Може ли един наистина нов политик и млад български гражданин да "проникне" безболезнено в нашенската политика?

Тази сутрин си позволих да напиша следното писмо до лидера на ДСБ в Пловдив г-н Йордан Иванов:

Здравейте, г-н Иванов!

Искам да попитам какво стана с нашето добронамерено предложение: Николай Димов да влезе в листата на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ като представител на гражданска квота, а пък моя милост евентуално (при липса на по-добър, на по-подходящ кандидат) да бъде издигнат за демократичен кандидат-кмет за някой от районите ан Пловдив? Не зная дали си давате сметка, но с това предложение ние просто тествахме демократичната коалиция относно това доколко тя е демократична, доколко демокрацията е нещо, което в коалицията се уважава по верния, по истинския начин.

Доколкото разбирам, не сте обърнали внимание на нашите кандидатури, отхвърлили сте ни без замисляне, това ли е Вашият отговор? Битката за навиране в листите още ли не е стихнала или стихна вече? Все "наши хора" ли се наместиха там?

Нима не разбирате, че точно по тази причина демократите станаха маргинали у Нашенско - заради кариеристите демократите у нас станахме маргинали, т.е., иначе казано, заради недемократичния манталитет на демократите (в партиите) ние, демократите, станахме такава екзотика. (Още когато Костов беше на власт аз открито предупреждавах за тия фатални последици, писах отворени писма, излезли в тогавашните вестници - ПРО И АНТИ и ДЕМОКРАЦИЯ - не само че не ми обърнаха внимание, но и дори ме изгониха от партията СДС тогава, обявиха ме за "враг" и на партийно събрание ме изгониха!)

Минаха повече от 20 години, сега с нашето предложение с Ники Димов откривам с ужас, че ситуацията е съвсем същата - нима нищо не научихте за тия 20 години?! Боже мили, как е възможно това?! Не осъзнахте ли, че листите трябва да се правят по нов начин - ако искаме с право да се смятаме за демократи?!

Не осъзнахте ли също, че е крайно време да осмислите що е това демокрация и да се опитате да действате съобразно идеята за демокрация?! Както и да е, питам и почти не очаквам отговор, защото добре зная, че едва ли ще реагирате някак, недиалогичността е точният признак за разпознаване на недемократите, на ония, които дори и да се афишират за демократи, изобщо не я разбират.

Разочарован съм, признавам си, въпреки че не съм несмислен оптимист, не очаквах такава мижава реакция на нашето предложение. Принуждавате ни да мислим за други варианти.

Въпреки че сте най-доброто в българската политика излиза, че също страдате от ония дефекти, от които страда и най-лошото в българската политика, което е отчайващо.

Благодаря Ви ако случайно реагирате на писмото ми! Бъдете здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

На което той ми отговори следното:

Г-н Грънчаров, това което става е че решаваме казуси по кандидатури и прочее. Държа връзка с момчето. Скоро ще стане ясно. Аз ще се застъпя за него.

Поздрави!

ОК! Благодаря! Попитах, щото той остана с впечатлението, че е отсвирен...

Съобщавам Ви, че ще дам гласност на това писмо, правя го не за да навредя, а за добро... гласността винаги според мен е целебна, за проблемите не бива да се мълчи...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo