Колегата-блогър Ники Димов и мой добър приятел, с когото си сътрудничим в реализацията на всякакви добри и полезни инициативи, предложи да възобновим (с неговото финансово участие и подкрепа) издаването на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното израстване и укрепване на младия човек, което спря да излиза заради терора, гоненията и репресиите, на които ме подложи властващата в пловдивското образование бюрократична мафия, побесняла от гняв и от тъпа жажда за мъст тъкмо заради моята гореща привързаност към идеите и практиката на демократичното образование и училище. С Ники възнамеряваме да издадем нова книжка на списанието съвсем скоро, до седмица-две най-късно. Става дума да я издадем и в хартиен вариант, не само онлайн. В тази връзка искам да заявя следното.
Прекрасно е, че инициативата за връщането към живот, за оживяването на списанието дойде от такъв по моето възприятие образцов представител на поколението на свободата - какъвто е Ники Димов! Това направо е прекрасно, аз лично, признавам си, бях поразен когато чух от устата му ето тия думи:
- Давай бързо да възстановим издаването на списанието! Аз ще ти помагам за всичко, което мога да правя! Няма какво да чакаме, ще го издаваме още от тази седмица! Не може да се отпускаме в решаващия момент. А от такова списание има нужда. Давай да продължим истински важното дело! Пробуждането на душите на заспалите е най-важното за момента дело!
Ето тия прочувствени думи ми каза Ники, което наистина е поразително! Разбира се, това е много радостен за мен факт: да ме подкрепи деен представител тъкмо на поколението на свободата, чието възмъжаване, тоест излизане на житейската арена аз чаках цели три десетилетия е толкова многозначителен факт, че като чух тия негови думи, признавам си, се просълзих от вълнение!
И още нещо искам да ви кажа, то е не по-малко важно. Който желае да сътрудничи в това наше предприятие, да заповяда, може да участва по най-различни начини, примерно като участва в списването му със свои авторски текстове, в подпомагането му финансово (за издаването на един макар и скромен тираж се искат средства, които ние, двамата бъдещи издатели, ще осигуряваме от скромните си доходи, моя милост в момента се прехранва като работи за мизерно заплащане като нощен пазач!), в разпространението му (да го получавате и разпространявате в своя град, в своето училище или университет, в своята махала и пр.). Ако ние, небезразличните граждани, почнем да си сътрудничим истински, сме способни да направим направо чудеса! Можем да направи всичко, в това число и да побутнем, да изведем българското образование от мъртвата точка, в която успя да го натика тази същата реакционна, ретроградна, побесняла от разврат и жадна за власт и за привилегии бюрократична мафия, която се е разпищолила подобно на Бая ви Ганя в купето на път за Европа. Това е второто нещо, което исках да ви кажа, то е не по-малко важно, дори може би е най-важното: предлагам да си помагаме, да си обединим силите в тежката борба за същинската, реална и коренна промяна в образованието, която тепърва ни предстои.
На трето място искам да ви кажа още нещо, с което ще и завърша, и то е не по-малко фундаментално важно: без нас, гражданите, никаква промяна към добро в свидното ни отечество не може, няма как да има. Не може да има демокрация никъде ако тъкмо демосът не си е на подобаващото, на точното място. Ние, гражданите, сме този демос. Ако не се проникнем от тъй възвишеното съзнание за свобода и не започнем да действаме като свободни личности, т.е. ако не започнем да си изпълняваме най-отговорно ролята, нищо в тази наша многострадална страна няма как да помръдне, тогава и катастрофата по всички линии ни е гарантирана. Това е. Просто е. Иска се работа, искат се дела. Стига думи, дела се искат. Ако не се размърдаме, ще загинем като най-презрени малодушници.
Толкова. Казах каквото трябваше. Пак продължавайте да си стоите като потънали в атараксията будистки монаси - или като преяли с кебапчета и препили с ракия дърти пияници. Хубав ден ви желая! И приятни размисли също така ви пожелавам!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Мога да участвам с текстове. Мога да изиграя и ролята на коректор.
Ама, г-н Грънчаров, обяснявайте ги тия чиждици,бе! Кажете какво ще иде да рече туй нящо атараксията!
Публикуване на коментар