Дали да приема предложението да започна работа в София - "центърът на просветата"?

Днес от една гимназия в София ми съобщиха, че са решили да ме изберат за техен учител по философия. Трябва да реша дали да приема предложението.

Работата е там, че мястото е временно, за 6 месеца само, по заместване, при това е половин щатна бройка (половин заплата). Интересно е, че заместник-директорът на това училище, които ми се обади, ми рече така: от папката с кандидатстващите избрахме вашите документи, решихме най-напред на вас да предложим това място; в Пловдив и Пловдивско даже и в най-последното селско училище даже не разглеждат документите ми, очевидно това игнориране-остракиране на кандидатурата ми се дължи на обстоятелството, че Пловдив в момента е европейска столица на културата, няма що, а пък София очевидно е изостанала в своето културно развитие! :-)

В понеделник трябва да се явя на новото си работно място в това училище, т.е. имам време да мисля и да решавам до понеделник. Дадох съгласието си, поех ангажимент, но преместването ми в София е свързано с решаването на доста проблеми, единият от които е че тям трябва да си търся и квартира, поне една стаичка, да има къде да преспивам. Да, такива големи грижи се стовариха върху побелялата ми глава в последните години, в които съм подложен на репресии и на гонения от страна на самозабравили се властници на пловдивското образование, изживяващи се като крепители на мутро-милиционеро-комунисто-гербовашкия режим (не търпящ личности, знаем, той се опира предимно на т.н. "калинки"!)

Решението ми да ида или да не ида да работя в София включва и това какво ще стане при едно мое преместване в София с моите борби за промяна в пловдивското образование, покрай тях, знаете, се образува групата на небезразличните граждани, дали пък заминаването ми в София няма да се възприеме от някои от тях като бягство, като отказ от борбите ми, ето и това трябва да взема предвид. Изобщо изборът ми няма да е лек в предстоящите два дни. За всеки случай започнах да търся квартира, някаква стаичка, която да взема под наем, ако някой може да ми помогне с информация за такава квартира, ще му бъда благодарен.

Толкова засега. Простете, че ви занимавам, но за мен това е вълнуващо, възможността отново да се върна в образованието след като по такъв грозен начин бях изритан (опраскан по типично мутренския маниер!) от него за мен е нещо много важно и вълнуващо.

Приятна вечер ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo