Срамота е капризите на незнаещи на кой свят живеят овластени другарки да дирижират Вашето поведение, уважаеми г-н Министър!

Във връзка със случката, за която разказах в публикацията със заглавие Не ви щем на работа като учител щото сте прекалено квалифициран! ми се налага да отправя един съвсем логичен въпрос към височайшите образователни началства, ето какво питане написах по този повод (и го изпратих тази заран до адресатите):

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЛОГИЧНО ПИТАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен, опраскан и остракиран от системата на образованието учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаема госпожо Киркова,

Уважаеми господин Министър,

В българското (но и особено много в пловдивското - за жалост!) образование в последните години се натрупаха прекалено много факти, свидетелстващи, че ситуацията (най-вече в нравствено-психологически смисъл!) е направо катастрофална и по тази причина - плачевна; поради което на мен, като съвестен учител и като отговорен гражданин, ми се наложи да Ви поставя купища въпроси и да опиша безчет беззакония и безобразия в една грамадна по обема си поредица от жалби и доклади, от които обаче, кой знае защо, имам чувството, че Вие не се трогнахте изобщо: нима смятате за съвсем естествено ръководената от Вас сфера да е подчинена на толкова много алогизми или абсурди - и дори да съдържа такива невъобразими идиотщини?! (А ако е така, съзнавате ли тогава каква потресаващо тежка отговорност сте поели, и при това така лекомислено?!) Тия дни отново ми се случи нещо, за което се чувствам длъжен да Ви информирам и да Ви предложа да си кажете компетентното, да се надяваме, становище. Ето за какво става дума.

Кандидатствах тия дни за предложени на хонорар часове в СУ "Христо Г.Данов" в Пловдив. Както и очаквах, директорката на това училище даже и не ме покани на събеседване, което за мен беше твърде интересно най-вече от изследователска гледна точка поведение (знаете, аз усърдно изследвам тия непознати за науката природни и социални феномени!). Диалогът, който имах с въпросната ръководна госпожа го описах пред своите читатели в публикацията със заглавие Не ви щем на работа като учител щото сте прекалено квалифициран!, която моля да приемете като органична и неделима част от този документ. Във връзка с казаното от нея в съзнанието ми по необходим начин се родиха следните напълно логични, закономерни питания:

1.) Както Ви е добре известно, според преценките на тъй войнствено настроената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" моя милост има уникалната, бзпрецедентната чест да бъда обявен за "пълен некадърник", т.е., както знаете, тя положи доста комични усилия да докаже, че съм личност "без каквито и да било качества да бъде учител" - и двукратно ме уволни по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, именно "липса на качества". Тия дни според директорката на едно също пловдивско училище, именно СУ "Христо Г. Данов", на моя милост беше заявено, че не съм бил допуснат до събеседване по простата причина, че квалификацията ми била така висока, че това работно място било непрестижно за мен, т.е. аз с лекота, по нейните думи, с тази моя висока квалификация, съм можел да си намеря някое значително по-престижно преподавателско място, т.е. да си намеря работно място в някое по-престижно училище и пр.

В тази връзка възниква следния логичен въпрос: коя от тези две взаимно изключващи се преценки е вярна, отговаря на действителността, щото няма начин те и двете едновременно да са верни, да са истинни? Та нали не е възможно един "пълен некадърник" като учител (с изцяло "липсващи качества"!) в същото това време да е и "изключително квалифициран", т.е. да е и... кадърен?! И понеже тия две взаимно-изключващи се характеристики или преценки са ми дадени все от официални длъжностни лица от все една и съща държавна институция, то в моето съзнание се появи напълно основателното съмнение вече да не зная кой съм, какъв съм, ставам ли за нещо или не ставам за нищо; съгласете се, е много трудно да се живее с такива противоречия, раздиращи до основи моето така нещастно напоследък съзнание. В този смисъл и по тази причина Ви моля да ми помогнете и като висшестояща институция да се произнесете коя от тези две противоположни преценки е истинската, отговаря на действителността, моля Ви, помогнете ми да възстановя тъй силно разклатения ми душевен мир!

Ще се радвам да получа в подобаващия писмен вид преценката, която отговаря на Вашата височайша и меродавна властваща позиция. Съгласете се, че докато в съзнанията на директорите на пловдивските училища витаят едновременно тия две коренно противоречащи си преценки относно качествата на моята тъй скромна особа, то това е израз на екстремно-амбивалентно душевно състояние, което е родствено на... шизофренията; тъй че Ви моля да се произнесете по този съдбовно важен за мен въпрос с оглед и на това да спомогнете за възстановяването не само на моето, но и на душевното здраве и на упоменатите овластени ръководни кадри на пловдивското образование, които в момента са с такива раздирани от противоречия и едва ли не болестотворни съзнания, твърде опасни за техния душевен мир, за тяхното душевно здраве.

2.) Още един път Ви моля да се произнесете и по този не по-малко важен пункт, който е извор на горното противоречие: решението на ВКС, което обяви за "законна" сюблимната заповед за уволнението ми, изготвена от тъй войнствено настроената директорка на славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", дали в същото време не е равностойно на лишаването ми от преподавателски права? Поставям този въпрос отново защото отговорът, който ми изпрати г-жа Киркова, звучи крайно неопределено, тя предостави решението на този въпрос на крайно субективната преценка на всеки отделен школски директор, което мен лично съвсем не ме задоволява.

Моля Ви, уважаеми г-н Министър, от висотата на положението си, на властта си и на отговорността си да ми отговорите с нужната категоричност и определеност, дори с подобаващата юридическа аргументираност, щото този въпрос касае мои фунтаментални човешки и конституционни права, именно правото на труд и правото на живот. Защото се оказа, че субективният произвол на една назначена от Вашето ведомство (но ръководеща се в същото време единствено от чувството си на омраза спрямо моята скромна персона!) директорка се оказа, че може да стои над правовия ред в една държава, над законите и над самата идея за право, което е симптом и категоричен израз на пълната морална деградация на държавата и властта ни. За което, държа да Ви уведомя, носите пълната крайна отговорност именно Вие, като длъжностно лице, имащо цялата власт да се разпорежда, което пък означава също така и носещо именно пълната, цялата отговорност.

3.) Групата на небезразличните граждани на Пловдив получи писмо от г-жа Киркова, което тя написа в отговор на тяхна обръщение, имащо чисто хуманен смисъл (става дума за това, че и съпругата ми заради моята борба със самозабравилите управленци в пловдивското образование беше подложена на поредица от уволнения и на фактическо остракиране от системата!); този неин отговор обаче е пронизан от поразително по цинизма си бездушие и дори от убийствена бюрократична безчовечност! Но като капак на всичко в него се намира и една откровена лъжа, целяща моето злепоставяне: пише, че съм бил напуснал хоноруваното учителско място в гимназията в гр. Брезово "след няколко дни", аз всъщност работих там повече от месец (и се видях принуден да напусна поради невъзможността да живея с месечен доход малко повече от 100 лв.). Там също с цел злепоставянето ми е написано, че съм бил отказал абсолютно същото учителско място в гимназията в гр. Съединение.

По този пункт искам да запитам многоуважаемата г-жа Киркова: тя лично би ли могла да живее с месечен доход от 100 или дори 200 лева - след като си позволява да заеме тъй прочувствено-лицемерната морализаторска позиция спрямо моето тъй осъдително, по нейното внушение, поведение?! В тази връзка, както заради лъжата, така и заради компрометиращите моя личностен и обществен образ внушения, съдържащи се в официален документ, моля Ви, уважаеми г-н Министър, да наложите на г-жа Киркова подобаващото за поведението й дисцииплинарно наказание. На нея оставям преценката да реши дали не трябва да ми се извини за стореното, предвид нейния тъй горещ иначе морализаторски патос.

Крайно време е, уважаеми г-н Министър, от пловдивското образование, сред ръководещия го властващ елит, да се отстрани завинаги крайно порочния управленски подход, зазаден от тъй неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", а именно да се вземат управленски решения (и да се правят официални изявления!) под неумолимия диктат на чисто субективни емоции, страсти и капризи, който, както виждаме, се разпространи дотам, че под неговата власт се оказа дори и куриращата тия отговорни управленци Началничка на РУО-Пловдив.

4.) От години, уважаеми г-н Министър, водя борба първоначално в рамките на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", а след това и в рамките на регионалната образователна сфера, да се отпочне един пълноценен и демократичен дебат по истински важните, нетърпящи никакво отлагане горещи проблеми на образованието. Срещу тази моя диалогичност в единен фронт застанаха две две високопоставени и отговорни управленки, именно директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и намиращата се в тясно единодействие с нея Началничка на РУО-Пловдив, които по този начин без капка неудобство демонстрираха пред цялата пловдивска общественост (и пред обществеността, пред гражданството на цяла България!) своя порочен не- и направо антидемократичен, а това значи крещящо недиалогичен манталитет. Във всичките тия години аз се опитвам да предизвикам с моите жалби, сигнали, предложения, отворени писма, възвания и прочие точно един такъв дебат, ала, за жалост, благодарение на усилията на двете посочени властващи особи, този дебат беше осуетен, а също така се изроди във вяла и проникната от противен казионен дух епистоларна полемика, която въпреки това не е без ефект и значение, най-вече върху съзнанията на гражданите (с тази именно цел аз дадох и такава пределна публичност чрез блога си на нашите наистина крайна вяли полемики!).

С оглед на това от доста време предлагам в рамките на пловдивското образование да започне работа т.н. "КРЪГЛА МАСА" ПО НЕПОСРЕДСТВЕНАТА И ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ-ДЕКОМУНИЗАЦИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА, на която лице в лице да седнем да разговаряме ние, от групата на небезразличните граждани, от една страна, а от друга страна да седнат тъй недиалогичните ръководни и властващи кадри на пловдивското образование, които си позволяват да се държат напълно неадекватно както на ситуацията, в която се намираме, така и на потребностите на времето, в което живеем. Уважаеми г-н Министър, разбира се, всички знаем, че въпросните не знаещи на кой свят всъщност живеят ръководителки с тъй анахроничен манталитет и отживели времето си представи за нещата от живота, ще благоволят да седнат на такава една маса за дебати единствено ако Вие, уважаеми г-н Министър, ги задължите да сторят това под Вашата изрична заповед; по тази причина най-настоятелно предлагам, уважаеми г-н Министър, да издадете такава една заповед, с която именно ще покажете, че за разлика от тях Вие не сте обременен с толкова неверни и анахронични представи, с толкова порочно и недемократично съзнание и манталитет. Ще се радвам на официалното откриване на тия позакъснели крайно много заседания на Пловдивската "кръгла маса" по промяната в образованието да присъствате и Вие, уважаеми г-н Министър, вярвам ще се съгласите, че заседанията на тази "кръгла маса" трябва да започнат именно в Пловдив, който до края на тази година е европейска столица на културата, поради което и заслужава да бъде мястото, където е започнал тъй благотворния и целебен спрямо болната ни образователна система оздравителен процес.

Това исках да Ви кажа този път. Ще се радвам предложенията ми и от това писмо да не останат "глас в пустиня" както досега, нима Вие продължавате да дърите да сте именно... пустинята, щото е очевидно, че аз безспорно съм гласът, зовящ от години така настойчиво за отпочване на съдбовната промяна?! Срамота е капризите на неколцина незнаещи на кой свят живеят овластени администраторки да дирижират и Вашето поведение, уважаеми г-н Министър, да, срамота, съгласете се, е това - нали така?!

12 юли 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo