РУО-Пловдив смая небезразличните граждани с нов сюрреалистичен документ-шедьовър на бюрократичната литературна класика!

Колегата-блогър (и упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията им с институциите) Ники Димов е публикувал днес ново сюблимно и безкрайно многозначително писмо от пловдивското РУО, което можете да прочетете в публикацията в неговия блог със заглавие РУО гр. Пловдив си вкараха таралеж в гащите с поредното писмо. Защо е сложил такова заглавие ще можете да разберете сами като прочетете въпросното писмо, което въпреки лаконичността си повдига куп въпроси предимно от психологическо и нравствено естество.

Групата на небезразличните граждани, обединена около блога на Ники Димов и моя блог (тя възникна благодарение на публикациите в блога ми около безумията на самобазравили се полдивски образователни началства), тия дни ще проведе нови дискусии около това какво да бъде отговорено на г-жа Киркова този път, но най-интересното е, че г-жа Киркова явно не съзнава, че тъй неприятният й демократичен дебат (който тя съботира с цялата власт, с която разполага) всъщност започна, но в една неадекватна епистоларна форма; въпреки това е знаменателно, че дебатът вече започна. Много е интересно да разберем кога властващите в пловдивското образование ще осъзнаят простичката истина, че демокрацията не е нищо друго освен непрекъснати дебати, в които властта трябва да отговаря пред гражданите за всичко, което си позволява да прави. Демокрацията е дебати и процедури, твърде неприятни за властващите, прочее, но съдбовни за обществото.

Толкова засега. Моля, заповядайте, кажете си становището по докумвнта, подписан от шефката на РУО-Пловдив. Той има твърде специфичен характер, в него г-жа Киркова си присвоява някои разследващи полицейски функции, човек има чувството, че си е объркала и работата, и длъжността, и призванието. Но зесаге млъквам, разбира се, ще кажа каквото мисля и в блога си, и на приятелите си от групата на небезразличните граждани.

Приятна вечер ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo