В групата МЪЖ ТЪРСИ ЖЕНА И ЖЕНА ТЪРСИ МЪЖ (членувам в нея с чисто изследователска цел и поради консултантската си дейност в сферата на личностното израстване) Danail Enchev е запитал, поставил е интересен въпрос, вълнуващ, предполагам, не само младите мъже, но и всички (включително и женените):
Какво искат жените от един мъж? Или, иначе е по-точна казано:
Какво иска жената от мъжа?
И на въпроса му са отговорили доста хора, включително и жени. (Повечето смятат, че жените били искали от мъжете едно най-важно нещо: пари! Някои дори казват, че били искали три неща: пари, пари и пак пари!) Една дама пък е отвърнала ето какво:
Galq Stoilova: Да бъдат истински мъже! Една жена трябва да знае, че може да разчита на мъжа до нея - без лъжи и изневери!
И така пак се опира до вечния въпрос:
Кой мъж е истински (а не менте)?
Все мъж следва да си отговори на този въпрос, а пък и дамите следва да имат приблизителна представа по него. Аз бих го префор
мулирал ето как:
Какво означава да си истински мъж?
Разбира се, за да могат двата пола да си взаимодесйтват по верния начин, следва да бъдат изяснени и аналогичните въпроси по отношение на жените, а именно:
Какво искат мъжете от една жена?
Какво иска мъжа от жената?
Коя жена е истинска (а не менте)?
Какво означава една жена да е истинска?
Добре е тези въпроси да бъдат изяснени до постигане на задоволителната истина. По тази причина предлагам дискусия, обсъждане. Аз лично много съм писал по тези въпроси, отдавна съм си казал мнението. Отговорил съм задоволително на тия наистина важни въпроси. Разбира се, моите отговори не са попубярни, сиреч, не са разпространени сред човечеството. Някои доста ще се изненадат ако, примерно, разберат каква е истината за мъжката роля и отговорност в живота (която е съвсем непосилна за жените). Щото и така трябва да се погледне на проблема, ето и тия два въпроса си заслужава да бъдат изведени на преден план:
Каква е мъжката (и женската) роля и отговорност в живота?
Имат си значи предназначение или роля и мъжете, и жените - и представяте ли си какво би станало с живота им ако не са наясно с това, ако си позволяват да си объркват ролите и отговорностите? Сократ много добре е постарял и решавал тия въпроси, заслужава си тук да се припомни неговата теория, на която аз общо взето съм горещ привърженик. Примерно ето това крещящо по скандалността си фундаментално положение:
Ролята на мъжа е да МИСЛИ. Не е истински мъж оня, който не умее да мисли (или си изпълнява ролята калпаво, сиреч, мисли непълноценно). За това нещо са създадени най-вече мъжете: да мислят. Това именно е нещото, което даже безсъзнателно привлича жената у мъжа - щото двата пола се допълват един друг, необходими са си точно по тази причина (единият има онова, което няма другият): жените търсят (и ценят) у мъжа онова, което те самите нямат, а именно УМ. Не е мъж (а е карикатура на мъж) оня, който не умее да мисли. Жените са разочаровани силно от своя партньор ако той е умствено непълноценен, това е и най-голямата излагация за мъжа - в очите на жените (истинските обаче, щото и сред жените е пълно с ментета, особено в наше време!). Тъпият мъж не е не може да бъде мъж, а е пародия на мъж. (Правете си сметка какво произлиза от това в днешните времена, когато е едва ли не престижно да си тъпанар, ако народът разбере, че си такъв, нищо чудно така да те обикне, че да вземе да те тури за премиер, да речем!) Жалка картинка е немислещият, несправящитя се със задачата на мисленето мъж. (А задачата на мисленето е тази, е една-единствена: намиране на ИСТИНАТА). В мъжката душа може да се роди единствено истината, ето я съдбовната задача и мисия на истинския мъж, на мъжа, който иска да е такъв по верния начин. "Мъжката работа", респективно, е тъкмо тази: да мислим. Затова и при Сократ, във времената на Сократ момчетата, младите мъже били обучавани най-старателно на това нещо, именно мисленето, търсенето на истината. Само в истински мъжката душа може да се роди истината, как става това Сократ също го е обяснил. (Сега няма да му отделяме внимание на този въпрос.) Затова може би най-важният въпрос е този:
Как се става мъж? Или:
Как момчето (юношата) става мъж?
За да отговоря на този съдбовно важен въпрос аз напоследък написах цяла една книга, тя носи заглавието РАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА. Щото и личност да си няма как ако не си мъж (или, респективно, жена - но в истинския смисъл, а менте да бъдеш, разбира се, може, както, за жалост, обикновено става!) Та значи около нас е пълно с хора, с мъже и с жени, които само външно приличат на мъже и на жени, но вътрешно изобщо не са такива, представяте ли на тази основа какви житейски трагедии са възможни - и съвсем реално стават в живота, в това число и вашия собствен? Ето затова така важно е направо съдбовно е да постигнем истината по тях. Затова аз си позволявам да обявя душеспасителна дискусия върху тия поставени въпроси (дето са маркирани, удебелени в текста ми). Това са едни от най-важните философски въпроси, щото как да разбираме що е човекът ако не сме наясно с това какво е мъжът, какво е да си жена? А философски, разбира се, са най-човешките въпроси, по моите теории, изразени в книгите ми.
Днес моят приятел Ники Димов ми каза да подбера една моя книга, която той иска да подари да един свой близък приятел (Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ), щял да се види с него и да му я подари. А това момче, приятелят на Ники, забелязвам че има сериозни философски наклонности, което означава, че не е безразличен към истински мъжката задача, отговорност и мисия в живота. Ще му подбера нужната книга - с оглед да го подпомогна колкото мога.
Защото на България са ни съдбовно нужни колкото се може повече истински мъже и жени също така. (Темата за свободата, разбира се, неизбежно се появява в един момент - когато искаме да разберем същността, така да се каже, и на мъжете, и на жените, те си партнират в тази посока по един великолепен начин - и затова са си така съдбовно необходими, имам предвид двата пола.)
Защото на България са ни съдбовно нужни колкото се може повече истински мъже и жени също така. (Темата за свободата, разбира се, неизбежно се появява в един момент - когато искаме да разберем същността, така да се каже, и на мъжете, и на жените, те си партнират в тази посока по един великолепен начин - и затова са си така съдбовно необходими, имам предвид двата пола.)
Толкова. Хубав ден ви желая и приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
7 коментара:
Е, много сложни въпроси задавате, те изискват доста мислене преди да им бъде отговорено. А мисленето е ангажимент. Четенето - и то.
Смятам, че на поставянето на подобни сексистки глупости, не трябва да се обръща внимание. От известно време се опитвате да привлечете вниманието на хората с това как жените, според вас, не могат да мислят и са глупави. Това, което казвате за жените е обидно. Умът е най-важното качество при всички хора. Без него, жената би се превърнала просто в една утроба, която ражда деца. И нищо повече. Вие показахте нагледно истинското си отношение. Само че, защо ли тогава жените, ако не са способни да мислят, проговарят по-рано, докато мъжете на същата възраст развиват други умствени качества?! Ами нали и говорът е дейност на мозъка и ума?! Как ще можеш да произнесеш и разбереш речта, ако нямаш ум и не можеш да мислиш?! Не ми ще опука какво ще отговорите, няма да се върна, за да чета. Загубихте ме като читател. Отвратително!!!!!!
Истинският мъж води семйството си. Не е нужно жената да носи този товар. Той е умен и грижлив, с високо чувство за отговорност. Разбира се, неговата непосредствена първа задача е начина, по който ще се осигури спокоен и пълноценен живот за всички в семейството. Той задължително трябва да познава потребностите на всички и да отделя достатъчно време на всеки един в семейството. Неговото решение по всеки въорос трябва да е такова, че никой да не може да го оспори, тоест, да бъде за доброто на съпругата или детето. Мисля, че една истинска жена ще постави преди парите,
които той осигурява, доста други неща. Например доверие между двамата, разбиране, съчувствие, нежност, опора, чувство за хумор, споделяне, физическа и психическа сила, почтеност, искреност, всеотдайност.
Не разбирам добре защо най- важното е да може да мисли. Всеки мъж или човек мисли по някакъв начин, въпросът е дали мъжът умее да взема правилни решения като плод на своето мислене.
Лично аз бих негодувал най- много,ако човекът до мен не е интелигентен,не е почтен и добре възпитан. Отвращава ме най- много грубостта.
Жената има толкова важна и решаваща роля в съвместния живот, колкото и мъжа, само че в съвсем други посоки. Може би нейните обязаности не са най- важните, но за сметка на това те са много повече. За да бъде успешна, тя трябва да е надарена в много повече неща. Ако нейната личност не предполага с всичките си качества към любов, то нямаше да има истински мъже. Оставям на някой мъж да обясни какво цени у жената.
Мария Василева
До другарката, дето се обиди и немало повече да се върне: другарко, "сексистките глупости", дето толкова силно Ви възмутиха, са тези на самия Сократ, не мои, Вие ето това не разбрахте, та ми се обидихте толкоз. Така е мислил Сократ. Сърдете се на него, не на мене...
Подхвърлих нещичко от теорията на Сократ с оглед да провокирам дискусия. Ще добавя още нещичко от него пак с тази цел.
Двата пола съществуват неслучайно, те са си необходими, допълват се един друг, всеки от тях си има своите отговорности в живота; всеки пол е незаменим и затова другият не бива да му се меси в работите: мъж да се опътва да върши женски работи е глупаво, същото се отнася и до това жена да се насилва да върши мъжки работи. А кои работи са мъжки и кои - женски?
Да почнем с женските. Женски работи са домашните работи, а именно раждането на деца, отглеждането им, грижата за дома, именно чистене, готвене, пране и прочие. Тези работи жената ги върши най-добре щото са отредени на нея. Мъж да се захваща с тях е просто намеса в работите на жените и измяна на мъжката роля. Затова такива мъже, дето обичат да вършат женски работи, е съмнително доколко са мъже. Разумното е мъжът да е отдаден на мъжките работи, жените - на женските, сиреч, на домашните работи. (Така мисли, изрично подчертавам това, Сократ!)
Сега за мъжките работи. На мъжа е отредено да се занимава с общите човешки работи (недомашните), сиреч с философия и с политика (градските, обществените работи), затова и са създадени всъщност мъжете. Основното тук е да се мисли, именно с цел вземането на разумни решения. Мъжете би следвало като Сократ да са отдадени на най-важната си задача и мисия, именно да търсят истината. (Тя е духовна по естеството си.) Мъжът по тази причина, подобно на жената, ражда, но неговите деца са именно идеите, истините, мислите, едно безсмъртно, за разлика от женското, поколение. (Омир има две безсмъртни деца, това са "Илиадата" и "Одисеята".) Истински мъж е този, който е родил свои деца, сътворил е нещо истинско и вечно, някоя идея, някяаква мисъл и прочие. (Истинският мъж е творец, безплодният в духовно отношение мъж, т.е. кастратът, не е мъж; по тази причина в духовно отношение повечето мъже са евнуси, са като евнусите.) Разбира се, пълно е със съвсем безплодни по дух мъже, които нищо няма да родят - щото са изневерили на чисто мъжката задача, отговорност, роля и мисия. А преди да роди, мъжът следва да забременее, това става по време на диалозите, на разговорите, на споровете (тогава именно в душата на мъжа попада "семенце", от което един ден ще се роди идея, а мъжът преди това е като бременен с нея).
Когато мъж се захване да върши немъжки работи, той е нещастен и страда. Същото е и когато жена почне да се напъва да върши мъжки работи. За да не мисли, жената трябва е отдадена на своите женски работи, трябва непрекъснато да работи - и тогава тя ще е щастлива (защото няма да има време да мисли, а щом се захване зс мислене, жената става нещастна!). Просто жената не трябва да има даже минута време за мислене. Докато мъжът, наопаки, трябва само и предимно да право това.
Съответно на това чисто мъжка душевна сила е умът. Жената пък е отдадена на чувстването, чувството е чисто женска душевна сила. Истината мъжът постига чрез мислене, а жената прави това по чисто женски начин, сиреч чрез чувството, интуицията. Тя е много добра и силна в упражняването на тази чисто женска душевна сила. Чрез чувството жените постигат ония истини, които са им нужни в живота. По тази причина тъпа работа е мъж да се опитва да излъже, да заблуди някоя жена. (Жените разбират истината пряко със сърцето!) Оттук са и тези вечни мъжко-женски неразбирателства и конфликти. На жена чисто рационално да се обясни нещо и тя да съумее да вникне в него е невъзможно. (Тук като пример бих си позволи да дам моите изцяло безплодни полемики с две жени на ръководна позиция в пловдивската образователна система, постоянните читатели на блога знаят кои са тези властващи дами; между другото, Сократовите тези показват прекрасно защо на жена по принцип не бива да се дава власт!) Женските "мисли" са крайно емоционални, в тях диктува, командва парада емоцията. Жените мислят страстно и дори капризно, което по същество не е мислене. Слабо ги вълнува и истината, постигана чрез ума. Те нея явно и не могат да я разберат. На тази именно основа мъж и жена не могат да се разберат никога. Е, може привидно да демонстрират разбирателство и дори могат донякъде да се разбират - стига жената да е ппо-умна, сиреч, по-малко женствена. Или стига мъжът да е по-малко мъж, сиреч, да мисли емоционално, страстно.
Така, изрично подчертавам отново, мисли Сократ. Как аз мисля е отделна работа. Аз обаче съм ученик на Сократ и уважавам неговата теория. Смятам я за мъдра и правилна. Не мога нищичко да противопоставя на доводите му. Не е интересно как двата пола възприемат неговите изказвания, които са обидни и за повечето мъже, и за повечето жени. Но истината си е истина и трябва да се почита. Независимо от това как тя ни звучи, какви умоции поражда у нас. Истински мъдрите жени обаче, забелязал съм това, приемат със смирение "тъй обидните" за жените тези на Сократ. Защото, всъщност, ако ги погледнем в дълбочина, те съвсем не са обидни.
Защо е така ли? Ето защо.
Постигането на истина чрез сърцето, интиутивно, благодарение на тази велика душевна сила, каквато е чувството, е наистина безценна човешка способност, това е другият принципен или чист начин за постигането на истини, които другояче няма как да постигнем, които са непостижими рационално, чрез ума. Умът и чувството са алтернативни и по тази причина взаимно допълващи се душевни сили. Затова именно и съществуват двата пола. За да се допълват до цялост. Човекът не е нито мъжът сам по себе си, нито жената, а само и мъжът и жената едновремено, като цяло, като цялост, в единство. Мъжът е само пол-овинка човек, жената - също. Думата пол, както се вижда с просто око, иде от пол-овина. Езикът схваща всичко, носи в себе си истината. Ние като философстваме само разкриваме скрития в думите смисъл. Заложеният в тях смисъл.
Та изобщо не е подценяване на жените като кажем, че не умеят да мислят. Те просто мислят по съвършено друг, чисто женски начин. И така могат да постигат великата, безценната, непостижимата иначе истина. Жените по тази причина са някак си по-адекватни на живота. Те затова и са надарени с тази най-велика задача и мисия: да продължават живота, раждайки деца. Животът е от тяхното ведомство, така да се рече, затова и няма как мъжът да е щастлив без жена.
Питали младите (учениците му) Сократ какво да правят, да се женят ли или да не се женят, той им отвръщал: "Правете каквото искате, и в двата случая все ще съжалявате!" - и е напълно прав. Тук достигаме до темата за свободата, но тя е отделна и затова спирам и аз. (Иначе много съм писал и по нея, тя е основаната тема, наред с живота и човека, по която най-много съм мислил и писал.)
Глупости на търкалета. Мистер Сократов е трябвало да мисли повече, преди да дърдори.
Публикуване на коментар