Едно чудесно преживяване в нелекия ми живот на репресиран от мутренско-гербовашката власт и затова съвсем беден, дори мизерстващ български учител

Вчера със съпругата ми, с колегата-блогър Ники Димов и с един негов приятел бяхме на екскурзия, стигнахме дори до... Гърция и влязохме в нея, поразходихме се там, а след това стигнахме до събора в село Мамарчево в Странджа планина, селото се намира на 10-тина километра от турската граница. Там освен че се насладихме на много странджански песни и хора (заради Ники и приятеля му отидохме, най-вече Ники е най-горещ фен на странджанската певица Жечка Сланинкова, която пя там!), великолепният танцьор Ники през цялото време (повече от два часа) не само игра какви ли не хора, но и през повечето време води хорото с българскияа байрак в ръка! Моя милост беше там в ролята си на... оператор, заснех комай всичко, за жалост осветлението не беше на ниво (вечерта в тъмното се проведе концертът!), но поредицата от клипчета, заснети от мен, ще може да ги видите на канала на Ники в ютуб, а също така и в блога му (той в момента ги слага, снощи се върнахме към 3 часа през нощта!). Приятелят на Ники се оказа също голям патриот като него, а също и любител на българските хора, той също доста време не само игра, но и води хорото (е, налагаше се да си почива - щото не е младеж като неуморния Ники!). Ето какви неща публикувах вчера във фейсбук в движение по време на пътуването, а някои от тях ги добавих (или ще добавя след малко) тази сутрин (някои от тях пък ще взема от страницата на ники във Фейсбук):



Ники Димов: С кого отиде в древна Елада? 😏

Ангел Грънчаров: Ники Димов, със съпругата ми, с Ники Димов и с набора Радо... :-)







Легендата за вечния свиленградски мост Мустафа паша



ЗАБЕЛЕЖКА: Сложих това заглавие (Едно чудесно преживяване в нелекия ми живот на репресиран от мутренско-гербовашката власт и затова съвсем беден, дори мизерстващ български учител) защото тия дни, съвсем честно казано, ме цепи главата от сполетялата ме грижа: как ще мога да живея в София след като там ще бъда на половин заплата, без квартира, оказва се, занапред, в тежките зимни условия, ще бъда и без най-скромните средства за съществуване (фактически ще получавам заплата, равна отново на минималната!), при това аз като учител по философия все пак трябва да имам известно спокойствие, та да мога да си върша качествено и съвестно работата - както съм свикнал, как обаче да имам това спокойствие при описаните по-горе (съвсем бегло) крайно тежки житейски обстоятелства?! Та в този контекст следва да се разбира вчерашната авантюра с екскурзията ни чак до Гърция, която проведохме по инициатива на приятеля и колегата Ники Димов, който при това, забележете, съвсем безкористно финансира това "мероприятие", сиреч, плати бензина със свои пари (понеже аз още не съм взел заплата, а няколкото прекарани дни в София и в пътувания ме разориха съвсем!) имаме уговорката с него да дам своя дял за пътните разходи някога, едва когато имам финансовата възможност за това! Пътувахме с колата на Ники, той и шофира, не зная, не мога да си представя как издържа хем да шофира, хем с часове да играе народни хора това наистина неуморно и толкова необичайно, бих си позволил да кажа дори благородно момче, на което при това му пука за приятелите си - и гледа да им помогне поне с каквото може. Толкова засега. Прощавайте, че ви занимавам с моите "съвсем лични проблеми" около толкова принудителното ми преместване на работа в София, но на мен, кой знае защо, ми се чини, че проблемите ми не са съвсем лични, знам ли дали не греша, кажете вие, ако изобщо ви пука де?!



На едно място в блога си (разказвайки нещо около своята тъй незначителна и чисто лична история) се принудих да напиша по този повод следното пределно гаднярско послание към всички вас:

Пардон, вие всичките сега сте заети да мислите и да обсъждате проблемите на... Миролюба Бенатова, уволнената от телевизията журналистическа звезда, тя, горката, се била принудила да стане таксиметрова шофьорка, представяте ли си каква трагедия е това?! Къде ти ще имате време да се замислите поне малко за някакъв си там гонен вече пета година и то "като империалист" (от властващите пловдивски мутро-гербовашки бюрократи в образованието) напълно "незвезден" български учител по философия и гражданско образование, който заради тия репресии в момента е в още по-унизителното унизителното положение от онова, което беше о вчера (бях доскоро нощен пазач и работих за минималната заплата от 430 лева!)! Много ви моля да ми простите нахалството че се опитвам да ви отклоня от тъй вълнуващите и сърдечни мисли за горчивата и направо тръгична съдба на Бенатова с моя тъй незначителен случай! Все пак как така ще мислите за такива незначителни... "червеи" като мен, къде ти да може да се сравнява някакъв си там многогодишно репресиран учител по философия с тъй бляскава телевизионна звезда като самата Бенатова?!

Моля смирено да ме извините за тази нечувана моя наглост и ви призовавам да не се възмущавате прекалено заради непростителната ми дързост да ви отклоня от размисли и разговори на великата Бенатова, за която всички до един се чувствате непременно длъжни да откликнете (което изобщо не е лошо, впрочем, напротив, свидетелства за вашето тъй чувствително и хуманно гражданско съзнание!)!

Приятни размисли и дискусии около положението на Бенатова ви желая, мен ме оставете, за мен изобщо не е нужно да губите време да мислите, майната ми на мен. Защото аз, повтарям, съм... "прост червей", я тя не просто е човек, тя наистина е... звезда, а вие за други неща освен за звезди, тъй да се рече, немате време да мислите, за маловажни и незначителни неща като мен и моята съдба на репресиран не от вчера учител немате време да мислите, камо ли пък да говорите, да обсъждате!

Приятен ден в изживяването на сърдечните ви болки за съдбата на Бенатова ви желая, драги тъй сърдечни човеколюбци, пардон, тъй сърдечни звездолюбиви хуманисти! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo