Начало на диалог по въпроса "До какво води (не)безразличието към собствената участ?"

Във воденото от мен предаване "Изкуството да се живее" в четвъртък поставих един въпрос, а именно въпроса "До какво води безразличието към собствената участ?"; оказа се, че един от зрителите, млад човек на 31 години, се е заинтересувал от въпроса и след предаването ми е написал много интересно писмо; ето какво ми пише той, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Привет, философ Грънчаров,

Аз съм човек на 31 години, който смятам, че съм постигнал доста в живота си: имам си сигурна доходна професия и на всичкото отгоре втора работа в университет. Месечните ми доходи "чисто" флуктуират между 2 и 3 бона, а когато имам и допълнителни проекти, стигат до 4-5 бона в лева в град Пловдив, а когато нямам проект, имам достатъчно свободно време за личен живот, което си е чист лукс за други колеги в същата професия. Имал съм и имам сексуални връзки с жени, които се целят не само в половия ми орган, но и в портфейла ми. Много хора не ме харесват защото съм прекалено директен като говоря и "не цепя басма" дори на гаджето ми. Тя пък ми се подиграва, че съм по-привързан към майка си от обикновения средностатистически еб@ч и сме в непрекъснат цикъл: ту се караме, ту се сдобряваме. Аз пък мисля, че тя е тъпа и първосигнална или по-точно недоразвита и първосигнална - защото е живяла в меко казано странно семейство, но пък смятам, че има потенциал да навакса, ако живее в нормална среда по-дълго време. Освен това имам големи "животински апетити": за секс и за ядене (имам теория, че са свързани помежду си, колко повече еб@ш, толкова повече ти се яде и обратното (има и обратна връзка)). Не смятам да разкривам истинското си име и координати защото ще ми се смеят всички колеги и приятели и целия град и ще ми се подиграват и ще ме направят на нищо, да не говорим, че имам и студенти, които също ще ме спукат от базици. Аз самият бих се спукал от базици, та те ли?

Сега съм хванал да чета на "майчин английски" една книга за сексуалното дао, която твърди, че предоставя техника за оргазъм без еякулация и така да се съхранява житейската енергия на мъжа за по-дълго време и да не остарея преждевременно и да стана като жив труп на 50-60 години. А то се вижда, че наистина се губи енергия доста и концентрация и т.н. То си е вид наркотик като дрогата. Още не съм усвоил китайската техника (или индийска, има я и в аюрведа), а и ме е страх нещо да не объркам и да се повредя.

Но да се върнем към заглавието на темата: къде тук е безразличието към моята участ?

Ами в "зоната на комфорт". Изградил съм си една вредна "зона на комфорт", в която си имам всичко: и пари и имоти (недвижим и движим, живея си в собствен апартамент и си имам собствен джип), редовни оргазми и в тая зона като че ли почвам да изгубвам душата си. Не съм прост човек, чета книги: и технически, и източна медицина, търся Истината в религиозни книги, сега съм изкопал една книжка за Богомилите на Стар Иванчевски правопис, почти апокрифна, но не точно. Като говоримъ за спомѣнатия правописъ, научихъ правилата и мога да пиша и на Иванчевския правописъ. Чел съм и Петър Дънов, практикувал съм неговото дишане, практикувал съм сума ти видове индийски дишания от Пранаяма, откъдето е крал идеи и той, но малко е "ъпдейтнал" техните дишания, като твърди, че не всички са подходящи за нашата модерна епоха, поне доколкото мога да се оправя сам без да ме гледа някой опитен махатма какво правя, може даже да ги правя грешно. Някои книги избягвам, защото не съм достатъчно подготвен за тях. Веднъж почнах да чета тежка философска книга с много специализирани термини и се отказах, макар че на Капитала на Маркс не се отказах, защото ми е по-лека, а и аз имам стабилна математическа подготовка и разбирам достатъчно, но още не съм я довършил. Смятам, че Маркс като е писал тия неща, не е и предполагал какво уродливо нещо като строй може да се роди на базата на изопачаването на писаниците му. Май само китайците са разбрали верно Маркс и затова сега са вече №1 и май преди време изпревариха американците по БВП, като съчетаха умело капитализъм със соц. и тепърва ние западняците ще разбираме техния източен китайски гений, защото при нас в западните общества даже няма кой да премисли и осъзнае какво са постигнали китайците.

Като говоря за "зоната на комфорт", в нея има и още едно ужасно нещо, наречено "социални мрежи, фейсбук, месинджъри, форуми и прочие", които са също ужасен наркотик. Смартфона и той е ужасен наркотик и смятам да го изхвърля и да се върна на добрия стар телефон-тухла от "едно време", а смартфона да го използвам само за онлайн банкирането, понеже е от добре защитената архитектура на iPhone и става за сериозни неща като банкиране, без да се притесняваш, че ще те "хакнат" отвсякъде. Макар че не съм правил одит на самата им система за банкиране, но пак има някакво допълнително ниво на сигурност.

Аз съм се опитвал да пуша цигари, но не се привързах. Опитах и да пиянствам, но също не ми се получи. Явно моите "наркотици" са секса, яденето, социалните мрежи и смартфона. Наргилето даже няма да го пробвам, защото само при мисълта ми се гади. В Холандия в Амстердам можех да пробвам лека дрога в кофи шоп, но не посмях. Една дебела и не много красива проститутка ми се предлагаше, но не посмях да я пробвам, плюс това аз не страдам от липса на женско внимание, че да тръгвам да плащам на леки жени, пък били те и професионалистки. В Словакия в Кошице ядох техни народни сладкиши с малко кока в тях и си бяха доста хубави, но не водят до зависимост.

С уважение,

Seximir Seximirov

Здравейте, драги г-н "Seximirov",

Интересно писмо, признава си, сте ми написал, поставяте много теми и проблеми, които са безкрайно интересни за обсъждане. Не разбрах за какво сте ми написал това писмо, искате заедно да обсъдим Вашия казус - или просто да си пофилософстваме "за човека и живота"? Радващо е това, че четете книги, приветствам тази Ваша наклоннност, която е толкова рядка в наше време. С удоволствие бих дискутирал с Вас проблемите, които имплицитно съдържа Вашето, повтарям, наистина хубаво и изключително интересно писмо. За мен е много интересна темата "Как мисли поколението на свободата?", ето, във Ваше лице виждам един представител на това поколение, та ще ми бъде много интересно да обсъдим някои въпроси, пък макар и в писмена форма. Не разбирам защо смятате, че това, което сте написал, Ви излага пред хората, пред приятелите особено, всеки си има право на личен живот и на своя лична философия на живота, е, вярно, у нас тия права не се зачитат много.

Това, че сте се устроил в живота, че имате добри доходи, е прекрасно. Но очевидно и при Вас има някакъв проблем "по женската част", щом като екземплярките от женския пол, които Ви обръщат внимание, се вълнуват също твърде много и от портфейла Ви. Дали това е неизбежно е голяма тема; дали изобщо има жена, която е способна да цени цялостната личност на мъжа, а не само неговия портфейл или неговият пенис, е също така вечен въпрос пред нас, мъжете. Дали пък не е истина твърдението на някои проницателни философи, че жените по принцип са носителки на материалното начало, т.е. са съвсем неспособни на духовни преживявания (макар че все пак имат души), докато мъжът, доколкото е мъж, може и трябва да се отдаде преди всичко друго на служене на духа? Интересно ми е Вие какво мислите по този въпрос, ще съм Ви признателен ако ми отговорите.

Относно източните методи за запазване на жизнената сила (на спермата) няма нищо лошо да се опитате да се обучавате, но все пак знайте, че човек трудно може да надхитри самия живот, също така, уви, няма как да си останем вечно млади, нали така? Но докато сме млади имаме пълното право да се насладим на всичко онова, което животът ни предлага. Ако обаче на младини човек не погуби духа си, то тогава и на старини животът му няма да се обезсмисли. В духовните занимания е възможно да намерим удоволствия, които дори надвишават по силата си сексуялните, насладите на плътта. Хубаво е това, че духът на човека не старее, важното е обаче, както казах, да не го погубим на младини. Има мъже, при които плътта (сексът) става такава мощна доминанта, че те забравят за всичко останало, т.е. попадат под тиранията на такъв капризен господар каквото е собственото ни тяло; аз обичам такива мъже да ги наричам било "роби на греха", било просто "роби на... пениса" си.

Толкова засега. Ако имате нещо да ми кажете ще се радвам да продължим диалога. Какво бихте казал, дали ще се съгласите да публикувам в блога си нашия разговор под формата на писма, никой няма да разбере самоличността Ви?

Всичко добро!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Вече имам отговор на отговора си от този млад човек, който е още по-интересен, ще го публикувам съмсем скоро, отново с моя отговор, който още не съм написал. Тъй че започнатият диалог се очертава да има интересно продължение. Бихте могли да се включите към разговора ни със свои мнения и коментари.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo