Защо отказването ни от дебатите между граждани и управляващи е равносилно на погребване на самата демокрация?

Тази сутрин написах и изпратих следното (отворено) писмо:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин")

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Росен Раев, частен съдебен изпълнител от Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

До г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдието

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

НРАВСТВЕН ПРИЗИВ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, заради идеите си опраскан, уволнен, остракиран от системата на образованието, превърнат в дисидент спрямо нея и затова безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Многоуважаема госпожо Анастасова,

Водейки преговори с Вас (с участието, с посредничеството на г-жа Началника на РУО и г-н омбудсмана на Пловдив) за начина на НАПЪЛНО ДОБРОВОЛНОТО ми издължаване (на сумата, присъдена от съда - заради загубеното от мен дело за отмяна на Вашата изцяло репресивна заповед за моето опраскване-уволнение!) и едва след като вече се бях НАПЪЛНО издължил, имах щастието да разбера, че Вие, кой знае защо, вече сте ме била дала на... частен съдебен изпълнител. Сега, след като ми се наложи (благодарение на взети заеми от мои приятели и от солидарни с моята борба граждани!) да се издължа напълно и на частния съдебен изпълнител, т.е. да му дам, неизвестно за какво, сумата от 777 лева, искам да Ви запитам за следното:

- Имате ли (в качеството на учител и възпитател на младежта, а също и на ръководител на учебно-образователно, възпитателно и личностно формиращо държавно учреждение!) известни морални (човешки) угризения за това, което си позволихте да ми причините? (Аз все още не мога да разбера за какво по-точно трябваше да дам тази немалка за мен сума пари - за Ваше сведение заплатата ми в момента на пазач е под минималната, т.е. е точно 430 лева, т.е. сама можете да изчислите колко време трябва да работя за да изкарам тия пари!)

- В този контекст възниква с необходимост следния въпрос: бихте ли опитала да ми обясните каква беше Вашата истинска мотивация да ме подложите на такова едно абсурдно (идиотско!) унижение (принудително събиране на задължение, което вече сам бях изплатил напълно доброволно!)? Питам защото аз наистина не зная за какво трябваше да дам тези пари на Вашия адвокат и на наетия от Вас частен съдебен изпълнител, а да хвърля тия 777 лева един вид "на вятъра" е разкош, който не мога да си позволя. Ние, човеците, уважаема госпожо Директор, сме разумни същества и затова не можем да се успокоим докато не постигнем истинските, РАЗУМНИТЕ основания на всичко, което ни се случва, ето, аз сега апелирам към Вашата несъмнена интелигентност и Ви моля да ми дадете тъй силно вълнуващото ме разяснение и обяснение.

- Тази сума пари (777 лева, аз фактически дадох 800 лева, вероятно заради някакви лихви?) отиде не в бюджета на училището, а предимно в портфейлите (джобовете) на Вашия адвокат и на наетия от Вас, неизвестно за какво, частен съдебен изпълнител; можете да ми обясните на какво се основава тази Ваша добродетелност спрямо техните лични доходи или бюджети (те получиха тия мои пари фактически за нищо, ей-така, като подарък!)?! Уверявам Ви, не съм в такова бляскаво финансово положение, че да мога да си позволя да правя парично-финансови подаръци на намиращи се в значително по-добро (от моето) материално положение адвокати и частни съдебни изпълнители, имащи големи кантори с немалък персонал.

- Имате ли усещането (или подозрението?), че това, което ми причинихте, е несправедливо? Как според Вас може да бъде възмездена не само материалната, но и моралната (неимуществената) щета, която понесох заради Вашия каприз да ми отмъстите (предполагам) за моето поведение като небезразличен (и граждански активен) учител по философия и гражданско образование, когото Вие извършихте чудеса от героизъм за да можете в крайна сметка да ме изпъдите от училището, в което съм работил толкова много години?!

- Изплащайки разноските за воденото заради Вас (заради Вашата репресивна заповед за моето уволнение!) съдебно дело, аз внесох в бюджета на училището от свои лични средства (взети пак назаем от мои приятели или от солидарни с моята борба за промяна в образованието небезразлични граждани!) немалката за моите възможности сума от 1450 лева. В тази връзка, бидейки мислещ човек, се запитах следното: на какво основание за това загубено от мен съдебно дело аз внесох в бюджета на училището ОТ СВОЯ ДЖОБ (или от своя залък!) въпросната немалка сума пари, а за абсолютно същото съдебно дело, загубено обаче преди няколко години от Вас, уважаема госпожо Директор, Вие тогава ми изплатихте петкратно по-голяма сума пари за обезщетения и съдебни разноски, но не от своя джоб, а от бюджета на същото това училище?! В тази връзка се налага да Ви задам един, предполагам, доста неприятен въпрос: след като демонстрирахте такава показна загриженост за бюджета на училището (че ме дадохте на частен съдебен изпълнител въпреки че бяхте напълно убедена, че ще се изплатя доброволно!), то не следва ли по чисто морални подбуди и Вие да внесете от своя джоб сумата, с която тогава ощетихте бюджета на училището, по мои спомени тази сума тогава беше някъде към 7000 лева (справедливо ще е дори да заплатите и немалките лихви за нея!)?

Още много подобни НЕОБХОДИМИ въпроси бих искал да Ви задам, уважаема госпожо Директор, но тях, да се надяваме, ще имам възможността да Ви ги задам на възобновените заседания на нашата "кръгла маса" по проблемите на реалната демократизация на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - или пък на инициираната също така от общността на небезразличните граждани "кръгла маса" по проблемите на реалното демократизиране и декомунизиране на отношенията в училищните общности на Пловдив и Пловдивска област, които, живот и здраве да е, ще настояваме да започнат своята тъй полезна работа съвсем скоро, в началото на наближаващата с всеки изминал ден нова учебна година. Но като опитен учител по философия и гражданско образование държа тук да отбележа, уважаема госпожо Директор, че най-ценни и най-важни са ония въпроси, които ще се родят в пределите на собствената ни душа (и съвест!), т.е. които ще си зададем (ще си зададете) сами (сама).

Уважаеми господин частен съдебен изпълнител,

Някои от въпросите, които зададох на взискателката по воденото от Вас частно изпълнително дело с пълна сила важат и за Вас лично, макар Вие самият да не сте бил никога учител като нея - вярвам, че и бившите служители на МВР като Вас (и настоящи частни съдебни изпълнители!) също имат съвест (и душа), сиреч, моралната, човешката страна и за Вас лично, да се надяваме, има значение. В този контекст искам да Ви задам следните въпроси (какво да правя, заклет учител съм, независимо от това, че имах високата чест да бъда опраскан-уволнен с наказателно-репресивна цел от самозабравили се управници в образователната сфера, назначени от мутро-ченгесаро-гербовашката власт!):

- Ако споделяте убеждението ми, че аз фактически Ви направих един доста хубав паричен подарък (т.е. дадох Ви твърде голяма за моите възможности сума пари ей-така, за нищо, т.е. просто не се наложи да направите, да упражните каквито и да било усилия за принудително вземане на задължението по причина на това, че аз вече съвсем доброволно го бях изплатил още преди да науча, че съм бил даден, неизвестно за какво, на частен съдебен изпълнител!), то Вие лично, на това основание, дали не е справедливо, по чисто МОРАЛНИ ПОДБУДИ, просто да откажете този все пак принудителен паричен подарък, особено като изходите от това, че Вашето лично материално-финансово положение, естествено, е значително по-добро от моето?! По-простичко казано, ще благоволите ли да ми върнете "паричния подарък", особено като вземете предвид това, че той все пак беше взет от мен принудително, против волята ми?

- Не се ли полага, за причинените ми неимуществени (чисто морални) вреди и щети да ми изплатите подобаваща и достойна парична компенсация? (Не зная давате ли си сметка колко унизително за един учител като мен е това банковата ми сметка да е запорирана месеци наред, поради което на мен даже за да си получа минималната заплата, т.е. средствата, необходими ми за живот, ми се налагаше с часове да водя преговори и да настоявам пред банковите служители и да чакам докато централното управление на банката даде разрешение да си получа собствените пари?)

- Как смятате, дали за случилото се не носи главна вина тъкмо взискателката, която Ви възложи тази неблагодарна задача и Ви въвлече в тази толкова неприятна (най-вече от морално естество или в морално отношение!) история? Дали на това основание не следва да предложите и тя да се включи в тази душеспасителна (тъкмо за вашите, на вас двамата, души!) акция по възмездяването на причинените ми морални (неимуществени) щети и вреди, включително и на здравето ми? (Примерно на мен, след като бях принуден да живея в мизерия две години, в които се водеше тежкото съдебно дело, ми се наложи в един момент да се унизявам и да моля свои приятели да ми дават заеми, за да мога не само да си изплатя задължението, но и да Ви направя въпросния паричен подарък, а пък тия заеми, уважаеми господин частен съдебен изпълнител, на мен ще ми се налага да ги връщам години наред, предвид това, че аз сега, след остракирането ми от образователната система и по чисто здравословни причини съм принуден да се препитавам някак, изпълнявайки крайно ниско заплатената работа на нощен пазач!)

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Към Вас ми се налага да отправя следните питания:

- Защо нито веднъж не посмяхте публично да укорите поведението на многоуважаемата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" след като добре знаехте, че при Вашето посредничество се водят с нея преговори за напълно доброволното изплащане на присъдените от съда разноски по заведеното от мен, но загубено трудово дело, но въпреки това, с явна репресивна (наказателна, за отмъщение!) цел, тя си позволи да ме даде на частен съдебен изпълнител?

- Вашето мълчание по този повод дали значи, че Вие изцяло подкрепяте нейното тъй укоримо от нравствена гледна точка поведение, напълно несъвместимо със статута й на ръководител на учебно-образователно, възпитателно и личностно формиращо държавно учреждение?!

- Не смятате ли, че Вашето тъй толерантно към нравствените (но не само!) преди всичко провали на толкова (национално, да не кажа дори световно!) известната ръководителка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" не само нея насърчава да продължи по поетия толкова опасен път, но и по този начин давате пример на останалите директори на училища, че могат безнаказано да се разпищолват колкото си искат?!

- Бихте ли подкрепили даже само с авторитета си провеждането на предложените от мен и подкрепени от общността на небезразличните граждани "кръгли маси" по реалната демократизация не само в рамките на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но и на ниво град и област? Мълчанието Ви и по този въпрос давате ли си сметка какво говори и показва? Известно ли Ви е, че предложеният от нас демократичен дебат е начин на съществуване на самата демокрация, отказването ни от дебатите между граждани и управляващи е равносилно на погребване на самата демокрация? (За пример: с опраскването ми и изгонването ми като инициатор на такива дебати от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа директорката Анастасова успя да задуши в зародиш всеки повей на демокрация в повереното й училище!)

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

Уважаеми г-н Министър на правосъдието,

Вашите ведомства стоически мълчат по отдавна поставените от мен проблеми. Аз не зная дали има някакви резултати от евентуално предизвиканите от моите жалби проверки. Значи ли това, че Вие по този начин изразявате безрезервната си подкрепа спрямо подведомствените Ви тъй оригинално държащи се управленци и дейци? В качеството си на гражданин-данъкоплатец държа да Ви напомня и уверя, че Вашето безразличие към случващото се е несъвместимо със статута Ви на отговорни управляващи тия нелеки сфери на живота.

Позволявам си в завършек да изразя увереността си, че с това си писмо (написах го от позицията на опитен специалист, на експерт и на практически консултант по тия тъй нелеки, чисто нравствени или направо човешки въпроси!) съм Ви помогнал да осъзнаете верния смисъл на това, което правите. За което, така да се каже, ми дължите най-малкото известна благодарност.

6 август 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo