Възмущавате ли се от това, за което ний, блогърите, като последни мохикани на агонизиращата българска демокрация, ви съобщаваме всеки Божий ден?!

Колегата-блогър Ники Димов, който е упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията й с институциите, е получил интересно, направо многозначително писмо от омбудсмана на Пловдив, което публикува под заглавието Отговор от Омбудсмана на гр. Пловдив. Можете да идете в блога му да го прочетете и сами да се убедите как омбудсманът се опитва да избяга от отговорност за безпрецедентния социален проблем, който се получи в резултат на безумните действия-бездействия на самозабравили се пловдивски образователни началства. Групата на небезразличните граждани вече е започнала консултации за да напише достоен отговор на писмото на омбудсмана, което между другото е прекрасна илюстрация за безчовечвния подход, който е обхванал и тази институция, която по презумпция има такъв огромен и човешки, и граждански смисъл.

Но то кое ли в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е както трябва да бъде, коя ли институция в МУТРОЛАНДИЯ си върши работата безукорно, та това да прави тъкмо омбудсманът, напратив, всички у нас институции сякаш са си обявили безпощадно социалистическо съревнование с огромен приз за това коя ще успее да направи няй-големия гаф, коя от тях ще успее да произведе най-тъпата идиотщина, борбата и битката, както се убеждаваме, е жестока, всички до една институции са се овълчили да спечелят наградата!

Иначе казано положение в МУТРОЛАНДИЯ е следното: която и институция да фанеш и да удариш, да й зашлевиш шамар, все няма да е напразно и необосновано, всяка заслужава, тъй че тук ний, гражданите, май сме принудени да се ръководим от принципа "Хвани едния, зашлеви другия!" (става дума за някакъв началник).

Толкова засега. Желая ви хубав ден и ползотворни размисли и по този казус.

(Не мога да се удържа да не вметна и това: блазе на немислещите, само явно те могат да продължават да стоят невъзмутими; а вие поне малко от малко възмущавате ли се на това, за което ний, блогърите, като последни мохикани на агонизиращата млада българска демокрация, ви съобщаваме всеки Божий ден?! Не, разбира се, така ли? Сега вече сфанахте ли какво значи това, дарагие маладци?!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo