Какво да правя?

И така, както съобщих вече, изправен съм пред следния избор: в понеделник, т.е. след два дни, или да замина в София (където в едно иновативно училище ме поканиха да започна работа като учител по философия), или да остана тук, в Пловдив, на своя, така да се рече, боен пост - защото, както също е добре известно, аз от години водя една самотна и обречена борба с разпищолили се представители на местната, на тукашната властваща образователна бюрокрация. Не знам как ви звучи така представения казус, но за мен лично той е нелек, нещо повече, това за мен е един изключително тежък избор. За неразбиращите ще се опитам да поясня защо е така (правя го защото, от друга страна погледнато, във въпросния казус има огромен възпитателен и нравствен смисъл, а аз, като учител по философия, по тази именно причина не мога да го подмина без длъжното внимание).

Получи се великолепно преплитане на различни моменти, кой от кой по-съществен и значим. Трябва да взема предвид много неща, фактори, обстоятелства, основания, цели и прочие. Не мога да постъпя само прагматично, не мога да си позволя да се водя единствено от личния си интерес. Аз съм идеалист и затова ми се наложи да се сблъскам фронтално не само с разпищолилите се представители на властващата пловдивска образователна бюрокрация, но и с психологията или по-скоро с манталитета на примиреността (с робския манталитет, с манталитета на мижитурките!), който, за жалост, е твърде много разпространен тъкмо в образователната сфера - и по тази причина води до толкова фатални последици. От няколко години насам съм жертва на произвола на властващите бюрократи, който мина всякакви граници - и по тази причина ме принуди в крайна сметка да се обърна с жалба даже в Европейския съд по правата на човека (в последните години в съдебната област нещата така се влошиха, че вече с пълно право можем да кажем, че в България няма правосъдие!). Отдадох много сили в тия борби (не само съдебни!), опитах се да повлияя на общественото мнение, в резултат се роди съвсем спонтанно движението на небезразличните граждани, което в момента упражнява натиск за започването на отдавна предложената от мен "кръгла маса" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в пловдивското образование. Ако точно в този момент аз "изчезна", "спася" се в София (за да доживуркам някак до пенсия!), стореното ще ме опозори, нали така, може да се изтълкува като измяна, като бягство, като дезертиране?! Ако остана обаче, ще пожертвам себе си: животът в тия борби и унижения ме съсипва, аз плащам със здравето си, т.е. ако остана, това неминуемо ще доведе до моята гибел (аз наистина съм на предела на силите си!). Да, така е, защото аз всеки ден съм принуден да посрещам кой от кой по-подлите удари на разпищолилите се представители на т.н. директорска мафия в Пловдив (подавам документи за всяко едно вакантно учителско място по философия, на нито едно място не ме вземат, дори и на местата, за които няма други кандидати, пак не ме вземат - за да покажат, че за тях такива неща като закони изобщо не важат, тия самозванци си мислят, че стоят над закона!).

Например тия дни съм подал документи за учителски места в три пловдивски гимназии, едната от които е пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", т.е. моето училище, училището, в което съм работил толкова много години - и от което бях изритан по недопустимо грозен начин. Ако замина понеделник в София, ще се окаже (точно в понеделник трябва да се решат тия назначения за пловдивските учителски места по философия!), че аз наистина съм дезертирал. От друга страна съпругата ми, горката (тя също е учителка и също беше опраскана, също беше уволнена от директорската мафия, тя също е безработна - и то заради мен, заради моите борби и протести!), от вчера насам ми говори, че според нея трябва без замисляне да зарежа всичко в Пловдив и да бягам да се спася в София, а покрай мен в София ще може да се спаси и тя, милата! (Заедно ще можем да си наемем лека-полека и квартира!) Ето я вечната битка на дълга с... порива към лично щастие (с личния интерес), която придава мъчнотията на този предимно нравствен казус, който трябва да решавам в предстоящите два дни. (В момента съм на работа и преди малко колегата, който смених, ми заяви, че ако аз си тръгна така внезапно, ще му се наложи и на него да напусне - защото докато ми намерят заместник на колегите ще им се наложи да работят извънредни смени, а това е изключително тежко и неприятно!) Та значи трябва да взема предвид много фактори, от какво ли не естество: а какво ще стане с ангажимента ми към зрителите на Пловдивската обществена телевизия, заминаването ми в София ще доведе до това и двете водени от мен предавания да загинат?!

Аз трябва да взема разумно и добре мотивирано решение, а аргументите ЗА и ПРОТИВ почти се уравновесяват по тежест. Какво да правя? Как е разумно и добре да се постъпи в такъв случай?

Приятелите ми дават различни съвети - според ценностите, които доминират при този или онзи. (Имам различни приятели, дружа с личности, които имат различни духовни, нравствени, ексистенциални настройки.) А какво ще стане с нашето ранчо, с колегата-блогър Ники Димов имаме участък земя, който работим заедно - ето дори и за това трябва да помисля! ще ми се пръсне главата от вчера, т.е. от момента, в който от софийската гимназия... (няма да кажа точно коя: правя го по напълно понятни причини!) ми се обадиха и ми заявиха, че имат желание аз да заема учителското място по философия при тях. Ще мисля до понеделник, живот и здраве да е да оцелея до понеделник!

Имам желание (независимо дали ще замина или няма да замина) да напиша и изпратя обръщения към училищната общност на моето училище (ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив) и, на второ място, до учителите в града и областта (с някои от тях съм работил, примерно с колегите от гимназия "Парчевич" в Раковски). Искам да им кажа някои важни неща. Пишейки тези неща, ще си доизясня собствената позиция. И ще взема крайното решение. Примерно защото има и един такъв момент: вече доста време не съм влизал в класна стая, а това на мен лично ми влияе двояко: от една страна нараства копнежа ми, желанието ми да работя своята работа, работата, за която имам призвание (учителската), от друга страна си давам сметка, че неупражняването на една работа, и то толкова сложна, каквато е учителската, човек се отпуска, което означава, че ще му се наложи да се "стяга". Започването на работа на едно ново място винаги е изпитание, адаптирането към работа и то в друг град е нелеко изпитание, което за моята възраст може да се окаже дори катастрофа. Щото аз съвсем не съм склонен да си надценявам силите и възможностите. (Настоящата ми работа като нощен пазач въпреки че ме съсипва, в някакъв смисъл е "безделническа", значително по-лека е от учителската, но пък от друга страната съзнанието, че съм принуден да оцелявам в такова едно унизително положение ме съсипва допълнително: все пак съвсем друго ми е и призванието, и дълга, и квалификацията, и всичко!).

Спирам дотук. Въпреки че темата е благодатна откъм смисъл. Хубав ден ви желая и приятен уикенд! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo