Предложение за провеждане на спешна благотворителна акция, показваща има ли такъв лукс като човечност в средите на образователните властници

Тази сутрин ми се наложи спешно да напиша и да изпратя следния документ до институциите:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

До г-н Руси Атанасов Баташки, директор на СУ "Цар Симеон Велики",

До г-жа Светлана Стефанова Попова,

директор на Професионална гимназия по строителни технологии "Пеньо Пенев"

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До г-н Красимир Вълчев,

Министър на образованието и науката,

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаема госпожо директор на Професионална гимназия по строителни технологии "Пеньо Пенев",

Уважаеми господин директор на СУ "Цар Симеон Велики",

Както вече имах възможността да Ви уведомя в устен разговор, уважаема г-жо Киркова, поради умишлено (с репресивни и остракически мотиви, тъй да се рече) създадената невъзможност да си намеря работа по специалността философия (и гражданско образование) в Пловдив и Пловдивско ми се наложи да потърся учителска работа в гр. София, където бях назначен и започнах работа като учител по философия и гражданско образование в една гимназия. Да, но бях назначен на място, което е на половин щат, с половин заплата, а аз в София нямам квартира, налага ми се да пътувам, т.е. оказа се, че с тия мизерни доходи аз просто няма как да просъществувам в гр. София. От друга страна съпругата ми, начална учителка, която също така е и магистър по английски език, очевидно заради мен е подложена на същото остракиране, тя все още е безработна въпреки че кандидатства за всяко обявено работно място по нейните специалности в Пловдив и Пловдивска област. Мисля, че репресията спрямо мен и моето семейство мина всички норми на приличието, ако за такова в случая изобщо може да се говори!

Аз се принудих да работя в София, но съвсем естествено е при тия условия за (не)съществуване, които имам там, да продължавам да си търся работа в Пловдив, където съм живял цели 36 години. Тия дни виждам, че има две вакантни места (на хонорар обаче!) в Професионална гимназия по строителни технологии "Пеньо Пенев" и в СУ "Цар Симеон Велики", във всяко от тези училища часовете по философия са по 200. Обявени са, както казах, като лекторски. Което означава, че едва ли някой правоспособен учител ще бъде икономически съблазнен да изпълнява тази толкова унизително нископлатена работа.

Вие прекрасно знаете, че аз лично, а след това и групата на небезразличните граждани многократно предлагахме на МОН въпросът с обидно ниското заплащане на лекторските часове да бъде решен в спешен порядък. Това, естествено, не стана до този момент, което означава, че на властващите шамани от МОН изобщо не им пука, че тези часове по философия (пък и по куп други учебни предмети!), както обикновено става, ще бъдат водени от неспециалисти, сиреч, качеството на обучението на учениците ще бъде на срамно ниско ниво, т.е. с огромен негативен ефект върху съзнанията им, т.е. те навеки ще презрат и намразят философията (или каквото там друго им преподават разните неспециалисти!). Както и да е, същевременно аз още миналата година предложих в рамките на съществуващата нормативна уредба да се направи възможното с оглед правоспособни преподаватели да имат интерес да водят тези часове (понеже сега правоспособните преподаватели по философия стоят като мен безработни, а пък часовете се водят от... Сулю и Пулю, нищо чудно в някое училище по селата и чистачките да се изязяват като „философки“!). Сиреч, констатираме нетърпима аномалия (МОН обаче пребивава в блаженото спокойствие на пълната, на тоталната безотговорност!). Аз тогава предложих различните училища с философски часове под половин щат да обединяват часовете си с оглед да се получи поне половин щат натовареност, т.е. часовете да бъдат заплащани справедливо, недискриминационно, не толкова обидно мизерно.

Преди известно време в един сайт прочетох интервю, дадено от Вас, уважаема г-жо Киркова, в което Вие заявихте, че това нещо вече сте били започнали да го правите, т.е. да обединявате лекторските часове по даден предмет от раазлични училища, та да се получи поне половин норматив, т.е. за да стане така, че правоспособни учители да имат интерес да водят часовете. Да, но след това г-жа Кръстанова, инспекторката по философия, ми заяви в разговор с мен, че това всъщност това нещо било само „медиен кьорфишек“ (или, ако предпочитате, „партенка“!), то още не се било правело, т.е. аз наистина в момента нямам яснота дали се прави или не се прави, но все пак добих усещането, че вероятно се прави, но само за „наши хора“, а за такива като мен, дето сме „ненаши“, естествено, не се прави.

Ето сега аз Ви предлагам по този конкретен казус да опитаме да направим нещо рационално, а именно часовете по философия в тези две училища да бъдат обединени, още повече че и двете училища са общински, те са от една и съща община, което няма да предизвиква кой знае какви трудности от административно-финансово естество. Много Ви моля да предложите тази идея на двамата директори с оглед на това седмичното разписание да се направи така, че часовете да е възможно да бъдат вземани от един и същ преподавател. Аз вече подадох документите си и в двете училища със смътната надежда, че ще мога да се върна на работа в Пловдив – понеже наистина в София съществуването ми ще бъде невъзможно и крайно унизително, а и убийствено за здравето ми. Надявам се, че в този случай чисто човешката страна при Вас няма да бъде пренебрегната или игнорирана така решително – както това стана при други случаи (примерно когато директорката на славната ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ ме даде на частен съдебен изпълнител с оглед да ме опраска и финансово, да ме глоби с огромна за моите възможности сума, Вие прекрасно съзнавахте колко грозно е това отмъщение от нейна страна, но си замълчахте благоприлично!).

Изпращам писмото си и до Вас, уважаеми г-н омбудсман. И при Вас се надявам този път чисто човешката страна да получи тъй дългочакания приоритет пред всички останали недотам прилични съображения – и ще помогнете тази благотворителна, така да се каже акция, тази акция на милосърдие да бъде осъществена в спешен порядък. Смятам, че ме познавате добре и знаете, при положение, че на капитулирам здравословно в кошмарните условия, в които съм поставен, аз няма да се откажа от борбата си за справедливост и хуманност, т.е. отказа Ви да помогнете случая да се реши позитивно и в интерес на учениците ще ме принуди да предприема вече нови протестни действия, този път в София, пред централата на МОН и дори пред сградата на Министерския съвет.

Моля, уважаема г-жо Киркова и уважаеми г-н Стаматов, не приемайте това писмо като заплаха, а само като предупреждение. Нещата загрубяха и съвсем не са безобидни. Между другото, прочее, вече подадох жалбата си срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, за което голяма, направо неоценимо мощна заслуга имате лично Вие двамата – и г-н Министъра, разбира се, защото през последните години на епични репресии и титанични битки разпищолитите се властващи образователни бюрократи не направихте нищо за да умиротворите, примерно, тъй войнствената и крайно своенравна директорка на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“.

С голямо вълнение ще очаквам уведомление за предприетите от Вас действия за позитивното и в интерес на учениците решаване на поставения в това писмо казус. Уверявам Ви, учениците от двете училища имат голям интерес обучението им по философия да бъде качествено, водено от съвременно мислещ и компетентен човек и специалист по философия.

25 септ. 2019 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo