Защо дори и млади хора напоследък срещат невероятни затруднения в търсенето на подходящата "половинка" - или на "единствения човек до себе си"?

Вчера с Ники Димов бяхме на два пъти на ранчото ни, където продължаваме да работим (имаме обаче проблем, някакви птици изкълваха свежо поникналия разсад!). Снощи поседяхме до късно там (с нас беше съпругата ми), поговорихме си, наистина е много приятно вечер сред природата, радвахме се на хубавато време и на приятния разговор. Ники ми казва (след като ме посети в училището в София, в което преподавам и беше свидетел как върви работата там, присъства на занятията в няколко учебни часа) да продължавам да работя в София въпреки материалните трудности и притеснения (на половин заплата съм, а съпругата ми още не си е намерила работа!), обещава сам да продължи да се занимава с ранчото, наистина това момче изобщо не се плаши от работата. (Нещо повече, Ники на мен оставя по-лесната работа, а само той работи с лопатата - защото всичко иска да го свърши сам и то най-качествено!) Между другото, като стана въпрос, съм длъжен да кажа отново: ако някой друг човек, пловдивчанин, иска да се включи в нашата задруга и да участва в нашия експеримент за земеделие в градски условия, да заповяда, да се свърже с Ники (в блога му има всички данни за връзка с него) или с мен, хем ще помогне в работата на Ники, хем ще види колко хубаво е човек да не скучае вечер и в почивните дни, а да се занемава с нещо наистина добро и полезно, хем ще има и конкретна полза когато произведем някакви зеленчуци и пр.!

Като си тръгнахме за в къщи (ние със съпругата ми си тръгнахме с колата, бях с с колата защото с нея карам вода за поливане на разсада в големи бутилки), Ники с колелото си ни изпрати до нашия блок за да си поговорим още малко и да уточним някои работи около съвместните ни инициативи. Той беше купил една кутия храна за котето, към което много се е привързал, често му купува храна, нашето коте един вид мина на негова издръжка, приятелят пое издръжката му предвид моите и на семйството ми затруднения (освен че съпругата ми още не може да си намери работа, никъде из Пловдив и Пловдивско не е вземат независимо че има и специалност английски език, което е показателно за умишления, за чисто репресивния характер на безработицата й, от известно време и синът ни е безработен, понеже фалира фирмата, в която той работеше). В разговора ми с Ники в един момент без да се усетя казах, че на котето е привършила котешката тоалетна, че трябва синът или аз да му купим такава тия дни. Като чу това импулсивният Ники както си беше с колелото мигновено пое към... хипермаркета (викаше пътьом: "Отивам а купя тоалетна на котето!"!), аз по телефона го молих да не прави това (понеже с колелото е трудно и да бъде докарана!), той обаче настояваше да купи; ето, наложи ми се аз да ида след него до хипермаркета с колата; тъкмо отидох и Ники вече излизаше от магазина не с един, а с два чувала котешка тоалетна! И като капак на всичко беше купил и парче... луканка, каза ми, че ни я подарява! Ето какъв рядък човек и приятел е Ники, аз лично, признавам си, такъв всеотдаен човек и приятел не бях срещал досега в живота си! (Дълго време спорихме с Ники, аз исках да му дам обратно парите за тоалетната на котето и за луканката, не, по никой начин не можах да го убедя!) Той просто има много добро сърце и с каквото може помага не само на мен, а и на други хора е помагал: да, от рядка порода и много благороден човек е този младеж!

Аз съм подхвърлял и друг път, но и сега ми се струва за подходящо да кажа отново: онази жена, която успее да спечели сърцето на Ники, убеден съм, че ще бъде най-щастливата жена на земята! Ники е млад, умен е, образован е, добър е, хубавец е, работлив е, с тия безценни качества ще постигне много! Прекрасен е! Заслужава да си намери добра девойка, да си намери млада жена с добро сърце, с която, вярвам в това, ще бъдат много щастливи! И ще си постигнат заедно мечтите!

Пиша тия неща с надеждата поне с каквото мога да му помогна. Аз си падам малко фантазьор. Знае ли човек какво може да стане в този наш тъй вълнуващ и тайнствен живот? Представете си, като пиша тия неща за Ники, те стигнат благодарение на Мрежата до някоя, да речем, майка, чиято дъщеря все още не е омъжена. Да допуснем тя каже на дъщеря си, че има такова всеотдайно активно, работливо, усмихнато, инициативно и добро момче като Ники. Момичето ако се впечатли какво пречи да потърси информация за Ники било в неговия блог, било в моя? Правя тази "реклама" на приятеля си Ники неслучайно, тя има чисто личностен характер и има за цел да помогна две добри човешки същества, които са си така необходими, именно Ники и бъдещата му съпруга, да се намерят и... останалото вече ще стане от само себе си!

Аз от години в своя Център за развитие на личността HUMANUS съм консултирал какви ли не хора по какви ли не въпроси, помагал съм на много хора, та на Ники ли няма да помогна?! За жалост, нещо неприятно става, защото не само Ники, но и много други млади хора като него, образовани, свестни, работливи, успели младежи, са ми се оплаквали, че имат затруднения с намирането на "човек до себе си", на партньор в живота, на същество, което е достойно да дарят с любовта и нежността си. Коя е причината за тези затруднения аз точно не знам, но имам своите си обяснения. Нищо чудно днес да направя запис на предаването "Изкуството да се живее" по Пловдивската обществена телевизия тъкмо по този важен според мен проблем, нищо че вече съм го поставял пред зрителите неведнъж. Даже сега се сещам, че нищо не ми пречи след малко да отида във фейсбук-групата МЪЖ ТЪРСИ ЖЕНА И ЖЕНА ТЪРСИ МЪЖ (така са я нарекли там!), скоро не съм я посещавал (регистрирах се с тази цел, да помагам на разни хора като консултант, да участвам в тамошните дискусии!) и да направя публикация там със следното съдържание (примерно):

Уважаеми дами и господа,

Аз съм философ по образование, цял живот съм бил преподавател по философия в гимназии и в университета, също така съм писател, написал съм много книги. В последните години се занимавам с т.н. "философско консултиране", една интересна инициатива, на която се отдадох: всъщност философското консултиране е чисто духовно, личностно консултиране, цели да помогне личността в нравствено отношение, за корекция на погрешни представи за нещата от живота, твърде разпространени, за жалост, в обществото ни. Моля само да не си помислите, че пиша това с цел реклама, не, съвсем друга ми е целта: интересува ме мнението ви по един твърде важен, по моя преценка, проблем. А именно: защо става така, че дори и млади, умни, интелигентни, добри, добре изглеждащи (да не кажа красиви!), добре образовани, работливи, борещи се всеотдайно да постигнат успех в живота, дори одухотворени хора или личности срещат невероятни затруднения в търсенето на подходяща "половинка", на девойка или жена, с която да си допаднат, да се сближат, да се обикнат, да станат сериозни партньори в живота, да създадат семейство и прочие?!

Да, имам предвид това, че дори и млади мъже напоследък, по моите наблюдения (в консултантската ми практика също имам много такива случаи!), срещат такива затруднения, ето, и в тази фейсбук-група съм чел доста дискусии по тия въпроси, двата пола взаимно се обвиняват в какво ли не, в несериозност, в "наклонности към материализма", в не знам си какво още; но фактът си е факт, този проблем съществува. И тъй, ето въпроса в кратка форма, който ви отправям: Защо дори и млади хора напоследък срещат невероятни затруднения в търсенето на подходящата "половинка" - или на "единствения човек до себе си"? Много ме вълнува вашето мнение, но понеже не обичам разговорите по "общи теми", иначе казано, не харесвам "общите приказки" (теоретизирането), ви предлагам един текст, в който съм разказал накратко един конкретен казус, става дума за един прекрасен, по моето възприятие, млад човек, който от доста време ми говори, че е "без жена до себе си", поради което много страда; да, той не успява да срещне онази жена, в душата на която би пламнала искрата на любовта, щото "връзките за секс" са нещо друго, а той обаче търси нещо истинско, сериозно; това също е прекрасно, че той залага тъкмо на истинските неща, а не на фалшивите. Такъв е Ники, колега-блогър, с когото от известно време предприемаме какви ли не съвместни инициативи и дори се сближихме, станахме приятели. Та значи публикувам този текст, моля да имате търпение да го изчетете, пък ще се радвам да откликнете и да кажете какво мислите по проблема, който поставих по-горе. Вашето мнение, уверявам ви, силно ме интересува! И ще съм ви пределно благодарен ако честно го споделите с мен и с останалите хора в групата!

Прощавайте за безпокойството, което може да създаде моята публикация, дано обаче това, че ни се налага да мислим по тия така важни чоешки въпроси не ви се вижда "крайно неприятно и напълно излишно безпокойство"! 

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Желая ви успехи в живота! Желая ви да бъдете истински щастливи през целия си живот!

Това написах там. И ще дам линк към настоящата публикация. Да видим дали ще има някаква реакция и изобщо какво ще се случи. И на вас желая същото, което пожелах по-горе на членовете на упоменатата фейсбук-група; за да не се повтарям излишно, приемете пожеланието ми към тях и към себе си! До нови срещи!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo