Ники, моят Алкивиад

Араповският манастир. Вчера бяхме тук със съпругата ми благодарение на нашия добър приятел Ники Димов.

Той също писа в блога си за нашето посещение на манастира и на събора края него: Едно съборче на Араповски манастир. Там бяхме с още три дами от неделното хоро в Пловдив (колата на Ники е голяма и могат да се качат общо 6-7 човека). Между другото той ми е направил там една снимка, ето тази:

.

На снимката ям сладолед, с който ни почерпи пак той, нашият добър приятел. В тази връзка искам да кажа нещо, което е важно. Но първо вижте снимките, които направих там:

Ники е необичаен млад човек, същинска рядкост, той има безчет добри качества, най-важните сред които са съпричастността, добротата, човечността, небезразличието. Понеже нямам друг начин да му се отблагодаря, ще го сторя в този момент тук като ви разкажа за него, ще се радвам този мой приятелски жест да бъде оценен правилно от него.

Аз вече съм писал, че той от месеци насам ми помага в трудното положение, в което се намирам като ме взема със себе си когато е на работа у някой свой клиент - та да припечеля някакви пари. Цяла пролет ходихме да подрязваме лозя и овошки. Ето сега той си купи бензинова самоходна косачка и с нея също ходим да косим тревни площи, ако някой от вас има нужда от такава услуга, да заповяда, да се обади било на мен, било на Ники (в блога му има телефон и имейл), ще ви свършим работата най-качествено. Ники е изключително трудолюбив, аз също така се удивлявам на това негово рядко качество: деен е всеки ден от седмицата, той почивка не знае. Но ето вчера сам ни предложи да не закара на събора в Араповския манастир, което ние със съпругата ми (тя също е учителка и също е безработна, нея също я опраскаха и то заради мен!), приехме инициативата му с благодарност. А иначе с Ники се срещаме всеки ден и на срещите си разговаряме по всякакви проблеми, дори и по най-сложните - той е изключително интелигентен и се вълнува от всякакви проблеми. Вероятно много му харесват разговорите с мен, звънне ми и каже: "Хайде, искаш ли да се видим да си пофилософстваме?" и аз винаги приемам, щото и на мен ми е изключително приятно да беседвам с него. Да не пропусна, че заедно с него обработваме едно ранчо, идеята за такова "земеделие в градски условия" беше негова, знаете, Ники по образование е агроном, винаги когато имаме възможност и време сме на ранчото, за жалост обаче нямаме достатъчно свободно време. Имаме идеята да направим поредица от диалози между двама човека от различни генерации, при това съвременни българи с демократични убеждения - и да обсъждаме пред камера всякакви проблеми, дори и най-трудните. Ще се нарича тази поредица ето как: "Как мисли поколението на свободата?". Ники по моя преценка олицетворява най-доброто, което аз лично до този момент съм срещнал у това поколение. Ето затова искам да ви разкажа повече за него тази сутрин. А поводът за този мой разказ е следният.

Където и да ходим, Ники от доста време насам (комай още от времето, в което сме се запознали, се срещнахме!) винаги привикна да черпи и мен, и съпругата ми. На моите възражения отговаря ето как:

- Аз черпя защото ти си в тежко положение (отначало бях без работа, сега работя за унизително ниско възнаграждение, като капак на всичко моята "доброжелателка", директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ме опраска и финансово, даде ме на частен съдебен изпълнител, задлъжнях с хиляди левове, които тепърва трябва да връщам!). Недей да възразяваш, аз черпя защото имам повод (винаги Ники казва, че има някакъв повод да черпи, измисля си какво ли не - и направо всеки ден ни черпи, било със сладолед, било с баничка, било с бира, включително ме е водил в заведение!).

И така всеки ден. Аз, разбира се, възразявам, споря с него, неудобно ми е, не и не, той продължава да настоява да почерпи. Даже ме е страх, че такова едно прахосничество от негова страна да не стигне до родителите му, те би следвало да му направят забележка, че не бива така, аз също всеки ден възразявам, споря с него, ала не успявам за момента да го възпра: усмихнат, Ники продължава да купува какво ли не и да черпи! Не жали изобщо парите си, а така не бива. Аз лично започнах да се чувствам един вид като... паразит, казвам му това, а Ники, усмихнат, отвръща следното:

- Няма нищо. Не си паразит. Приятел си ми. А аз за приятелите си съм готов да направя всичко. Не ми пречи да те почерпя. Няма да се охарча. Бъди спокоен. Не приемам възраженията ти!

И така всеки ден. На мен лично такова нещо не ми се е случвало, безпрецедентно е това, което се случва, та по тази причина, понеже съм силно впечатлен, ви разказвам и на вас. Да, съгласен съм с вас, така не бива, не е прието да е така, приятелите би следвало да си поделят разходите, аз макар че наистина съм в тежко положение, все пак мога с нещичко да го почерпя. В редки случаи когато ни е на гости у нас, в къщи, Ники приема да го почерпя с нещо. Но никога не идва с празни ръце. Не знае умереност в щедростта си това толкова сърдечно момче. Аз затова често повтарям (няма значение, че се повтарям толкова често), че онази девойка, която успее да спечели сърцето на Ники, ще бъде благословена (покойната ми майка, Бог да я прости, казваше често този народен израз за подобни случаи: "С Бога все едно е вечеряла!"!), ще бъде безкрайно щастлива: Ники ще бъде прекрасен съпруг. Често разговаряме и по този проблем, именно женитбата, той ме пита как смятам, дали ще намери подходящата девойка и кога ще стане това, а аз отвръщам по следния философски начин:

- Убеден съм, че съвсем скоро ще я срещнеш! Тя те чака някъде, ала още просто не сте се срещнали. Имам предвид момичето, с което сте създадени един за друг, един вид сте "половинките на цялото". Така е с всички хора на тазе земя, така е и с вас. Вие се търсите всеки ден и ще се намерите, няма начин да не се намерите. Ще дойде този миг, бъди спокоен, има Кой да се грижи за това да се намерите и то в най-подходящия момент (Бог имам предвид, Той управлява тия всичките неща). В момента, в който се срещнете, и двамата ще ви обхване невероятно силно вълнение и ти примерно ще си кажеш "Ето, тя е, да, тя е: срещнах я!", а и тя ще си каже същото за тебе. И в същия миг в сърцата ви ще приблесне искрата на любовта! Велик момент е това! Така стана и с моята съпруга когато се срещнахме и ето, вече толкова много години сме заедно, и в щастливите мигове, и в моменти на изпитания. Та бъди спокоен, Бог си знае работата! А и ти си прекрасно момче, ех, колко щастлива ще бъде твоята избраница!

Ники слуша тия моя думи с блеснал поглед, личи си, че го обхваща силно вълнение. А понякога възкликва по съвсем детски начин, което според мен е изключително очарователно:

- Значи така, ще си намеря аз едно нежничко човешко... "котенце", ще си се обикнем, ще станем неразделни, ще си заживеем заедно, ех, пък... ще си имаме и малки... "котенца"! Колко хубаво е това?! Ти ще се радваш ли за мен когато стане това? - ме пита Ники замечтан, а аз отвръщам:

- Да, приятелю, много ще се радвам за теб, изключително много ще се радвам! Дай Боже скоро да стане това, време ти е да се задомиш, ти заслужаваш една добра и прекрасна девойка. А най-важното е твоята избраница да има добро сърце като теб, ето това е най-важното за човека. Имате ли добри сърца, няма страшно, ще устоите на всички житейски бури и сътресения!

Та мисълта ми е, че обсъждаме с Ники всякакви теми, без никакви изключения. Имам чувството, че той е имал нужда да срещне приятел като мен, човек на доста напреднала възраст, а и с такива наклонности, аз наистина много обичам да изслушвам другия човек, да го насърчавам да мисли по най-важните въпроси, обичам да беседвам с търсещи истината млади хора, това съм го правил цял живот, бидейки учител, ето сега, по необходимост, когато самозабравилите се властници ме изритаха по недопустимо грозен начин от училище, го правя с моя пръв ученик в този момент, това е именно Ники. Мисля, че няма нищо лошо между учител и ученик да има и чисто човешки, приятелски отношения, а, какво ще кажете, какво ли би казала по този повод тъй строгата дидактика?!

А Ники, прочее, много иска също да стане учител, има голямо влечение към учителстването, иска да преподава в селскостопанска гимназия, всеки ден разговаряме и за това, просто му е нужно да завърши педагогически курс, следдипломна квалификация, та да придобие преподавателски права (това е формалност, важното е, че той обича учителстването, то е в сърцето му, може ли една хартийка да замести или измести толкова истинската човешка емоция или непобедимото влечение?!) Да, пълно е с хора, които учителстват, пък нямат тази всеотдайна любов, пълната отдаденост на мисията на учителя, която е духовна по естеството си. А Ники я има. И е справедливо той да стане и учител. Убеден съм, че и учениците му един ден ще са щастливи с него, той има нужните качества за това. Ники изобщо е момче, което носи щастие на всички, което го познават! (Той се отнася сърдечно и със съвсем непознати хора на улицата, поздравява ги усмихнат, запозна се и се сприятели за миг с всичките мои колеги-охранители, знаете, аз сега се прехранвам някак като нощен пазач.) Такива работи, такъв е нашия приятел семеен приятел Ники.

Съпругата ми също е много силно впечатлена от него. Той и на нея всеки ден звъни по телефона за да я известява за свободните учителски места, които проверява заради нея на смартфона си. Щом намери нещо за нея, веднага й звъни. Това, че тя е без работа също той го приема като голяма несправедливост и се мъчи да помогне. Ето това е главното в поведението на този изключително отзивчив младеж. Той не знае какво е това безразличие, бездушие, ето това е нещото, което ме поразява у него! Примерно, снощи той ми каза следното, и то съвсем внезапно, като си седяхме на пейката пред блока:

- Приятелю, знаеш ли какво си мисля в момента, каква мисля знаеш ли ми дойде на акъла? Ето, ще ти кажа: още тази вечер, като се върна, ще напиша писмо до началничката на РУО-Пловдив и ще я помоля на човешка основа да помогне да си намери работа поне Д. (нека да бъде тайна името на съпругата ми, щото тя се плаши от публичност, пак заради това да не й отмъщават заради мен, т.е. заради мен имащите власт да не отмъщават на нея!). Те от РУО-Пловдив са много задължени на вашето семейство, искам да им го обясня това с думи простички, не бива така, да, не бива - защото не е справедливо!

Ето по този симпатичен начин разсъждава Ники. Тия неща, именно справедливост, човечност, доброта, достойнство и прочие за него изобщо не са празни думи. Вълнуват го и то силно, което е, чини ми се, същинска рядкост в наше време. Щото не е достатъчно само да те вълнуват, истинското е да правиш нещо, да действаш, да се бориш за тях на дело, на практика, в поведението. Тоест, Ники един вид излезе от... небитието, за да стане нещо като пример за това колко вярна е моята философия на човека. Защото аз точно така съм описал в книгите си образцовия представител на поколението на свободата. Ники се оказа точно този представител, което за мен, стария философ и писател, е така вълнуващо.

Да, Бог сякаш го прати този Ники да го срещна, та да ми покаже, че е напълно възможно да съществува човек, който точно отговоря на моите "философски глупотевини", които проповядвам пред учениците си от десетилетия. Да, аз от десетилетия чакам да се роди поколението на свободата и се грижа, работя за появата му. Ето, в лицето на Ники, разбрах, че това поколение не само че се е родило, но е и възмъжало вече. Ники е на 33 години (още не ги е навършил де, ще ги навърши тази година!), точно е в т.н. Христова възраст. Което за мен, като философ, вярващ в Бога християнин, има огромен, потресаващо голям духовен смисъл. Не знам дали ще ми повярвате, но тази необичайна доброта, която има Ники, олицетворява за мен именно образцовия християнин. И макар че Ники изобщо не говори за вяра и за религия, ето, в поведнието си олицетворява този манталитет на истински свободния човек, какъвто е християнина (пак по моето дълбоко убеждение, което съм изразил в книгите си). А като казах "книгите", се сещам това, с което Ники така често, почти всеки ден, се шегува по повод на моите непродадени, лежащи си непотребни в склада книги ето как:

- Искаш ли да излезем двамата ние с теб на Главната улица и да викаме: "Насам, народеее! Елате, съвсем евтино ги продаваме тия книги: две за левче и една бакшиш! Купувай, народе! Бягай натук, народеее!!!" - казва това Ники и се смее със своята така очарователна усмивка, която е едно от най-хубавите неща, които има неговата наистина оригинална личност.

Вярно, ние с Ники често спорим и дори се караме понякога. Той е доста емоционален и никога не отстъпва, увлича се, както е характерно за всеки млад човек. Казва каквото мисли, но понякога си позволява да каже и неща, които не ги мисли. Ей-така, казва ги, пък после ми вика:

- Ония обидни неща, дето ти ги казах, приятелю, нали знаеш, че изобщо не ги мисля?! Извинявай, прощавай, казах глупост, направих глупост. Нали ми прощаваш?

И аз се смея, казвайки, че изобщо не съм се обидил. И го успокоявам по следния начин:

- Знаеш ли, аз изобщо не разбрах, че ти сериозно си ги казал тия думи. Мислех си, че се шегуваш, стори ми се, че на майтап ги казваш. Просто се опита да ме ужилиш, ала не успя. В твоите уста тези думи не звучат обидно, щото знам, че сме приятели. Звучат ми като безобидна шегичка. Не се кахъри изобщо. Нищо не се е случило.

И прочее, още много мога да пиша за Ники. Ще ми се него да записвам по-често диалозите, които правим. Вчера на манастира като седнахме на масата (Ники въпреки моите протести ни купи и кюфтета, и безалкохолно, и бира, и преди това сладолед, изобщо ни нахрани сито и богато!), аз извадих една книга, той докато дъвчеше кюфтето си я хвана да я разглежда. И видя в нея снимка на един друг млад човек, казва се Дино, читателите на този брог вероятно си спомнят за него. Попита ме кой е този младеж. Обясних му. И Ники ме пита по своя си начин, директно:

- А за мен ще пишеш ли в някоя своя книга?

Отвърнах му, че съм решил да пиша за него и то много, може и цяла книга да напиша. Обясних му, че той вече влиза като герой в блога ми, а оттук ще влезе и в книгите ми, още ненаписани, живот и здраве да е само, другото е лесно. И му разказах на Ники за Сократ и за неговия млад приятел Алкивиад. Рекох му, че и Алкивиад е във всяка книга за Сократ, самият Сократ нищо не е писал, не е обичал да пише, той си е падал по говоренето, но друг един любим на Сократ ученик, Платон, е написал за това как Алкевиад постоянно се мъкне подир Сократ, а също така и участва в разговорите, в обсъжданията му. И заключих ето как:

- Ники, ти си моят Алкивиад, приятелю! Ето че аз и по това си приличам с моя учител Сократ, появи се моят Алкивиад в твое лице. Дали да не напиша книга със заглавие: "Ники, моят Алкивиад" или само просто "Моят Алкивиад"? Но има нещо, което е доста неприятно ако така те нарека, знаеш ли кое е то?

Ники, вслушан в думите ми, кима, че не знае и казва да кажа, аз продължавам:

- За Сократ и Алкивиад се пише, че били не само приятели, но и... любовници, представяш ли си? В тогавашна Гърция било така, било прието учителят да си има любим ученик, то и сега има нещо такова, в наше време учителите, стига да са истински, си имат любими ученици, но тогава е било много по-често срещано това нещо. Та ти си моят любим ученик в момента, когато съм лишен от възможността да преподавам в училище. Имало е обаче и тогава тъпанари, както и сега, които изобщо не са разбирали смисъла на тази чисто духовна любов (истинско приятелство!) между учител и ученик, между възрастен мъж като Сократ (и като мен) и младо момче като теб (и като въпросния Алкивиад). Та тия тъпанари злословели, говорели разни простотии по адрес на Сократ и на Алкивиад, даже гнусни неща пишели и говорели. И до ден днешен дърдорят каквото им хрумне и за Сократ и Алкивиад, а може и за нас нещо такова обезателно да кажат тапанарите. А според Платон да се обичат двама приятели, дори да са влюбени просто означава, че са си много необходими, т.е. че между тях има една чисто духовна и сърдечна връзка, връзка само на душите, каквато е и нашата приятелска връзка. Това нещо до ден днешен се нарича "платонична любов", това е именно любовта между двама мъже, щото изглежда между мъж и жена платонична връзка не може да има. Но това е друг проблем, който ще го разнищим в друг наш разговор, не сега в манастира, дето не е много подходящо да говорим за такива неща. Между другото Алкевиад е станал под влияние на Сократ голям политик, и аз ти желая като него и ти да постигнеш много нещо в политиката!

Ники ме слуша много внимателно в този момент, чувайки тия неща за пръв път. Вероятно си мисли, че доста са шантави тия философи, но същевременно има някакви истина в думите им, която е по-трудна за асимилиране. И Ники е замислен доста време. След това отива да изгони мислите си като поиграе хоро. Той е голям танцьор, играе много хубаво, също така обича да пее. И аз обичам да пея, та ето имаме идеята да заявим свое участие на един народен събор, на който възнамеряваме да се ходим скоро. И тия дни ще трябва да започнем репетициите за нашето участие. Ще научим хубаво две народни песни, с които да се явим на събора. И една трета песен ще научим за да не се изложим ако народът ни хареса изпълнението и иска да изпеем нещо на бис.

Такива работи. Хайде да спирам че ще закъснея за работа. Днес за първи път съм сложен през деня на смяна, щото отсъства по болест един колега и го замествам.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo