Представена публикация

Призив за човечност

Една благородна човешка инициатива в помощ на Ангел Грънчаров Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и пи...

четвъртък, 5 септември 2019 г.

Ще успеете ли да убиете един български учител - един учител по философия в Пловдив?


Искам накратко да разкажа за най-големия си проблем в момента, който в някакъв смисъл е и ваш проблем: това, което сполетя мен, във всеки момент може да се стовари със страшна сила и върху главата на всеки един от вас - не си мислете, че имате пожизнени гаранции да се спасите от такава една възможност.

До 20 септ. т.г., т.е. само след две седмици изтича 6 месечният срок, в който имам право да подам жалба срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Изправен съм пред избора: дали да го сторя или да се откажа от тази възможност?

Знаете, в последните пет години водих тежка съдебна битка срещу разпищолили се властващи бюрократи в пловдивското образование, които (освен че съм учител по философия и гражданско образование, отличаващ се със съвременен и новаторски подход в обучението на моите ученици, горещ привърженик съм на идеите на т.н. "демократично училище", аз съм и най-активен блогър, в това число и политически, също така съм водещ на предавания в Пловдивската обществена телевизия!) ме подложиха на чисто политически по естеството си репресии тъкмо заради това, което неуморно правя, а именно всекидневно се боря за промяна в закостенялата система на нашето социалистическо по естеството си държавно образование.

И на това основание аз по най-грозен мутренско-сталински начин бях на два пъти опраскан (уволнен) от училище по най-обидния за мен параграф ("липса на качества да бъде учител, "изобщо не става за учител", иначе казано имах честта да ме обявят за "пълен некадърник"!), т.е. изритаха ме като мръсно коте от училището, в което вече бях работил 17 години!

Принудих се да водя пет години (!!!) тежки съдебни дела (въпреки че съм инвалидизиран, с тежко сърдечно заболяване!). Съдът при първото ми уволнение отмени заповедта за уволнението ми, но при второто уволнение (станало малко повече от година след възстановяването ми на работа) жадуващите реванш другарки-опрасквачки (действащи по височайше нареждане, под насърчителния поглед и с изричната санкция на управляващата страната ни ченгесаро-мутро-комунисто-милиционерска власт!) се постараха (въпреки че отново спечелих съдебното дело на ниво Окръжен съд!) да намерят нужните връзки и спечелиха делото на последната инстанция, именно ВКС!

В резултат на което аз бях "по законен" и "справедлив" начин лишен от своите преподавателски права, сиреч беше ми отнето правото на труд, което (при здравословното ми състояние) застраши и правото ми на живот: принудих се, за да не умра от глад, да стана... нощен пазач! Да не говорим за това, че в тази скандална история бяха потъпкани най-грубо моите фундаментални човешки права, именно правото на свободно изразяване (заради публикациите в блога ми за властовия произвол, на който бях подложен, фактически ме уволниха; ако си бях мълчал, ако бях не учител-личност, а учител-мижитурка, още щях да си "добрувам" в образованието!), фактически ми беше забранено и да мисля свободно, да имам свое лично разбиране, свой собствен подход като учител (уволниха ме защото съм привърженик на друга, различна от официалната технология на обучението!), т.е. варварски потъпкаха и моето право на свобода на мисълта и прочие.

Това вкратце е същината на моя безпрецедентен казус, при който самозабравили се властници си позволиха да се погаврят с един неудобен за тях български учител. Интересно е също така да се отбележи, че нито една институция в свидното ни отечество, включително и тези, които са създадени за да бранят правата на работещите и на гражданите (като Инспекция по труда, ТЕЛК, Комисия за защита от дикриминация, омбудсман на Пловдив и на България, съд, синдикати, Парламентарна комисия по образование и наука и пр.) не застана на моя страна, не ме подкрепи, а всички вкупом, подобно на глутница бесни псета, се нахвърлиха върху мен, аз останах съвсем сам в своята тъй обречена и самотна борба!

Поразително обаче е, че дори и гражданите, дори и пловдивчани, дори и родителите на моите ученици, наблюдаващи всеки ден на какви кошмарни гаври бях подложен, напълно безучастно гледаха сеир, не посмяха да се обадят, не си мръднаха пръста да ми помогнат - с нищожни изключения, разбира се!

И така, аз тия дни трябва да реша какво да правя, времето изтича: дали да подам жалба в съда в Страсбург - или да се откажа от тази последна възможност, която ми е останала? И още едно нещо трябва да реша: сам ли да подготвя документите или да се обърна към способен адвокат, водещ такива дела?

Което обаче не мога да си го позволя по напълно понятни причини: нямам нужния финансов ресурс, работя в момента едва колкото да се издържам, на минималната заплата, съпругата ми, също учителка, също беше уволнена на два пъти по време на моите граждански протести за свобода в образованието и против репресиите срещу свободомислещите учители-новатори - за да отмъстят на мен уволниха и нея (да, в Пловдив има директорска мафия, която действа безпощадно!).

Ето тия два основни въпроса имам да реша в близките дни - защото времето изтича. Имам в тази връзка и един въпрос: готов ли е някой, който е сведущ, който разбира, да ми помогне в подготовката на документите за съда в Страсбург? Трябва срочно да се подготвят документите щото времето вече е твърде малко! Аз усилно поработих в тази посока в последните месеци, но да ви кажа, в един момент се отчаях: има планина от документи по всичките тия съдебни дела, които водих (общо четири!), просто вече нямам сили да се справя сам, изчерпах си и силите, и търпението, и всичко! На път съм да капитулирам, да не говорим за това, че съвсем съм зле здравословно: от безсънието на работата ми като нощен пазач клетото ми болно сърце от известно време е в още по-тежко състояние, едва издържам вече.

Нито една от правозащитните организации у нас не ми протегна ръка, даже ония, които ги молих за помощ (Хелзинкския комитет примерно!) даже не благоволиха да ми отговорят на молбата!

Това е положението. Намирам се в последния етап на своята обречена борба. Загубя ли възможността да заведа дело в Страсбург ще загубя и последната си надежда - и в крайна сметка смисъла да живея. (Заслужава ли да живее човекът, чието достойнство е унизено, е потъпкано по толкова грозен начин?!) А имам още близо пет години до възрастта за пенсия, която, естествено, едва ли ще доживея, едва ли ще достигна - при всичко, което ми се струпа на главата в последните години!

Остракиран съм жестоко от образователната система: като подам документи за учителско място по философия (правя това всеки ден, и в Пловдив, и в София подавам документи!), директорите на училища даже не благоволяват да ме повикат на "събеседване" (интервю), независимо от това, че имам най-висшата за учител степен на квалификация, именно т.н. Първи клас-квалификация".

Това е положението. Пиша това, въпреки че предварително знам, че няма да има никаква реакция от никого. Помощ отникъде не чакам вече...

Пиша тия неща само и единствено за да документирам случващото се - нека поне бъдните поколения да знаят как беше убит един български учител, един учител по философия в Пловдив - убит беше от царящото в страната ни пагубно безразличие (безчувственост)!

Което по моето дълбоко убеждение е признак за страшна деградация на човечността, е признак за тоталното обезчовечаване в свидното ни отечество!

Бъдете здрави! Желая ви хубав ден! И приятно мълчание ви желая: зер аз не чакам да реагирате някак, не е и нужно да се излагате да се преструвате, че сте човеци...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

5 коментара:

Анонимен каза...

Защо не си отворите частно философско училище, щом смятате, че знанията ви са полезни и търсени? Нека пазарът определи кое е ценно и кое - не. САМО на свободния пазар може да се вярва.

Анонимен каза...

Единственото което може да получите от съда в Страсбург са пари. Но за какво са му пари на един идеалист? За него са важни идеите. Или когато са във ваша полза не тказвате и материалните блага?

Анонимен каза...

Ако ще търсите реабилитация, справедливост и обезщетение, гледайте да не изпуснете срока. За да не съжалявате после.

Анонимен каза...

Тук става на въпрос не толкова за пари, а за рехабилитация и справедливост!
В. Гр.

Анонимен каза...

Имам приятел адвокат. Мисля,че за 400 лева на час може да свърши работа.