Публикацията със заглавие Начало на диалог по въпроса "До какво води (не)безразличието към собствената участ?", всъщност съдъръжащото се в нея писмо от един млад човек (31-годишния "Seximir Seximirov" вчера беше обсъдена от зрителите в предаването "Изкуството да се живее": виж Запис на предаванията "На Агората.." и "Изкуството да се живее" както са излъчени на живо във фейсбук. Там също така беше обсъдено второто писмо на г-н "Seximir Seximirov", което още не съм публикувал в този блог (поради извънредната си заетост с други неща не ми остана време за това!), ето, тази сутрин решавам да публикувам и него, а също така, най-сетне, и аз да дам своя отговор, да направя своя коментар; ето ги тия две писма в нужната последователност:
Привет, философ Грънчаров,
Нямам нищо против да публикувате в блога си какво съм писал, както и да го обсъждате в предаванията си, както намерите за добре. Нарочно засега ще запазя анонимност или ще използвам този псевдоним, защото наистина смятам, че ако се разбере истинското ми име, това ще ме злепостави в обществото, сред колегите ми, сред познатите ми, сред студентите ми, сред шефовете ми и т.н. И да, прав сте, че в БГ-я личното мнение и пространство не се уважава особено и един ден тези мои мисли могат да бъдат ползвани срещу мен да бъда унищожен дори.
Относно как мисли "поколението на свободата", това е енигма за мен, защото от човек до човек има огромна разлика. Но нека да започнем от там как мисля аз. Аз мисля, че сега имаме много придобивки, които биха били немислими за соца, като техника, бърз интернет (един от най-бързите в Европа, поради това, че имаме оптични гръбнаци на мрежите), затрупани сме от стоки и продукти, презадоволени сме (особено по-богатите или поне средната класа) материално, но нещо кардинално липсва или е сбъркано. Не знам как да го опиша, затова ще използвам това, което най-близо ми идва на ум, съобразявайки се с ограниченията на човешкия език, който ползваме и мозъка ми. Накратко: липсва ни ДУША. Не в буквалния смисъл, ясно е, че всички си имаме души. Според мен даже и животните имат души, макар и по-примитивни, а и сред хората има души в различен етап на развитие. Но живота ни е прекалено бездуховен.
Нека да почнем с жените, понеже тази тема сега ми е по-интересна. В наши дни виждам 2 типа жени: такива, които са "лесни" и такива които са работохолички и се занимават само с работа и ще останат стари моми, освен, ако изведнъж не се усетят, че трябва да живеят и живот различен от работата. А аз търся нещо по средата. Имам си гадже, с което си задоволявам сексуалния нагон и което покрай това задоволяване, независимо от предпазните средства, един ден сигурно ще ми роди и дете. Смятам я за тъпичка, ограниченичка, но все пак в нея има и нещо миличко и добричко, иначе нямаше да оцелеем заедно вече почти 2 години: аз не търпя зли жени. Обаче, един ден сигурно ще ми пръке тъпички деца и аз ще трябва да гледам и тях и нея, защото по много неща е като дете по манталитет и мисли елементарно. Има и една друга, към която съм имал апетити, която е умна, работохоличка, само за работа мисли, ама ме отблъсква именно заради това. И тя е материално независима като мен, докато гаджето ми не е, тя трудно си намира работа и трудно се задържа, концентрацията ѝ е трудна даже, вятърничава е. Да, ама познай коя от двете предпочитам за гадже. Тази, която все пак "дава" и полага повече усилия да има личен живот с мен. За другата, освен работа и работа и обвързаност с техните, друго няма. Не смятам да ставам поп, че да не правя секс изобщо (аз съм католик, нашите попове нямат право на жени). Сигурно и аз съм си виновен, щото не полагам големи усилия да избирам сред повече жени, щото съм си в зоната на комфорт на сегашната връзка и не ми се разваля и от мързел.
Ако сте забелязал, мъже след 40-50г. възраст изглеждат далеч по-стари от жени на същата възраст. И това не е само защото жените са по-склонни да си поддържат външния вид. Явно жизнената енергия на мъжете изтича по-лесно: дали ще е в секс, дали ще е от пиянства, от ядосване (най-вече), от по-високата средна температура, обуславяща по-голяма скорост на химични процеси, но броя жени над някаква пределна възраст винаги е по-голям от броя мъже. Не знам дали имаме повече акъл от тях, но със сигурност умираме по-рано в средния случай. Освен това, аз като човек с познания по математика и информатика и ИТ и мрежи и машинно обучение, ще дам награда на някой да ми каже какво точно значи "по-умен". Това, че имаш концентрация, математически и логически интелект и евентуално пространствена ориентация и лингвистичен интелект, или интелект във философията и в хуманитарните науки, не те прави задължително по-умен, защото интелекта е сигурно хиляди видове, от които ние знаем много малко. Може уж тъпичкото ми гадже да е по-умно от мен в други неща, в които аз съм профан, например в това да ме манипулира понякога и да играе пиески. А иначе довчера не знаеше как се готви фасул, нищо че е завършила техникум за готвене.
Има теории, че Бог ни е дал да живеем до 120 години, но ние масово не успяваме, защото не живеем правилно, а дори и тия, които искат да живея правилно, не знаят как и в крайна сметка пак се провалят. Бях чул, че създателят на джогинга в Америка бил умрял на 50 и нещо .... по време на джоггинг (каква ирония). А и вечен живот не ни трябва, защото вечния живот е в отвъдното, а не тука. Тук сме временно, колкото да изпълним някоя мисия. Коя ми е моята мисия в живота? Да си предам знанията на други хора, да науча нещо от други хора, да си бъдем полезни взаимно, да имаме оргазми (не само буквално, физически оргазми, но и духовни и умствени: да се изкефиш, че си се сетил нещо, че си сътворил нещо интересно). Тук сме като на тренировъчен полигон да трупаме опит, а после Бог ни праща или на друг полигон или пак на тоя полигон на поправителен или на довършителен изпит (будистите го наричат прераждане, а в католицизма го наричаме Чистилище, което обаче може да заема още хиляди форми, не задължително тленни). Защо наблягам на това, че трябва да си пазим енергията? Ми щото си я губя. Живея неправилно и го усещам. Ама като гледам не съм само аз така, ако това може да е утеха. Масово хората са така, остаряват рано.
И вие сигурно веднага ще си помислите: гледай го тоя на 31, а си мисли за остаряването. Ми моята мацка като е на 25, а се вживява на тая тема много повече, какво да кажа. Няма да навлизам в странностите ѝ и че има нещо като хипохондрия. Но това е често срещано: "младите" масово "страдат" от странни неща: кой хипохондрик, кой мързеливец, кой другата крайност: работохолик: рядко са "златната среда". Щом цяло едно поколение се лашка масово в крайности, то може да се каже, че има сериозни дисбаланси в средата, в която живеят.
С един мой даскал по математика в унито си измислихме закон, че колкото по-умни стават устройствата и компютрите, толкова по-тъпи стават хората или Ум(Хора)+Ум(Компютри)=const. И има нещо верно, да ви кажа. Сега всички киснат у социалните мрежи, които уж трябваше да правят хората по-близки, а май става обратното: дистанцират ги. Липсва живия контакт. Понякога ми идва да си строша смартфона и да мина на някоя стара нокия. Аз съм правил граф базирани системи за управеление на бази от данни, нещо подобно на което седи в гръбнака на фейсбука. Досещам се до голяма степен за техническите подробности и математическите модели, които са залегнали в него. И като човек си казвам: това не може да ни донесе голяма файда от духовна гледна точка. Напротив, ще ни натика в свят на аватари на собственото си аз, живеещи по чужди измислени правила, в ограничен свят. Ще пострада творческото начало. Ще ни натикат в патрица, ще бъдем тухли в стена или чаркове в механизъм, който е много по-смотан и нисш от това, което можеше да бъдем, ако повече слушахме душата си и Бог.
Май търсим Бог не където трябва. Той не е навън: не е в префанцунените църкви и катедрали или в изрисуваните икони и статуи. Той е в душата и съзнанието ни, Той е в нас. А ние западняците все тръгваме да оправяме външния свят, преди да сме оправили вътрешния си свят още. Ще цитирам едно апокрифно евангелие на Тома, което официално не е в Библията, но според мен би трябвало да е част от нея:
3. "Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,
3. "Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,
птиците на небето ще са там преди вас.
Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.
Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност."
Ние не познаваме себе си и сме в бедност. Евангелист Тома, Боговдъхновен, ачик ни го е казал, а ние се правим на "дръж ми шапката". Явно хората сме достатъчно "тъпи", че да правим простите неща сложни. Аз като се занимавам с наука, понякога правя същото, като пиша някоя научна статия. Нещо простичко, ама много простичко, дето можеш да го кажеш с 2-3 изречения, ама вместо това пишеш статия пълна с цитати, модели от дискретната математика, компютърен прототип и накрая заключение и бъдеща работа. Не ви ли се струва, че хората по принцип си живеем във фалш и имитация и се кефим от това, че си придаваме излишна важност? Изграждаме свят, пълен с духовни липси, защото не познаваме себе си и сме в духовна бедност. И лошото е, че в училищата никой не ни учи как да познаем себе си. Тук сигурно ще ми възразите и ще кажете: ама за какво тогава са часовете по психология, например. И какво сме научили от училищната психология??? Сега даже не се сещам как изглеждаше учебника. Липсва ни нещо в това общество, още от самото начало. Нещо във фундамента. Вие сте ескперта в тая област, вие кажете какво.
Айде, че написах текст като за половин малка научна статия, а няма да ми го индексират и реферират в скопус, ха ха ха. Айде, със здраве.
Поздрави, "Seximir Seximirov"
Здравейте, г-н "Seximirov",
Първо Ви благодаря за разрешението да дам пълна гласност на нашата кореспонденция! Аз също съм убеден, че въпросите, които обсъждаме, няма начин да не са интересни (и полезни) и за други хора, по тази причина е глупаво да крием това, което сме си казали (написали). Разбира се, в случая главното внимание е насочено към Вашата личност - и към Вашите разбирания (и размисли). Извинявайте, че едва сега намирам време да Ви отговоря, напоследък съм претрупан с каква ли не работа, това не ме оправдава за закъснението, но да Ви кажа: издавам две списания, работя по тях, като капак на всичко в последните дни ми се струпа главната работа по изготвянето на една жалба до Европейския съд по правата на човека, вярно, аз не съм адвокат, но понеже в случая съм жертва на най-арогантно потъпкване на правата ми от нашите образователни властници, от властниците в сферата на образованието, ми се наложи сам да си пиша жалбата (след като я подготвя, ще я дам да я види и специалист-адвокат, за да внесе нужните корекции и добавки). Та ако съм недостатъчно вглъбен в проблемите, които Вие поставяйте, знайте, че това се дължи на обременеността ми с тия толкова досадни неща, в които съм принуден да се занимавам напоследък.
А иначе ми е много приятно и интересно да чета Вашите писма, те наистина поставят изключително важни за всеки човек проблеми, по които се налага много да разговаряме. Ще се постаря да бъда пределно кратък, но държа да не пропусна онова, което си заслужава да бъде изтъкнато и обсъдено непременно.
Казвате "презадоволени сме..., но нещо кардинално липсва или е сбъркано", давате и своя отговор "липсва ни ДУША... животът ни е прекалено бездуховен". С тази Ваша "диагноза" не мога да не се съглася, поздравявам Ви, че по свой път сте стигна до такова заключение, длъжен съм при това да Ви кажа, че изключително добре философствате, за "техничар" (грубо казано), се справяте направо перфектно с философстването, което е похвално, длъжен съм да констатирам това, щото е справедливо. Но самият факт, че сте осъзнал и дори диагностицирал така ясно проблема, показва, че за Вас лично този така разпространен недъг на нашето време не е така страшен - Вие лично, с осъзнаването му, сте направил решаващата крачка към справянето с него. Това нещо, именно бездуховността, ако важи, по вашите думи, за представителите вашето "поколение на свободата", то важи в не по-малка (а може би дори в по-голяма!) степен за представителите на моето поколение, които, така да се рече, сме в някакъв смисъл "продукт на социализмо-комунизма". Аз искам тук само да добавя следното, което е важно по моя преценка, т.е. ще ми се да поставя следния въпрос: в какво се изразява най-вече тази т.н. бездуховност, която е така разпространена? Бездуховният човек е с твърде неверни, объркани ценности, за него материалното има не само приоритет, но и власт над живота му, нали така? на второ място на бездуховния човек му липсва адекватно съзнание за самия себе си, той, примерно, най-вече не знае, не разбира що е да си човек? (На тази база и хал-хабер си няма от това що значи да си мъж, що значи да си жена и пр.!) Искам да кажа, че всичките му представи за тези неща се съвсем сбъркани, неверни, неадекватни спрямо истината и реалността на самия живот. Примерно, такъв бездуховен човек кардинално не разбира (няма просто как да разбере!) що е това свобода, а пък свободата е тъкмо онова, което задава "човешката същност", разбирате ли колко страшно нещо е това? Съзнанието на бездуховния човек по тази причина е обрасло с какви ли не, коя от коя по-неверни и по-коварни илюзии, нямащи нищо общо нито с естеството на живота, нито с естеството на човека. Той не просто "витае в облаците", не, това решително не може да се каже, той по-скоро, подобно на къртица, е сляп за истински важните неща - понеже е затънал и рови с муцунката си там долу, в ниското, в почвата, в калта, тъкмо както правят къртиците (между другото Адът нали трябва да е накъде там, долу, в най-ниското, там, докъдето може да се падне?!), е, този тъй наречен "чисто материален човек" дълбае винаги по посока към Ада, сиреч, пропада все по-ниско и по-ниско. Но най-коварното е това, че този т.н. масов бездуховен и материален съвремен човек (олицетворяват типа на консуматора!), понеже кардинално не е наясно с това що е свобода, прави глупост след глупост, той неадекватен, единствено донякъде чувството (интуицията) го кара да напипва някои що-годе истински неща, но общо взето животът на такива по същество не само е прекалено жалък, той също така е най-вече трагедия (нищо че те самите това нещо едва ли някога ще го исъзнаят - и признаят!). Та нещата са значително по-сериозни от това както Ви се струват на Вас лично в момента, на мен ми се искаше да подчертая ето това, вярвам, че донякъде го сторих. Та изводът от казаното какъв е? Ето този е: не само "поколението на свободата" е крайно зле с разбирането на свободата (говоря за ситуацията у нас, в България), но е нас българинът изобщо си позволява да живее с абсолютно неверни представи за живота, произтичащи от тъй гибелното неразбиране на свободатата, свободата за масовия българин продължава да е една напълно непонятна загадка, към която при това той се отнася с пълно безразличие (което е вече непростимо, щото има фатални последици!). Толкова по този пункт, че инаме по него може да се напише цяла една книга, аз тук съм принуден само да маркирам щрихите на проблема.
Минавате по-надолу към тъй важния проблем за жените - и, респективно, за мъжете (за нашите мъжки реакции спрямо жените). Аз току-що казах, че неразбиращият свободата, живота и човека нещастник няма как да разбира и що е това жена, що е мъж, какво означава да си жена, какво означава да си мъж и прочие. Е, разбира се, той има някакви представи, които обаче са напълно неверни и куриозни даже. Поради което си и страда, нали така? Аз говоря в случая за мъжете, техния случай е твърде тежък, а давате ли си сметка каква е ситуацията в тъй капризното, подвластно най-вече на емоции (страсти, капризи) женско съзнание?! (Разбира се, длъжен съм това дебело да го подчертая, е пълно с мъже, които изобщо, ама изобщо не си изпълняват своята мъжка роля и отговорност в живота, те, горките, изобщо не са наясно с тази роля и отговорност, имат съвсем крива представа и за нея, поради което се държат именно като смешници - и като пълно нещастници!) Та нещата са изключително сериозни. Разбира се, че не само училището, не само университетът, но и обществото като цяло у нас изобщо не си изпълняват своята роля в просвещаването на младите и на човеците изобщо (в подготовката им да търсят съдбонно важните истини за живота и човека!), семейството, на това основание, също не може да си изпълнява ролята (самите бащи и майки нерядко са завидно тъпи, с извинение, те са значително по-тъпи и по-аморални... простаци и простачки в сравнение със собствените си деца, които обаче се стремят да догонят родителите си в това отношение, нали така, превете си сметка сам колко е трагично положението в това отношение?!). И как тук може да се разплете тъй заплетената ситуация? Налага се много да се мисли, също така се налага да се чете. (Прав е в това отношение колегата Желев, който в предаването констатира, че най-фундаментални познания за човека и живота младите следва да получават от четенето на художествена литература, на романи и на поезия, но как да става това в нашенските условия след като учителките по литература у нас - едно много вредно племе! - успяха с титанични усилия да отвратят кардинално целия български народ - да не говорим за българската младеж! - от четенето на книги?!) Но освен от четенето на художествени книги младите могат да бъдат подпомогнати да си изработят базисни познания-разбирания за живота и човека от... философията, да кажа ли в тази посока какви исполински постижения имат пък даскалиците по философия?! (Не ми се говори по тази тема, толкова много съм говорил и съм се борил, че ето, в края на краищата властващите в системата на образованието, пардон, на затъпяването у нас се видяха принудени да ме изритат от нея, с оглед да запазят тъй изгодното им статукво! Но е факт, че системата на "образованието" е нас е система на обезличаването, аз писах в книгите си, че училищата у нас са нещо като "фабрики за безличности" и прочие, абе греховете ми са несметни, съвсем правилно властниците не опраскаха по един чисто мутренски начин - та да пребъде "образованието" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ!) И тъй, положението в т.н. духовна и душевна сфера у нас е катастрофално, откъде-накъде хората у нас да са наясно с такива тънкости като какво означава да си мъж, какво означава да си жена и прочие?!
Аз по тия въпроси за човека, свободата, живота, половете и прочие съм писал много, тези теми са ми любимите, сега не бих могъл тук накратко да разкажа най-важното от тях, затова нормалното е да Ви препоръчам да намерите някоя моя книга и да се зачетете в нея, но да кажа това ми е крайно неудобно, още повече че има риска да си помислите, че го правя единствено с цел да Ви "пробутам" няко ясвоя книга, нормално е точно това да си помислите; по тази причина аз не смея никому вече да препоръчам да чете моя книга - ако иска да разбере нещо, което е важно и потребно. Виждате ли докъде сме я докарали у нас, да не смеят авторите да си препоръчват книгите - щото ще ги намедят, че и те са, видите ли, "материалисти", които копнеят за някакви си там жалки левчета (колкото струва някоя книга)?! Това, дето се казва, е положението. По тази причина ще кажа тук нещичко по повдигнатия проблем, макар писмото ми вече набъбна така, че рискува да стане неприлично дълго.
Вълнува Ви що представляват жените, е, ще Ви кажа нещичко, по-скоро ще Ви напомня нещо, което сигурно го знаете: "И създаде Бог жената - за да бъде помощник на човека!". Сократовите теории за жените и мъжете, за мъжките и женските работи знаете ли ги? То всъщност Сократ всичкото е казал, повече от това едва ли може да се измисли. Вкратце ще кажа, щото ми е неудобно толкова често да се позовавам на Сократ. Мъжът има една задача и роля: да мисли, да търси истината. Тази е мъжката работа, това е работата на истинските мъже: да се занимават с философия, просто казано. Женската съдба е друга: жената трябва да бъде постоянно заета с някаква работа с оглед да не й остава никакво време да мисли, щото почне ли една жена да мисли, понеже умът и е крайно немощен, ще измисли такива идиотщини, че сама ще стане крайно злобна и нещастна; но жената е истински щастлива когато няма и миг свободно време за мислене! Това е положението: работата на мъжете е да мислят, а на жените работата е да не мислят! Мъжете са щастливи когато мислят, жените - когато не мислят. Толкова по пози въпрос. А иначе женската душа е много добра в упражняването на една друга велика душевна сила: чувстването. Женската душа умее да чувства, ала не е устроена да мисли. Затова казват, че истинските жени най-много се впечатляват у мъжа от онова, което сами съвсем нямат: от ума. Твърдят мъдрите хора, че истинските жени много ги "импонирал" умът у мъжете. Това, разбира се, не значи, че всички мъже са големи умници, а всички жени са пълни тъпанарки, че са лишени изцяло от ум, не, извратеността сред човешкия род е така напреднала, че е пълно с доста умни жени, а пък тъпанарите сред мъжете са безчет, много рядко човек, следователно, може да срещне истинска жена или истински мъж, надявам се, това вече сте го разбрал?! Ето, ако не сте го разбрал, давам Ви възможност да го разберете. Гледката на човешкия род в днешно време е: нито единият от двата пола не си върши работата истински, жени и мъже се надпреварват да правят онова, което не им е работа, хаосът и анархията е пълна, на това основание, естествено, народите масово се състоят предимно от нещастници - и от смешници (да не кажа: от глупаци, щото тогава ще заприличам на един друг мой любимец сред философите: Шопенхауер, Вие чел ли сте нещо от него? А от Ницше нещо чел ли сте? Голяма загуба ако нищо не сте чел от тия двамата велики философи!).
Такива работи. Сега кажете ми: има ли смисъл да се учи философия и то по истинския начин? Вероятно да, нали така? Е, аз точно това правих като учител по философия повече от 30 години. Точно защото си вършех работата по верния, по истинския начин, властта се наложи да ме изрита и опраска. (Народът гледаше в последните години как властта се гавреше с мен, и напълно бездушно чоплеше семки, никой почти не реагира на гаврата, да рече, примерно: оставете го човека бе, какво искате от човека, така не може бе, засрамете се бе, как така ще тъпчете и унижавате един учител бе; не, никой не каза такова нещо, а всички гледаха напълно безучастно, сякаш са... говеда, а не человеци!)! Така е у Нашенско, прочее, нищо чудно нема в това: Левски като са го бесели някой да не би да се е възмутил?! (С Левски не се сравнявам, но смело мога да кажа, че не по-малко от него обичам свободата!)
Господин "Seximirov", принуден съм тук да сложа точка, писмото ми ще остане недовършено. Понеже ми възниква друга работа в този момент. Прощавайте! Съвсем скоро, надявам се, ще има време за да си допиша писмото...
Хубав ден Ви желая!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар