Докога ще развявате парцаливото и мръсно знаме на комунистическото безочие, за вас думата "срам" дали изобщо нещо значи?!

На 22 август т.г., т.е. само преди седмица, беше изпратено Ново писмо от Небезразличните граждани с позитивни предложения към някои от институциите; четири дни по-късно вече имаме отговор, представяте ли си колко експедитивни са този път властващите в пловдивското образование: Шефката на РУО-Пловдив пак смая небезразличните граждани с пословично интересен отговор?! На какво ли се дължи това бързане - и то при положение, че при други аналогични случаи (примерно с отворените писма на г-жа Славка Михайлова с прикрепена подписка на граждани нито РУО-Пловдив, нито МОН още никак не са реагирали, въпреки че минаха месеци откакто са получили документите (което значи, че явно и нямат никакво намерение да реагират както и да било!)?! Любопитно е да се разбере какво е основанието на тази загадка. След като в групата на небезразличните граждани поумувахме над нея, накрая стигнахме до следния отговор, който тия дни (след дообсъждането му в средите на нашата група) ще бъде предоставен на колегата-блогър и координатор на групата г-н Николай Димов за публикуване и за изпращане; аз тук публикувам само малък откъс от него (всъщност, решавам тук да ви предложа само финала на това твърде интересно писмо на небезразличните граждани):

... Спираме дотук. Още много може да се пише, но не виждаме смисъл. Оказва се, за жалост, че РУО-Пловдив очевидно обитава някоя друга планета, нямаща нищо общо с нашия тукашен грешен свят. Доста трудно е да се разговаря с тия всеотдайни труженици, които наистина явно немат никакво време да водят целебни, направо душеспасителни диалози с нас, небезразличните граждани. Но ето, за кошмар на тези същите труженици последният им шедьовър доказва правотата ни: трябва да се прави нещо за да бъдат "приземени" въпросните тъй трудолюбиви административни аскети, иначе казано, отново е актуален лозунга на непрежалимия др. Тодор Живков: "Приземяване, приземяване сега е нашият лозунг, уважами другарки и другари социалистически труженици!!!".

Е, ний това и правим, опитваме се да ви приземим поне малко, ала вий се дърпате, очевидно сте се модернизирали и демократизирали дотам, че за вас въпросният лозунг не е актуален, нали така излиза? Абе пълна лудница излезе нашият епистоларен диалог, това е положението, за жалост! И то може да бъде оправено едва след като седнем на една маса, може да не е непременно кръгла, и правоъгълна да е става и може, там, очи в очи, ще си поговорим донасита – докато най-сетне направим нужното да се разберем по всички въпроси.

Защото се видя, че с писма разбирането и комуникацията ни е прекалено трудна, невъзможна е даже. Ний ви правим добро като ви казваме нещата как изглеждат в нашите очи, вий се цупите и ни се обиждате, сякаш сте некакви непорочни праведници! Е, така повече не може да продължава, очакваме датата, на която ще се срещнем най-после, да се надяваме, че това наше писмо ще е последното; дай Боже да е така, ама знае ли се що още ни чака, какви други изненади е отсъдено да ни сполетят в таз наша тъй приказна страна, наречена неслучайно МУТРОЛАНДИЯ?!

Въпреки всичко очакваме да ни съобщите дата и час за среща в удобно и за нас време с оглед да започнем най-сетне своята „кръгла маса” по демократизацията-декомунизацията, до скоро!

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Омбудсман на Република България,

Уважаеми г-н Омбудсман на гр. Пловдив,

Умоляваме Ви, направете нещо с оглед да помогнем ексцесиите, произвола на самозабравилите се властници, беззаконията, безобразията в пловдивското образование да спрат час по-скоро! Ако продължите нищо да не правите в тази посока, това означава, че Вие лично искате нищо да не се променя, а за това ще Ви се наложи да поемете цялата отговорност за тях! 

Толкова е просто това, нима и него не разбирате?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo