Добре дошъл в Ада, господин учителю!

Явих се тия дни на "събеседване" (интервю за работа) в едно столично училище. В него беше обявено място за учител по философия за цял щат, аз съм в момента на половин щат, сиреч, за мен е въпрос на оцеляване, въпрос е на живот и смърт да си намеря работа с що-годе прилично заплащане. В директорския кабинет ме прие комисия воглаве със самата директорка (ще си позволя да скрия кое точно е училището по понятни причини!).

Поговорихме си за различни неща. По едно време директорката ме запита:

- Нашите ученици са твърде буйни и сред тях има доста невъзпитани, трудни за усмиряване, Вие смятате ли че можете да се справите с дисциплината в час?

Тя каза въпроса си, а всички от комисията с нескриван интерес зачакаха отговора ми. Аз добре зная какво в такъв случай трябва да кажа ако искам да направя "добро впечатление" (ясни са ми господстващите представи по проблема в нашите училищни среди и особено в средите на властващите в образованието). Но реших (въпреки че съм в тежко положение с тази половин заплата и с тия непосилни разходи за пътуване, все пак не съм от София) да рискувам и да кажа истината, да кажа каквото мисля; отговорих следното:

- Философията е особен учебен предмет. Тя е твърде свободолюбиво нещо. Не върви учителят по философия едно да говори на думи или на теория, а в поведението си да се ръководи от тъкмо противоположни по характера си норми. Това просто не е морално. По тази причина аз си признавам, че не съм привърженик на авторитарните методи за усмиряване на учениците. Не съм убеден, че може да се заложи на грубия натиск, на тормоза, на страха, на терора - и при това да има ефективно обучение. Ред в часа трябва да има, но на основата на разбирателството, на човечността. Аз лично смятам и имам основания да мисля така от големия си опит, че с добро по-ефективно се влияе на душата особено на младите, които не са зли по природа. Аз съм либерално и демократично мислещ човек по своите убеждения. Ще ми се да помогна, да направя нужното в обучението по философия младите хора да привикнат към свободата, да започнат я практикуват (за да не е свободата за тях нещо съвсем непознато и напълно чуждо!), сиреч, да започнат да се самоконтролират въз основа на ясното съзнание, че така е по-добре за тях самите. С агресия добро не се постига, ако ние сме агресивни спрямо учениците, те също ще ни отвърнат с агресия: злото със зло не се побеждава. Ако сме християни, трябва да приемем и това. Учениците ще почнат да се държат отговорно и ще разберат що е отговорност само на почвата на свободата, иначе, ако авторитарно подхождаме към тях, те ще продължат да са все така безотговорни спрямо собствения си живот и собствената си участ, щото ще са привикнали да правят нещата само по принуда. Обществото ни съдбовно се нуждае от разбиращи що е свобода млади хора и най-вече от действително свободни млади хора, т.е. от млади хора, които умеят да живеят свободно, а това значи отговорно - за собствения си живот и съдба, а също така и отговорни за съществуването на самата общност. Такъв ми е подходът. Залагам на добротата, на човечността, на убеждението, на разговорите на чисто човешка основа. Вярвам, че учениците ще оценят това и ще постигнем разбирателство в часовете.

Говорейки това, аз установих, че в един момент учителките в комисията изобразиха на лицата си такова удивление, сякаш пред тях стоеше някакъв извънземен или чисто и просто луд човек; слушайки ме с такива многозначителни физиономии те започнаха да се усмихват язвително и да се споглеждат, а също така и да кимат усърдно към директорката; аз изтълкувах това като призиви от тяхна страна тя да ме прекъсне за да не си губят напразно времето да слушат такива щуротии. По едно време една от учителките, по-възрастна и по-опитна, не издържа и рече:

- Колега, Вие чувате ле се какви ги приказвате?! Похвално е, че мислите така, но в нашите условия Вашият подход изобщо не работи! Вие някакъв Дон Кихот ли сте, какво сте, не разбирам?! Стига с тия либерални философщини, погледнете каква е реалността! Учениците ще Ви набият и ще Ви изгонят от класната стая на третия ден ако почнете да се ръководите от тия вятърничави идеалистични глупотевини. Много се извинявам, че Ви прекъснах, но празни приказки не ми се слушат. Вие няма да работите в някакво райско училище, на Вас ще Ви се наложи да влезете в самия Ад! Мисля, че напълно Ви разбрахме, не е нужно повече да ни обяснявате подхода си. Не сме малоумни, всичко разбираме!

Последното тя го каза вече силно ядосана, погледна ме така кръвожадно, че аз се разтреперах от ужас! Боже мили, дотук ли се е стигнало?! Как успях да настроя тия учителки срещу себе си и то за две минути?! Май наистина не съм наред като си позволявам да философствам на такива места!

Директорката обаче реши да се престори че е "модерно мислеща" и "иновативна" (според най-новите повели на Партия..., пардон, на Министерството!) и ми кимна кисело усмихната да продължа; аз завърших речта си с тези думи:

- Много съм спорил с колеги по тия въпроси. Да, знам, че у нас учениците са привикнали с тях да се отнасят авторитарно и са по-послушни като учителите ги мачкат. Но за сметка на това ученето отива по дяволите и става мъчение. Аз съм привърженик на идеите за демократичното училище на проф. Яков Хехт, вярвам, сте запознати с неговата знаменитя книга. Самият аз в последните години написах няколко книги за промяната в образованието. Ето че сега и вашето училище има възможност благодарение на мен да приложи тия съвременни подходи и принципи, които, уверявам ви, колкото и да не ви се вярва, водят до чудесни резултати за кратко време. Примерно вместо ние да гоним учениците от час нека те да имат правото по всяко време да излизат от класната стая без да дават каквито и да било обяснения на учителя, без да се унижават да искат разрешение, но да излизат и да влизат така, че да не пречат на работата, на дискусията. В моите часове учениците водят дискусии по толкова интересни въпроси, че сами се отказват от това право да излизат по всяко време. Да, звучи невероятно, но учениците няма масово да си тръгнат от час ако им позволим да излизат сами, уверявам ви! Трябва да им имаме доверие, без доверие нищо не се постига!

Като казах това възрастната учителка не издържа, стана от стола си и започна нервно да се разхожда в директорския кабинет! Другите членки на комисията умолително гледаха директорката с поглед, който се разчиташе ето как: "Молим Ви, госпожо Директор, спрете този луд човек, който просто ни губи времето, а ние сме заети хора?!". Като казах горното настъпи неловка тишина, а директорката рече:

- Благодарим Ви, господин Грънчаров, за тъй интересните мисли, които изказахте пред нас! Ще Ви се обадим днес следобед ако решим Вас да изберем за наш учител! Довиждане!

Тръгнах си с малката надежда, че току-виж ми се усмихнало щастието да си намеря най-сетне работа, благодарение на която да мога да съществувам що-годе прилично. Казах истината, вярно, ако бях премълчал тия неща може би щяха да ме вземат; ако бях излъгал относно възгледите си, ако ги бях скрил, разбира се щяха да ме вземат (директорката каза в началото, че предпочитат учителя по философия да е мъж, а аз бях единственият мъж сред кандидатите!).

Разбира се, не ми се обадиха. Ето така си пропилях и този шанс да си намеря работа, при която няма да мизерствам, няма да живея като куче...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И едно въпросче за вас: Трябваше ли да излъжа - за да получа учителското място, а, какво мислите?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo