен (към всичко) гражданин? Едва ли, нали така? Ами ако е така, то не следва ли, че нашата група на НЕБЕЗРАЗЛИЧНИТЕ граждани е твърде голяма, е потресаващо голяма, само дето това все още не е осъзнато от всички, включително и от голяма част от тия небезразлични граждани?! Цялата работа, следователно, се свежда до това да направим нужното да помогнем на тия небезразлични граждани да осъзнаят, че тяхното НЕБЕЗРАЗЛИЧИЕ е истинско, неподправено, автентично само когато се изразява в някакви постъпки, дела, действия, поведение, нали така?

Нищо неправещият гражданин всъщност е истински безразличен, независимо от това, че вътре в душата си може да има усещането, че е небезразличен. То това коварно нещо, именно безразличието, се изразява най-вече в нищонеправенето, в безсилното и безплодно дърдорене, в самомнителността, че уж нещо правиш като дърдориш или плямпаш нещо, ала де факто нищо не правиш, ами само се излежаваш на дивана - или пред компютъра. Оказва се, че да си човек означава да си небезразличен, безразличният не е човек, а е човешко зомби, иначе казано е комуноид, по моята дефиниция (комуноидът е човекоподобно, което се е отказало от личността си и от свободата, без щоято фактически не може да си личност!).

Темата е благодатна за разсъждения, ала спирам тук. Ползвам се от случая да ви уведомя, че моят колега-блогър и приятел Ники Димов си възстанови блога, можете пак да го посещавате на ето този адрес. Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo