Небезразличните граждани днес изпращат възвание по случай началото на учебната година

Разбрах, че по инициатива на колегата-блогър Ники Димов групата на небезразличните граждани е написала обръщение или възвание по случай първия учебен ден, получих го за мнение, казах си мнението, допълних нещо, ето малък откъс от документа, която в пълния си вид, да се надяваме, ще прочетете още днес в блога на колегата Ники Димов, очаквайте появата му там:

До учениците, учителите, родителите и образователните мениджъри (директорите, инспекторите, властващите чиновници) в свидното ни отечество,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-жа Милена Дамянова, Председател на Парламентарната КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

ДО МЕДИИТЕ

ПРАЗНИЧНО ВЪЗВАНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми ученици, учители, родители, образователни мениджъри,

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема госпожо Председател на ПКОН,

Уважаеми г-н Министър,

Ние, небезразличните граждани, искаме тъкмо на първия учебен ден на учебната 2019-2020 да ви кажем някои истини, които, по нашето убеждение, са ни съдбовно необходими. Защото българското образование се намира в състояние на перманентна криза от десетилетия, с която е непростимо да се примиряваме. Ще се обърнем към всички вас поотделно:

Уважаеми ученици,

Неслучайно към вас се обръщаме най-напред. Заради вас съществува образованието, заради вас съществуват училищата. Вие, така да се каже, сте "най-важните". Добре е да осъзнаете вашата роля и задача. Молим ви, не бъдете страхливи и малодушни, а станете смели – и небезразлични към проблемите в българското образование. Недейте да мълчите когато срещате неправди. Напротив, бунтувайте се, съпротивлявайте се на неправдите и несправедливостите. Търсете истината неуморно! Не допускайте да станете мижитурки – и безлични, малодушни страхливци! Правете нужното да се ползвате от плодовете на свободата - за да се радвате на пълноценен живот. Защото друг начин за това няма, свободата за човеците е разковничето, ключът към разгадаването на всички загадки. Училищата не са фабрики за безличности и за презрени роби, а място, където младите биват посвещавани в тайнствата на свободния, на отговорния, на духовно съдържателния, на смисления живот. Млади хора, направете нужното да помогнете на своите учители да си изпълнят тъй великата мисия. Защото те се нуждаят от вашата подкрепа, стимул и насърчение! Още много неща искаме да ви кажем, но всичко няма как да бъде казано, затова се ограничаваме с тия няколко изречения. Защото сме уверени, че останалото, на тяхна основа, ще постигнете сами! Можете да го постигнете, повярвайте в себе си!

Уважаеми учители,

Същото, което казахме на учениците ви, се отнася в още по-голяма степен за вас самите. Срамота е учителите да са малодушни, страхливи, примиряващи се с всички неправди. Непростимо е учители да изневеряват на своята така велика духовна мисия. Престъпление е учител да допусне да стане подла мижитурка, която нехае за своето назначение в живота. Не допускайте властта да ви подхвърля подаяния – за да купува вашето покорство. Още много неща искаме да ви кажем, но всичко няма как да бъде казано, затова се ограничаваме с тия няколко изречения. Защото сме уверени, че останалото, на тяхна основа, ще постигнете сами! Можете да го постигнете, повярвайте в себе си! ...

(ЗАБЕЛЕЖКА: Останалото ще прочетете в блога на колегата Ники Димов.)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo