Съвременните млади хора от поколението на свободата май не били толкова безчувствени, а?

Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ (млад човек, танцьор и приятел на моя колега-блигър и приятел Ники Димов), с когото се запознах наскоро (и се сприятелихме във Фейсбук), е написал нещо, което може да се каже, че е без преувеличение велико: с малко думи ни казва огромен, потресаващо значим за човеците смисъл; ето какво пише Цецо, а аз го насърчих с кратък коментар, който е по-долу:

Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Сега като слушам песента на щурците, мислено се връщам там - в селото, в което израснах.

Сред тишината на безгрижната нощ. От време на време пролайваше някое далечно куче, за да напомни, че времето не е спряло. В тъмнината проблясваха светулките, които тогава ме изпълваха с възхищение и любопитство...От обора се чуваше глухия звън на чан.

А аз лежах на сламата и опиянен от аромата ѝ гледах към обсипаното със звезди небе...

Все обикновени изживявания, а сега предизвикват толкова необикновени чувства...

Картина: Елена Величкова

Ангел Грънчаров: Романтик с душа едновременно на поет и на философ е написал тия така трогателни думи - поздравления! (Мислех си, че съвременните млади хора сте били безчувствени, ето, че съм решително опроверган в твое лице...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo