Робът изживява само робство, възпитаван е само в робство, познава вкуса само на робството и само робство може да експортира към други народи със силата на оръжието
Димитър Бочев
... Мъдри, забавни и остроумни, книгите на Астрид Линдгрен имат милиони почитатели – включително и на родна земя. Почитателите на дневниците ѝ обаче едва ли ще се окажат така многобройни – не само на родна земя, но особено на родна земя. Земя, на която е популярно убеждението, че Русия е наш двоен освободител – веднъж монархическа Русия ни е освобождавала от турско робство и втори път съветска Русия – от фашистко робство. Всъщност и в двата случая робство в България няма, така че няма и от какво страната ни да бъде освобождавана. Тя и не е освобождавана – и в двата случая България е само заробвана=
Първият път – по-малко тоталитарно, а вторият път – съвсем тоталитарно, с един тоталитаризъм, който по ожесточеност не отстъпва на нацизма. Иначе не би могло и да бъде – и при двете нашествия съответно монархическите и съветските нашественици са били далеч по-несвободни от нас, освобождаваните. И в края на 80-те години на ХIХ в., и (особено) през 1944 г. руснаците са най-поробените хора на Стария континент, ако не и на планетата. А робът изживява само робство, възпитаван е само в робство, познава вкуса само на робството, разполага само с робство и само робство може да експортира към други народи със силата на оръжието – друго за експорт той няма, няма друго и заробилата го държава, която, интернационализирайки робския и заробващия си инстинкт (психологически инстинктът е един и същ), го е стегнала в униформа, въоръжила го е и го е упълномощила да окупира съседни и далечни чужди страни. Така мнимото освобождение закономерно се превръща в действително заробване.
Проблемът не е проблем само на Астрид Линдгрен. Всъщност най-малко проблем на Астрид Линдгрен е – тя своевременно е разпознала злото като такова. А разпознаването на едно зло е необходима предпоставка за неговото елиминиране, докато срещу неразпознато зло трудно се воюва. Проблемът е проблем по-скоро на България. Но и проблем на Европа, и проблем на света е. Проблематичността се корени в обстоятелството, че Съветският съюз никога никого не е освобождавал.
И монархическа Русия, и СССР, и унаследилата го постсъветска Русия никога никого не са освобождавали
Те само са воювали. Но дори когато са воювали срещу тирани, те са воювали като тираните, които винаги са били. Да прогониш един тиранин от една страна и да освободиш жителите на тази страна са две различни неща. Когато са били побеждавани, руските и съветските армии са се оттегляли да си ближат раните зад държавните граници на собственото си робство – когато са побеждавали, са разширявали границите на родния си деспотизъм, заменяли са в новозавоюваните територии едно робство с друго – чуждоземното със своето собствено, с руското или съветското. Което често се е оказвало и по-свирепо от старото. Така и през Втората световна война СССР не е освобождавал никого – освобождавали са само армиите на Великобритания, на САЩ, на Канада, освобождавали са бойците на френската и на норвежката съпротиви, освобождавали са и италианските, и гръцките, и дори, макар и условно, югославските партизани – за разлика от родните шумкари. Докато червеноармейците само са завоювали и поробвали държава след държава. Свобода носи само онази военна победа, която заменя диктатурата с демокрация. Докато военна победа, която подменя един тоталитаризъм с друг, се превръща в морално поражение. Такава победа не обслужва демокрацията – такава победа само преетикира, възобновява и продължава под нов етикет старото робство във времето. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар