Вълнува ли ви звездното небе - или изобщо забравяте да го погледнете?

Снимка на Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ.

Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Има много гледки, които радват очите ни. Откакто се помня, душата ми трепва когато погледна нагоре към звездите - единственият пейзаж, към който човешката ръка няма власт!

Виждам "Голямата и малката мечка", "Орион", "Кокошката с пиленцата" (Плеядите)... И знам, че най-злия, най-високомерния, най-лъжливия, най-нараняващия, дори тези, които се имат за най-властимащи не могат да повлияят на тази гледка... А пък и не трябва да пътуваш и да събираш пари, за да ѝ се насладиш... само трябва да излезеш навън! И ми става хубаво, че има недосегаеми и всъщност, толкова достъпни "неща" в тази Вселена!

Та... Исках само да ви пожелая лека нощ! :)

Ангел Грънчаров: „Две неща изпълват душата ми с все ново и растящо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително мисля за тях: звездното небе над мен и моралния закон у мен." Това са думи на великия немски философ Имануел Кант. Много хубаво сте го написал, което ми показва, че сте личност, разполагаща с най-ценното за човека: дух! Поздравления! Предизвикахте възхищение у мен, стария философ.

ДОБАВКА:

Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Бъдете свободни като вятъра и не се страхувайте от неизвестното... Бъдете волни като птиците в небето! Не се страхувайте, а живейте!

Написах на Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ и ето това: Позволих си да направя специална публикация по този повод и да Ви представя на читателите на моя блог: Вълнува ли ви звездното небе - или изобщо забравяте да го погледнете? Дано не възразявате, дано не Ви е неприятно! Правя го защото с личността си давате пример, достоен за следване от повече млади хора...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo