Ще ви кажа, приятели, нещо много интересно, от което може да се направи извода за това, че Божието провидение винаги е с и до нас.
Тоест че Бог винаги ни помага - макар често изобщо да не си даваме сметка за това (но за пък въпреки това е добре да правим своите опити да го разбираме, да го осъзнаем!). Ето за какво става въпрос, ето какво ми се случи на мен тия дни:
Които четат постингите ми в блога и във Фейсбук добре знаят, че в момента съм в тежък период: на 60 години ми се наложи да напусна града, в който живях в последните близо 35 години - и да намеря работа и препитание в друг град, в София. (При това проблемът е в това, че работата, която намерих, хем е временна, само за 6 месеца ще замествам титулярната учителка по философия, излязла в отпуск по майчинство, при това на половин щат, ще бъда с половин заплата само, което ме обрича на голяма мизерия, предвид това, че ще трябва да наема квартира в столицата.) Не крия, че съм много раздвоен по повод на това, което ми се наложи да направя - и не съм сигурен, че взех правилното решение; защото в Пловдив около мен или по-скоро във връзка с моите борби с разпищолилите се властници в образованието възникна една група от хора, нарекла се "група на небезразличните граждани", сега излиза, че аз напускам внезапно борбата, която с тези хора подехме - борба за промяна на печалното статукво в пловдивското образование и на отношенията в общностите, занимаващи се с образование (по посока на тяхната либерализация и демократизация, т.е. декомунизация, казано с една дума!). Някои от приятелите ми публично ме обвиниха, че съм дезертирал от отговорностите си (например младият колега-блогър Ники Димов зае такава позиция!), други обаче ме насърчиха, казаха ми, че съм постъпил разумно - като един вид съм избягал или дори "емигрирал" в София.
Е, аз почнах работа, ала съм доста раздвоен дали постъпих правилно, на момента дори съжалявам за решението си, смятам го за неразумно, в други моменти съм склонен да се самооправдавам. Тия неща, тия съмнения са донякъде естествени като се вземе предвид възрастта ми, навиците ми, естеството на заниманията ми (аз съм предимно мислещ и пишещ човек, не смея да се нарека "писател" щото предимство отдавам на учителстването, на живото общуване с младите, така при мен е било през целия ми живот, а "писателите" са отдадени, вероятно, единствено на писането!). Да не говорим за материалната страна на въпроса: цепи ме главата от мисли за това как ще оцелеем със семейството ми с моята половин заплата при положение че съпругата ми, също учителка (макар и по английски и по начална педагогика), също като мен (и заради мен!) беше фактически остракирана от системата, уволниха я внезапно малко след като опраскаха мен, и до ден днешен тъй сплотената директорска мафия умишлено, с репресивна цел я държи безработна, а като капак на всичко преди две седмици и синът ми буше уволнен (той е на 30 години, политолог по образование, но работеше каквото дойде, с оглед някак да живее, не е семеен още!) Такива работи, ето сега в този контекст какво ми се случи.
Преди години някакъв напълно непознат човек внезапно откликна на мой призив за финансова подкрепа за издаването на нова моя книга и я подпомогна със значителна сума, почти достатъчна за издаването й. Този човек тогава ми рече, че прави този жест, като в замяна от мен ще иска някаква услуга "когато му дойде времето за това". Бях и тогава в нелеко положение и се съгласих. Признавам си, въобразих си тогава, че този човек нищо чудно да е някакъв... бандит, иначе казано "бизнесмен", тия две неща у нас често съвпадат, сиреч, най-вероятно е богат човек, чудно ми беше само това какво той ще описка от мен в замяна. Ето, точно в тия така напрегнати за мен дни (като капак наа всичко имах проблеми с адвокати около окончателното оформяне на жалбата ми в Европейския съд за правата на човека - понеже мее притискаше изтичането на срока за подаването на жалбата!) моят тайнствен "спонсор" се обади по имейла и ми каза, че е дошъл момента да му се реванширам за жеста и поиска от мен да му... редактирам написана от него книга, представяте ли си?! Да, в тия години той писал книга, сега ми връчи ръкописа и ми поръча дори да направя предпечатната подготовка, каза, че ми бил имал доверие, че ще свърша качествено тази работа, а като капак на всичко заяви, че е готов, независимо от това, че беше спонсорирал издаването на една моя книга, пак, моля ви се, ще ми плати известна сума за работата, която сега ще положа за него! (Не крия, отдъхнах си като разбрах какво иска от мен, щото на моменти се плашех, че ще поиска нещо неприятно и дори забранено, престъпно и знам ли какво още, нещо опасно, така да се каже!)
И така, аз сега, в този напрегнат за мен период (въпреки колебанията ми дали постъпих правилно продължавам да правя нужното да се установя някак в София и да имам нужното спокойствие за да мога да си водя качествено, на нужното високо занятията, както съм свикнал!) на мен ми се наложи да започна работата по редактирането на ръкописа на този тайнствен за мен човек, чието име изобщо не зная. Но това, което за мен е направо равносилно на чудо, е че точно в деня, в който бях направо напълно разорен финансово (месеци наред работих за заплата, по-ниска дори от минималната!) и не можех дори да си позволя разходите да пътувам до София, този човек ми изпрати част от хонорара за редакторската ми работа, е, да не си мислите, че ми е изпратил кой знае колко много пари, прати ми 200 лева, но те за мен бяха направо спасение! Извиних се на човека, че не мога направо (поради заетост и много проблеми около преместването ми в София) да пристъпя към редактирането на ръкописа му, но ето тия дни лека-полека започнах работа. При това, представяте ли си, книгата му се оказа много интересна и дори е написана хубаво, приятна е за четене! (При това книгата, нещо като роман, третира и духовните проблеми на човека, които са ми присърце не от вчера!)
И ето, аз тия дни почнах работа по текста и си върша работата с удоволствие, въпреки заетостта ми с други, мои неща (да речем, писането на този именно постинг, но не можах да се въздържа да не го напиша понеже съм свикнал всяка сутрин да пиша нещичко в блога ми).
Та така, виждате ли как Бог се грижи за нас, помага ни, на мен като "гръм от ясно небе" ми паднаха тия спасителни 200 лева хонорар, без които направо щях да загина в крайната ми мизерия, в която съм изпаднал. (С тях доживяхме до заплатата ми, която, макар и отвратително мизерна, ще взема съвсем скоро - но тя свършва много бързо, веднага след като платя сметките, а като капак на всичко имам да плащам и заеми от приятели, с които платих разноските по загубеното съдебно дело и на съдия-изпълнителя, на който репресиращата ме властница с висше удоволствие ме даде, за да ми отмъсти колкото се може по-жестоко!)
Такива работи. Това исках да ви кажа. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар