Защо на интервю за работа трябва много да внимаваме какви са ни обувките?

Колегата-блогър Ники Димов тази вечер е написал кратък разказ, взет от самия живот, нищо в него не е измислено, неговият разказ има характера на духовит, на весел скеч. За да се посмеете и вие на духовитостта на Ники ви съветвам да прочетете въпросния текст, убеден съм, че ще ви хареса: Никога на интервю не отивайте с обувки без връзки!. А иначе преди да стане веселият епизод, за който пише Ники, той ми каза ето тия думи, с които много ме трогна (това момче наистина има много добро сърце!): "Тъжен ли си, приятелю, че не успя днес?". И тогава именно почнахме да говорим за... "връзките" - и стигнахме до това какви обуща трябва да си обуваме когато ходим на интервю...

Приятна вечер ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo