По публикацията от вчера със заглавие Защо отказването ни от дебатите между граждани и управляващи е равносилно на погребване на самата демокрация? се започна разговор по важна тема, има интересни изказвания, които заслужават по-голямо внимание защото могат да станат основа, отправна точка на нови дискусии; ето тия изказвания:
Мария Василева каза: Как пък толкова много учители попадат в огромната аморфна немислеща маса, която действа без възражения и по нареждане! Две неща не можаха да проумеят днешните даскалчета, имам предвид тези от ПГЕЕ в случая и експертите в РУО (там всички са експерти или главни експерти).
Първото: всички хора са равни и трябва да бъдат уважавани, независимо от различията във възгледите. Какво е това отношение към гражданите, така наречените небезразлични към проблемите в образованието?! Наистина ли (властващите, бел. моя, А.Г.) смятат себе си за привилегировани, по-умни и недължащи обяснения никому? Правилно ги нарича Грънчаров самозабравили се! Навирили са носове, но трябва да разберат, че много хора, дори такива, неработещи в сферата на образованието, могат да имат по-правилно мислене по въпросите на образованието.
И другата им капитална грешка: какво имат против демократизацията в образованието? Ако не е демокрация, какво трябва да бъде според немислещите самостоятелно директорки, инспекторки и началнички? Терор? Насилие? Разделяй и владей? Държавата (образованието) - това съм аз? Пак е прав Грънчаров, като ги пита в кой век живеят и на коя планета!
Излиза, че според новите изисквания най-после на учителя се дава право да бъде самостоятелно мислеща и творческа личност, а тези, които го контролират не могат, дори и да искат, да бъдат такива. Те са само изпълнители на нареждания, не виждат, не чуват и не разсъждават. На всичко отгоре и морал нямат. Как госпожа Анастасова ще започне сега да се съобразява и да не изисква от учителя да преподава по учебника, да не пише и спазва годишно разпределение - като въз основа на непреподаване по учебника и непредставяне в срок или неспазване на годишно разпределение тя уволни от работа господин Ангел Грънчаров?
Министерството призна греховете си, но не направи дори забележка на директорката, която го уволни, тя самата пък все още счита, че не е допуснала грешка при случая Грънчаров. Съдът и той смята, че директорката е безгрешна, щото той пък... Не е за разправяне, не е за вярване това, което се случва! Ако някой може да ми обясни поведението и действията на тази персона Стоянка Анастасова, моля да го направи!
Мария Василева, небезразлична към всичко това
И ето второто изказване, то се съдържа, вградено е в моя отговор (чрез курсив):
До многоучената другарка, завършила рабфака, която е написала ето това:
Грънчаров, не разбра ли, че тактиката на безкрайните, ужасно дълги и еднакви по съдържание отворени писма не работи?! Всяко твое писмо толкова си прилича с предходните, че без да се четат се знае съдържанието! Така успя да настроиш всички институции против себе си, даже омръзна и на читателите на блога. Също и в текстовете на недотам грамотното агрономче Ники Димов си личи твоя почерк.
Ако не промениш тактиката, няма да успееш. Айнщайн е казал, че ако правиш едно и също нещо по еднакъв начин, не можеш да очакваш различен резултат. Прилича малко на приказката за лъжливото овчарче.
Първо да вметна, че "недотам грамотното агрономче" Ники Димов, вярно, не е завършило престижен рабфак като Вас, но за сметка на това е завършило два неалабалистки университета, дали му солидни и необходими на икономиката ни специалности.
Второ, другарко, дето сте се тъй много загрижила за ефекта на писмата (моите и на общността на небезразличните граждани) държа да Ви уведомя, че явно не сте изобщо наясно с верния смисъл на това, което ние правим, което пък означава, че не сте се справила с тъй лекия текст за интелигентност, съдържащ се в нашия експеримент. "Тъй дългите писма", драга другарко, изобщо не са дълги ако се вземе предвид това, което те всъщност представляват, а те са нещо като лекции (беседи), насочени както към съзнанията на получателите си, така и - особено! - към съзнанията на гражданите; да, ние целим именно промяна в техните съзнания. От тази гледна точка погледнато се оказва, че нашите "тъй дълги писма" са твърде кратички популярно написани беседи по личностно, духовно и гражданско развитие на читателите на блога (и на гражданите, на младите хора най-вече), които са хиляди - и са пръснати по целия свят. Всяка тема, ако забелязвате това, е дискусионно поставена и предизвиква не само размисли у читателите си, но и дискусии между тях, които след това продължават в телевизионните предавания и къде ли не още. Тъй че се опитайте да не гледате на всичко като крайно неинтелигентна "кобила с капаци", което очевидно Ви е не просто трудно, но и невъзможно за осъществяване по ред причини, които сега няма да изброявам.
Понеже постоянно се излагате, бих си позволил да Ви запитам: а нима си мислите, че народът не се досеща коя сте, нима смятате, че дуварът на анонимността, зад който сте се скрила, Ви предпазва кой знае колко?! Апропо, защо толкова много Ви е срам да покажете своята самоличност?!
ДОБАВКА: От нашите дискусии трябва да има непосредствен практически ефект, така смятам аз, т.е. казаното в тях не трябва да си остава "глас в пустиня", а следва да премине, да се трансформира в непосредствени практически действия: по това именно се разпознават човеците, чието съзнание за свобода не е само и единствено съзнание, а е също така и поведение, достойно за истински свободния човек. По тази причина, с оглед да помогна за разпространение на тази безценна идея за пълноценната свобода в съзнанията с оглед превръщането й в манталитет, в стил на поведение, правя ето какво:
До г-н Николай Димов, координатор на общността на небезразличните граждани
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на Комисията за защита от дискриминация
До г-н Лозан Панов, Председател на Върховния Касационен Съд
ДО МЕДИИТЕ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, заради идеите и действията си с оглед предизвикване на истинска промяна в образованието опраскан, уволнен, остракиран от системата на образованието, превърнат в дисидент спрямо нея и затова безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив
Уважаеми господин Димов,
Заради това, че се нагърбихте с воденето на кореспонденцията с институциите на общността на небезразличните граждани Вие станахте, така или иначе, нещо като координатор на нейните действия; в това именно Ваше качество се обръщам към Вас и Ви предлагам да сторите нужното та моето предложение да бъде обсъдено от нашата общност - с оглед да доведе до съответното достойно (и дължимо) практическо действие. А именно: изпращам Ви текста на две важни по моя преценка изказвания, съдържащи принципно значими моменти, които следва да стигнат, по моето разбиране, и до съответните властващи длъжностни лица от образователната администрация и Ви препоръчвам да обсъдите предложението ми тези документи да бъдат спешно изпратени до въпросните властващи длъжностни лица - под формата на традиционните вече отворени писма до институциите на групата (общността) ни. Това предлагам. Ще се радвам да бъде прието. Същевременно си позволявам да предложа и какво следва да съдържа това отворено писмо до институциите, т.е. предлагам свой вариант на неговия текст, той именно се съдържа в продължението, оттук-нататък, на настоящето мое писмо (което, по тази начин, непосредствено и по естествен ред прераства именно в предложеното от мен отворено писмо до институциите):
Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаема госпожо Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин",
Уважаема господин Министър на образованието и науката,
В блога на г-н Ангел Грънчаров, превърнал се в последните години в място за най-разгорещени дискусии по истински важните въпроси, свързани с коренната промяна в българското образование, тия дни се отпочна дискусия, в която вече бяха поставени няколко принципно важни моменти, които, по наша преценка, би следвало, заради значимостта си, непременно да стигнат до Вашето съзнание. По тази причина си позволяваме, с оглед да постигнете смисловия контект, в който те се родиха (появиха), да Ви изпратим цялата публикация ведно със съдържащата се към нея дискусия. Същевременно тук, с оглед да Ви обърнем вниманието към тези важни по наша преценка моменти, ги извеждаме на преден план още тук, в самото писмо, ето ги тия моменти:
От изказването на г-жа Мария Василева, дългогодишна учителка по френски език, сега пенсионерка (интересуващите ни важни моменти сме ги отбелязали с удебеляване, с оглед да се откроят):
Как пък толкова много учители попадат в огромната аморфна немислеща маса, която действа без възражения и по нареждане! Две неща не можаха да проумеят днешните даскалчета, имам предвид тези от ПГЕЕ в случая и експертите в РУО (там всички са експерти или главни експерти).
Първото: всички хора са равни и трябва да бъдат уважавани, независимо от различията във възгледите. Какво е това отношение към гражданите, така наречените небезразлични към проблемите в образованието?! Наистина ли (властващите, бел. моя, А.Г.) смятат себе си за привилегировани, по-умни и недължащи обяснения никому? Правилно ги нарича Грънчаров самозабравили се! Навирили са носове, но трябва да разберат, че много хора, дори такива, неработещи в сферата на образованието, могат да имат по-правилно мислене по въпросите на образованието.
И другата им капитална грешка: какво имат против демократизацията в образованието? Ако не е демокрация, какво трябва да бъде според немислещите самостоятелно директорки, инспекторки и началнички? Терор? Насилие? Разделяй и владей? Държавата (образованието) - това съм аз? Пак е прав Грънчаров, като ги пита в кой век живеят и на коя планета!
Излиза, че според новите изисквания най-после на учителя се дава право да бъде самостоятелно мислеща и творческа личност, а тези, които го контролират не могат, дори и да искат, да бъдат такива. Те са само изпълнители на нареждания, не виждат, не чуват и не разсъждават. На всичко отгоре и морал нямат. Как госпожа Анастасова ще започне сега да се съобразява и да не изисква от учителя да преподава по учебника, да не пише и спазва годишно разпределение - като въз основа на непреподаване по учебника и непредставяне в срок или неспазване на годишно разпределение тя уволни от работа господин Ангел Грънчаров?
Министерството призна греховете си, но не направи дори забележка на директорката, която го уволни, тя самата пък все още счита, че не е допуснала грешка при случая Грънчаров. Съдът и той смята, че директорката е безгрешна, щото той пък... Не е за разправяне, не е за вярване това, което се случва! Ако някой може да ми обясни поведението и действията на тази персона Стоянка Анастасова, моля да го направи!
Тия моменти (болднатите, удебелените) смятаме за принципно важни, и то до степента, че си позволяваме да ги отправим към всички Вас, длъжностните лица, към които всъщност са отправени. Ще се радваме не само да се замислите по тях, но и да ни уведомите за резултатите от Вашите размисли, уважаеми дами и господа ръководители, намиращи се на възлови постове в образователното ведомство. Ние, небезразличните граждани, не крием огромния си интерес към Вашата позиция по повдигнатите от г-жа Василева тъй значими конкретни въпроси, които пък, от своя страна, неминуемо следва да се трансформират в съответните управленски и организационно-кадрови решения и действия.
На второ място Ви привеждаме откъс от изказване на г-н Грънчаров, изразяващо неговото разбиране за същинския, верния смисъл на това, което правим ние, небезразличните граждани (изпращайки Ви тази наша поредица от отворени писма, с която се опитваме да предизвикаме тъй потребния ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ между управляващите и гражданите: по наша преценка той е естествен начин на съществуване на самата демокрация!), те именно касаят постигането на този тъй необходим ни смисъл. Смятаме, че това пределно кратичко изразяване на този верен смисъл е добре да стигне и до Вас, ето го:
Второ, другарко, дето сте се тъй много загрижила за ефекта на писмата (моите и на общността на небезразличните граждани) държа да Ви уведомя, че явно не сте изобщо наясно с верния смисъл на това, което ние правим, което пък означава, че не сте се справила с тъй лекия текст за интелигентност, съдържащ се в нашия експеримент. "Тъй дългите писма", драга другарко, изобщо не са дълги ако се вземе предвид това, което те всъщност представляват, а те са нещо като лекции (беседи), насочени както към съзнанията на получателите си, така и - особено! - към съзнанията на гражданите; да, ние целим именно промяна в техните съзнания. От тази гледна точка погледнато се оказва, че нашите "тъй дълги писма" са твърде кратички популярно написани беседи по личностно, духовно и гражданско развитие на читателите на блога (и на гражданите, на младите хора най-вече), които са хиляди - и са пръснати по целия свят. Всяка тема, ако забелязвате това, е дискусионно поставена и предизвиква не само размисли у читателите си, но и дискусии между тях, които след това продължават в телевизионните предавания и къде ли не още. ...
Това са нещата, които искахме този път да доведем до Вашето знание. Ще се радваме, изрично подчертаваме това още веднъж, да ни информирате по надлежния ред за резултатите от Вашите размисли, те живо ни интересуват. Особено силно ни интересуват конкретните практически стъпки или действия, които сте длъжни да предприемете ако наистина сте успели да схването положението, в което се оказахте - в резултат от поредицата от грешки, които си позволихте да допуснете в последните няколко години. Та значи ще очакваме, намирайки се в необичайно вълнение, отговорите от всички Вас на въпросите, поставени в това наше поредно отворено писмо!
Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,
Виждате ли какъв превъзходен казус поднесе самият живот на възглавяваната от Вас институция? Имам превид важните моменти, които се съдържат в коментара на г-жа Мария Василева. Помислете сама: славната неуморна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (която няколко състава на Вашата комисия прекрасно познават, да не говорим за това колко много съдебни състави я познават не по-малко прекрасно!) в своето тъй недалновидно административно рвение двукратно опраска (уволни) г-н Ангел Грънчаров тъкмо за ония "престъпления", които сега МОН, в своите нови постановки, не само препоръчва на многострадалното учителско съсловие, но и го задължава, молим Ви се, да ги спазва безукорно, сиреч, задължава всички учители да правят тъкмо онова, заради което биде опраскан (уволнен) г-н Грънчаров, оказал се нещо като "ранно пиле", възвестило придошлата вече "министерска пролет" на СВОБОДАТА, така да се рече! Да, представяте ли си, уважаема доцент Джумалиева, г-н Грънчаров го опраскаха (уволниха) тъкмо за това, че си позволи лукса да се ползва от онази неотнимаема (по неговото дълбоко разбиране на философ и на свободно живееща, сиреч суверенна човешка личност) свобода, да, ама тъкмо г-жа директорката, която го опраска, стигна в момента на своето тържество (заради съдебно постигнатата с толкова много усилия "победа") до кошмарния конфуз самото МОН не само да разреши същата тази "проклета свобода", но и дори да задължи клетите учители поголовно до един от този момент нататък да бъдат не само свободни, но и да действат творчески, т.е. да се държат в часовете си като свободни личности, преставяте ли си колко великолепен е този казус за Вашата Комисия, уважаема госпожо Джумалиева?! Не съзирате ли сега как със съвсем просто, невъоръжено око се съзира от всички нас в какво непростимо заблуждение се оказа Петият разширен състав на възглавяната от Вас Комисия, постановил, че с явно дискриминиционните си действия спрямо г-н Грънчаров директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" "не била нарушила" принципите на правото и закона?! Оказа се, че не само че е нарушила принципите на закона и на правото, но е нарушила и тъй елементарните изисквания за уважение на учителската свобода, права и достойнство, които сега МОН, с новите си постановки, възвежда в ранг на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДПИСАНИЕ, регулиращо поведението на учителите в клас!
Ще се радваме, уважаема доцент Джумалиева, да направите нужното и да предизвикате по определения от закона процедурен ред преразглеждане на тъй бързо овехтялото абсурдно решение на Пети разширен състав на КЗД по казуса "Грънчаров-Анастасова"!
Ще се радваме, уважаема доцент Джумалиева, да направите нужното и да предизвикате по определения от закона процедурен ред преразглеждане на тъй бързо овехтялото абсурдно решение на Пети разширен състав на КЗД по казуса "Грънчаров-Анастасова"!
Уважаеми господин Председател на Върховния Касационен Съд,
В същото незавидно положение се оказа и ръководеният от съдия Борислав Белазелков състав на ВКС, постановил по същия този казус "Грънчаров-Анастасова" решение, намиращо се в явно нарушение на всички принципи и постановления не само на здравия разум, на правото и на справедливостта, но и на закона, т.е. приел оправдателна присъда спрямо противоречащите както на здравия разум, на правото, на справедливостта и на закона, така и на елементарния човешки морал действия на клетата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която по мутренския маниер опраска-уволни (със смехотворния "аргумент", че бил "абсолютно некадърен да бъде учител"!) учителя по философия и гражданско образование Грънчаров само защото този последният в поведението си на учител си е позволил лукса да се ползва от неотменните права на свободния, на отговорно постъпващия човек и учител, които сега МОН, след дълга агония на образователната ни система, прие най-после не само като съвсем естествени и неотменими, но и дори като ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за всички учители!
Молим, уважаеми г-н Председател на Върховния Касационен Съд, ползвайки се от законните процудурни правила на ВКС, да предизвикате преразглеждане на тъй куриозното решение на състава, ръководен от съдия Борислав Белазелков.
7 август 2019 г.
С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов,
упълномощен от групата небезразлични към проблемите на образованието граждани да води кореспонденцията с институциите)
Този текст, уважаеми приятели от общността на небезразличните граждани ви предлагам да обсъдите и да изпратите до упоменатите длъжностни и ръководни лица на властни позиции в нашите образователни и правозащитни институции. Ще се радвам да се възползвате от предложената от мен инициатива.
7 август 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Това написах и изпратих тази сутрин, приятели на моя блог! Желая ви приятно четене и приятни размисли и вам! Бъдете здрави! Нека да ви е прекрасен днешният ден! И тъй, капанът, в който се ооказаха клетите съгрешили по всички линии властници в пловдивското образование, щракна най-сетне, уважаеми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
5 коментара:
Дали тези, на които изпращаш писма жалби не те оставиха толкова дълго в обяснителен режим, за да разберат какви по- точно са идеите ти за реформи в образованието? И не помагат за връщането ти на работа, защото са гузни, че плагиатстват? Допускаш ли от нас да вземат идеи, толкова ли са зле? Не мога да си обясня така решителните им ходове: без разпределения и задължителен учебник?!
И как смятат настоящите учители и директори, в мнозинство като тези от ПГЕЕ, да се справят на сегашните си постове. Няма ли да стане по- страшно, ако на тези учители- зубрачи на учебници и на тези калинки- директори се даде такава свобода? Защото няма как да изчезнат от полето на образованието изведнъж!
Смяташ ли, че могат да бъдат преразгледани решенията на съда и КЗД по настояване на граждани?
Не, не смятам, че решенията на съда и на КЗД могат да бъдат преразгледани по настояване от граждани, но смятам, че самата образователна институция, която допусна крещящото по бруталността си самоуправство на директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", има цялата власт да обезсили нейните решения - и да възстанови положението каквото е било преди началото на директорските ексцесии...
А МОН за да си изпълни ролята се иска гаждански натиск, друг начин няма. Винаги когато властващите не си изпълняват ролята или си превишават властта, гражданите следва да ги вразумяват чрез натиск.
По другата поредица от въпроси отговарям ето как:
Дали тези, на които изпращаш писма жалби не те оставиха толкова дълго в обяснителен режим, за да разберат какви по-точно са идеите ти за реформи в образованието? И не помагат за връщането ти на работа, защото са гузни, че плагиатстват? Допускаш ли от нас да вземат идеи, толкова ли са зле? Не мога да си обясня така решителните им ходове: без разпределения и задължителен учебник?!
Отговарям:
Това, което ние искаме (и което аз от години правех в своята непосредствена работа като учител по философия) не е нещо неизвестно за света, това са неща, които отдавна са осъзнати. У нас обаче всичко се прави тъпо: хем изяждаме цялата сол, хом "ручаме жабетата" и прочие, пък после се виждаме принудени да се държим нетъпо, а нормално. МОН сега демонстрира това толкова закъсняло "свободолюбие" защото се убеди, че друг начин просто няма, че без свобода на учителите работите няма да потръгнат никога. Обаче свобода под инструкции или по задължение няма и не може да има. Сега всичко ще се изроди в пародия. Системата се крепи на тоталния контрол и на насилието. Тя отдавна се клати и агонизира. Сега е дошло времето й да умре.
И как смятат настоящите учители и директори, в мнозинство като тези от ПГЕЕ, да се справят на сегашните си постове. Няма ли да стане по- страшно, ако на тези учители- зубрачи на учебници и на тези калинки- директори се даде такава свобода? Защото няма как да изчезнат от полето на образованието изведнъж!
Сега ще стане както при последните години на Т.Живков, когато на работниците в тържествени условия връчваха хартийки, на които пишеше, че са "пълноправни собственици" на социалистическата държавна собственост. Смешна работа! Сега Стоянка Анастасова ще издаде директива всички подведомствени й учителки да почнат да се държат в часовете си като... Ангел Грънчаров, когото тя опраска само преди две годинки и половина. не се съмнявам, че тя е способна да направи това и дори ще изнесе реч, в която ще обясни, че това, което Грънчаров е правил навремето, е било неправилно, щото тогава Партията го е забранявала, но това, което сега сите вече ке правим, е правилно щот Партията го е наредила, нищо че е абсолютно същото! Разбира се, че нито Стоянка А., нито фенките й, ще са пригодни да работят в новите условия, но скоро те ще станат такива "демократки", че от тях никой нема да може да се вреди да каже нещо за демокрацията. Така е било винаги, така ще е и сега. Лъжи, лъжи, лъжи...
Публикуване на коментар