"Новата политика" на МОН по отношение на учителската свобода пак била от типа "я ке те лажем, ти ке се правиш, че ми верваш"!

Вчера, навръх 9 септември 2019 г., посетих в качеството ми на гражданин (и на остракиран от системата учител по философия) сградата на РУО-Пловдив. С мен дойде един млад човек, представител на групата на небезразличните граждани, той се казва Ангел Ангелов, студент пред дипломиране в ПУ "П.Хилендарски". Вкратце ми се ще да разкажа какво се случи там, ще подбера най-важното.

Г-жа Киркова, Началничката, беше доста пременена (дали не презнуваше празника?!), тя не пожела да ни приеме (въпреки че сама преди време предложи този ден и час за срещата си с мен) на основание на това, че групата на небезразличните граждани не прие тази дата и предложи да се насрочи среща на друга дата (но аз вчера дойдох в качеството си на частно лице). От краткия ни разговор в предверието на кабинета й (там, гдето е секретарката) установих, че г-жа Началничката е настроена твърде войнствено, но не пожелах да влизам в дебати (в един момент тя употреби дори термина "шизофрения" по повод на това, че все пак съм дошъл въпреки че небезразличните граждани поискали друга дата, наложи ми се да я помоля да се въздържа да поставя медицински диагнози и пр.!). Като ми изкара копие на последното писмо от групата на небезразличните граждани, че те искат нова дата, тогава аз се съгласих да не смущавам повече душевния й мир, пък и тя през цялото време твърдеше, че била много заета, зер, иде нова учебна година, днес била имала многочасово съвещание с много директори (това обяснява че беше със съвършено нов тоалет!) и прочие. Помолих я, така и така съм дошъл, да получа поне аудиенция при инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова, тя заяви, че това вече можело да стане, е, отидох при началничката на философите в Пловдив и Пловдивско, с която си проведохме традиционния дебат, от който на г-н Ангелов в един момент започна да му става лошо, толкова напрежение и емоции има в нашите дебати! Не мога да възсъздам нашия разговор (нямам това време, след малко заминавам на работа!), ще кажа най-важното, най-поразителното.

Оказа се, че огласената от г-жа Киркова информация, че в някои населени места часовете по философия в различните училища, понеже са малко, били обединявани та да се получи поне половин щат, не била вярна, нямало такова нещо. Сиреч, на РУО-Пловдив и тази година не му пука, че тия часове ще бъдат водени от неспециалисти. Г-жа инспекторката била напълно спокойна, че неспециалисти водят тия часове, причината била, че те, за разлика от мен, били "изпълнителни" и "послушни"; те били кадърни, единствено аз не съм бил кадърен, нищо че тъкмо аз съм специалистът по философия. (Г-жа Кръстанова даже подхвърли, че моята руска диплома била легализирана от българските власти "неправилно" щот в документа пишело "философия", а не "учител по философия", което е сюблимно изказване - както и да го погледне човек!)

Личи си, че г-жа Кръстанова упорито не пожелава да признае като идиотщина и страшна излагация това, което тя и директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" сътвориха в своята тъй агресивна колаборация спрямо мен; такива неща като морал, съвест и прочие, оказва се, за тия две властнички не важат решително (нямам сведение и директорката на ТЕТ "Ленин" да страда от някакви угризения на съвестта заради стореното!). Аз пък си позволих да се пошегувам и да кажа, че продължавам да се надявам, че те двете в един момент ще преживеят известен душевен поврат, ще осъзнаят какво са сторили, ще изпитат погнуса, така да се каже, от самите себе си, от собствененото си така уродливо творение, на тази база ще ми се обадят, ще изкажат съжаленията си, ще ме помолят за прошка, ще преживеят, тъй да се рече, покаяние за стореното и пр.; тя ми заяви, че такава възможност била изключена, щото те, естествено, били "напълно прави", грях и вина за нищо не чувствали и прочие. Което, както и да го погледнем, е потресаващо, то е свръхчовешко, тъй да се рече! Самовлюбеността им (дължаща се на толкова измамното усещане за власть, т.е. за всемогъщество), иначе казано, е на такава висота, така ги е дрогирало, че те явно са неспособни да погледнат трезво на това, което правят - и което имаха дързостта да направят!

Попитах инспекторката кога ще се състоят нейните традиционни съвещания с учителите по философия (на които тя традиционно дава директивите си за това как е правилно да преподават!), предложих й да направим дебат, тя решително заяви, че не ще да ме допусне на тия съвещания, щото "колегите" не били виждали смисъл от подобни обсъждания, което, само по себе се, отново е потресаващо признание. И тук тя разви следната теория (щот аз не пожелах да разбера как така учители по философия решително не обичат дебатите, дискусиите!): аз самият по нейното възприятие съм бил философ, но не и учител по философия, Сократ също бил философ, но не учител, моят проблем, видите ли, произхождал от това, че като философ не съм се бил вмествал в тесните рамки на учителя по философия! (В нейното убеждение, явно, учителят по философия е нещо като чиновник, който стриктно бди единствено за изпълнението на това, което нарежда началството!) Поспорихме и по този пункт, но се оказа, че световете, които обитават нашите съзнания, са несъвместими, принадлежат не само на различни галактики, но и на различни вселени! Младежът, който присъстваше и внимателно слушаше, от вътрешно вълнение в един момент почна да му се вие свят, такива бездни се очертаха между мен и строго управляющата пловдивските философи началничка.

Оказа се, че прокламираната от Министъра на образованието "либерализация", в нейното възприятие, била съвсем мнима, нищо такова нямало, блъф било, че учителите вече били свободни самостоятелно да решават какво да правят, всъщност излиза, че "либерализацията" била нещо като хвърляне на прах в очите на народа. Аз, разбира се, не пропуснах да я поставя в тежко положение като й казах, че в светлината на "новите разбирания" на МОН за учителската автономия стореното от двете церберки на системата (имам предвид директорката на "ТЕТ Ленин" и самата управляюща инспекторка по философия) вече изглежда иначе, щот за това, което те така жестоко ме наказаха и изритаха от системата, сега вече е не само разрешено, то е вече и задължително, сиреч, МОН задължи с директива учителите да бъдат свободни! Не, немало такова нещо, аз "превратно" отново съм бил сфанал сичко, истината била, че тази "нова политика" на МОН била от типа "я ке те лажем, ти ке се правиш, че ми верваш". Този път аз бях потресен от наглостта на чиновниците от МОН, които наистина са способни всичко да изтълкуват наопаки - само и само да защитят своя интерес, сиреч, властта си! Та "либерализацията" и свободата на учителите била нещо като сапунен мехур, по думите на инспекторката. Он, мехурът, вече се би и спукал даже. Пак си имало сички салтанати, разпределения, планиране, отчети, контрол, сичко си имало според тъй приятния на бюрократите роден министерски сталинизъм!

И тук вече се отприщи нашият извечен спор, в резултат на което инспекторката в един момент се видя принудена да признае, че място за такива като мен, дето имаме претенцията да сме хем учители, хем да сме свободни личности, нема и не може да има в рамките на непоклатимата ни и социалистическа по същината си система на "образование". Иначе казано, директивата продължава да е: учителят требе да е роб, колкото повече е роб, толкова повече учителят, според разбиранията на бюрократите, е "добър", лошавостта му иде ако почне да си въобразява, че е личност, че има достойнство, че има на този свят "вредни неща" като морал, право, разум и пр., такъв учител вече губел качествата си да бъде "правилен учител", той трябва да бъде изритан като мръсно коте от системата, щото ако такива бъдат оставени, системата ще рухне и ще направи въпросните властващи цербери излишни и ненужни, а също така и вредни. Казах й аз тия неща, поради което инспекторката в един момент се изчерви от гняв - подобно на алените знамена, които днес веят другарите (зер, беше "празник", беше вчера 9 септември!).

А иначе инспекторката каза доста потресаващи неща, примерно това: абе, Грънчаров, разбери, учителите наистина имат пълна свобода, стига само да са "от наште", сиреч, да са доказали, че са с робски манталитет, докажат ли, че манталитетът им е робски, спечелят ли моето доверие, че са послушни и изпълнителни роби, те вече имат... пълна свобода, ний търпим пълната свобода само на ония "учители", които са доказали, че са роби, но не можем да търпим пълната свобода на нероби кат теб бе, Грънчаров, я го виж ти, ще ми иска той истинска свобода, тая нема да я бъде никогаш! Разбира се, предавам същината на тъй парадоксалното твърдение на г-жа инспекторката, тя никога няма точно с тези думи да го каже, но в същината си каза точно това! Да, повярвайте, точно тази беше същината на думите й! (Ако тя самата не е съгласна с това мое възприятие на смисъла на думите й, да заповяда в предаването "На Агората...", на което тя е кръстница, за да се развие там мисълта, аз обаче точно така сфанах думите й, като ме плесна по челото цялата мъдрост на тия нейни думи, аз щях да падна и затова, олюлявайки се от изтощение, си тръгнах, любезно разпрощавайки се с тържествуващата, с нанеслата последния си решаващ удар властваща особа.)

Е, имахме общото мнение, че нашите дебати са все такива горещи, в което нема лошо, е, лошото е това, че аз бях опраскан фактически заради тази моя лошавост, че обичам дебатите, и то, сакън, със самите властващи особи обичам дебатите, което, както и да го погледне човек, е наглост и дори нещо като светотатство, нали така? Правилно бях опраскан от тази гледна точка, нали така?! Здраве да е само, дано издържа, разбира се, установих вчера при визитата си в РУО-Пловдив, че никой не се притеснява особено от това, че може да загубя в тия изпитания и унижения не само здравето си, но и живота си, не, това, естествено, не притеснява никого, щот "социалистическият хуманизъм" не предполага да жалим отделно взетата личност (тя е нищо!), социалистическият хуманизъм може да жали лицемерно само колективни субекти - важното е, примерно, партията да е добре, народът да е добре, чалга-нацията да е в щастливо положение, "учениците като цяло" да са добре, властта най-вече следва да е добре, властващите требва да бъдат почитани, щот са свещени крави и прочие, тия са елементарните норми на социалистическия хуманизъм, на който е подчинено многострадалното българско "образование", с извинение.

Хубав ден ви желая! Закъснявам, нямам време даже да си проверя текста за грешки, допуснати от бързането! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo